Д-р Мария Манолова-Войкова, Археологически музей – Варна:  Траките вярвали, че чрез консумацията на вино те могат да достигнат и да общуват с боговете

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Д-р Мария Манолова-Войкова, завеждащ отдел „Археология“ в Археологическия музей, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна по повод изложбата „Хлябът и виното – от древността до наши дни“.

Фокус: Д-р Войкова, разкажете ни как се стигна до тази изложба и до тази конкретна идея?

Д-р Мария Манолова-Войкова: Тази изложба всъщност е част от цикъла ежегодни летни изложби, които ние правим всяка година в Археологическия музей на Варна и с които се стремим през всеки един сезон да представим нещо ново на посетителите на Варна, както  и на музея. Нещо, което е малко по-различно и малко по-достъпно за широка публика от цялата експозиция. Тоест това е една дългосрочна наша политика, която се стремим всяка година да изпълняваме. През тази година специално подходихме към проблема за хляба и виното, тъй като това е една много широка тема. Тема, която засяга ежедневната култура на българите от древността, ако се върнем до съвремието. Решихме да направим тази тема, за да можем да покажем развитието на потреблението на хляба и на виното от древността до съвременната епоха. Мога да кажа, че сам по себе си този подход от музеоложка гледна точка е твърде новаторски и мисля, че все още такава изложба не е правена в България. Толкова еклектична, с толкова много паметници от различни епохи, които са подчинени на една и съща тема. Затова в изложбата участва Археологическия музей на Варна и всички други музеи във Варна, които са Етнографския музей, Музея за история на Варна, отдел „Най-нова история“, библиотека „Пенчо Славейков“ също се включи с някои документи, които ни предоставиха, Музея на възраждането също се включи с икони. Това беше нашата основна цел – да експериментираме донякъде и да видим дали можем с различни паметници, които принципно доста трудно могат да се комбинират в експозиционното пространство, да се опитаме да направим едно разглеждане на този проблем за виното и хляба чрез илюстрирани, археологически находки, чрез документи от по-новата епоха, чрез експонати от материалната култура на средновековието, на античността, на възрожденския период, на икони, ако щете и от най-новата история – неща, които дори на бабите ни са били познати, а и на някои от нас.

Фокус: По време на подготовката на самата изложба, до какви заключения стигнахте – как са се променили вижданията на българина за хляба и виното през всичките тези години, които сте проследили в работата си?

Д-р Мария Манолова-Войкова: Ами да ви кажа много интересно се отразява. За всички, които дойдат на изложбата, ще видят как възприятието за виното и за хляба наистина се променят през вековете, но те винаги остават в центъра на човешката култура – тези две насъщни за съществуването на човека реално продукта. Много е интересно това, че през праисторията хляба до голяма степен променя културата и променя, ако щете и дълголетието на човека, консумацията на хляб. Много е интересно обаче виждането през античността, особено за виното. И не случайно ние като акцент сме изнесли една мисъл на древногръцкия историк Токидит от 5 век преди новата ера, който казва, че народите от Средиземноморието започнали да излизат от варварството, когато се научили да отглеждат маслини и лозя. Тоест той иска да каже, че с появата на лозата, култивирането на лозата и виното, започва нов етап въобще в цивилизацията на човечеството и това е действително така. Така е, защото виното навлиза в култа още през античността, особено много в култа на траките. Тук ще спомена, че един акцент в изложбата е копие на Боровското съкровище, което ние беше любезно предоставено от Регионалния исторически музей в Русе. Така, че посетители ще могат да видят и това съкровище. През античността виното се превръща в своеобразна религия. Траките вярват дори, че с консумацията на вино те могат да общуват чрез опиянението да достигнат до боговете и да общуват с боговете. Именно поради тази причина най-разкошните тракийски съкровища всъщност са съдове за пиене на вино. След това с появата на християнството има определена промяна във виждането специално за виното, тъй като то се обвързва с християнския ритуал. И хляба и виното вече съвсем регулярно присъстват в евхаристията и са обвързани с християнската празнична система. От своя страна тя съвсем плавно преминава в традиционната култура на българите и както ще видите, и хляба и виното, е застъпен в абсолютно всички ритуали и традиционни български празници. Отразява се култа към Свети Трифон, отразява се и в иконописта. Икони също показваме в експозицията. И тази култура съвсем плавно е реплика на по-стари възприятия за виното още от античността. Всъщност тракийските ритуали, които са били с вино, след това можем да ги видим доста видоизменени вече в други епохи, под формата на евхаристия, но отново ритуала вино и хляб е свързан с християнската идея. Присъства и в духовния живот на българите.

Фокус: Какви експонати ще бъдат показани?

Д-р Мария Манолова-Войкова: Както ви казах изложбата е много еклектична. Наистина за пръв път такава изложба ние правим. Мисля, че не е правена наистина и в България такава изложба, която обхваща абсолютно цялата човешка култура от зората на нейното зараждане до съвремието. Освен тези археологически артефакти, които могат да се видят и които показват различни етапи, като започнете от производството, от земеделската работа и свършите с консумацията на виното и на хляб, през всички епохи. Мисля, че това, което пропуснах да кажа са много интересни и любопитни находки, които са от времето на светския XX век. Тоест имаме документи, с които можем да видим как Варна се развива като винарски център, появата на първите изби в началото на XX век, първите изложения – едни от най-ранните изложения на вино в България и на земеделски продукти във Варна.

В допълнение на всички тези паметници, които показваме от праисторическо време до традиционната култура т.е. до XVIII и XIX век, също направихме опит да включим с известна носталгия и с много добро чувство, разбира се, находки, които са свързани с производството н а хляба, на виното през социалистическия период. Мисля, че това ще бъде много любопитно за всички посетители, защото ще могат с носталгия да си спомнят за сервизите, които имаше във всеки един български дом, за малкото на брой вина, коти имаше по магазините. За хлябовете, които си купувахме, така наречения заводски хляб. Та това е епилога на изложбата.

Фокус: Искате ли да допълните нещо?

Д-р Мария Манолова-Войкова: През лятото на тази година ще бъде организиран фестивал на хляба и виното в Археологическия музей, който ще бъде всъщност едно логическо продължение на изложбата, която ще открием тази седмица.

Бояна АТАНАСОВА