Д-р Милена Ангелова, ЮЗУ „Неофит Рилски“: Хората често пъти свързват Деня на труда с левите политически идеи

Главен асистент д-р Милена Ангелова, преподавател в катедтра „История“ към Правно – историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“ в интервю за Радио „Фокус“-Пирин по повод 1 май – Ден на труда и работническата солидарност.

Фокус: Д-р Ангелова, как се заражда идеята 1 май да се чества, като официален празник посветен на работещите?

Милена Ангелова: Отбелязването на 1 май като „Ден на труда“ започва след стачка на профсъюзите в САЩ. През 1886 година там се появяват първите профсъюзи, които решават да проведат мащабна национална стачка. Една от големите профсъюзни организации в САЩ, която се нарича „Рицъри на труда“ взема решение да обяви 1 май 1886 година за ден на обща стачка, защото по това време няма регламентирано работно време, както и  регламентиране на женския и детски труд. Общата стачка на този профсъюз поставя въпросът за това големите компании, които наемат работници, да регламентират 8-часово работно време, да се подобрят социалните условия на труд, като и държавата да се ангажира повече с проблемите на работещите. По време на провелата се стачка, излизат над 65 хиляди души, а протеста продължава три дни, като на четвъртия в град Чикаго, който по онова време се обособява, като голям индустриален град, настъпват масови безредици с участието на полицията и една от най –големите частни охранителни агенции „Pinkerton“, които разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват четирима. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива полицай, а 6 други са ранени. Повода да се празнува 1 май, като празник е, за да се спомене паметта на загиналите и да се отбелязва деня в, който за първи път се е стачкувало, за подобряване условията на труд.

Фокус: Кога за пръв път Деня на труда се отбелязва като официален празник в България?

Милена Ангелова: Първият опит за честване на 1 май в България е от Топографското дружество през 1890 година. В нашата страна още преди да се създаде, като структура „Българската социал – демократическа партия“ има един опит от топографските работници в София да отбележат празника, като официален празник 1 май влиза в българския календар през 1934 година, но е отбелязан за първи път през 1939 година. След като социалистическите режими поемат ангажимента да помогнат на работниците за издействането на по-добри условия на труд, „Деня на труда“ влиза в календара на дадена страна, когато управлява лява или екстремно лява партия, какъвто е примера с болшевишка Русия. Още от 1918 година Ленин призовава и определя 1 май да се празнува, като официален празник, а в Германия, празника започва да се отбелязва през 1933 година, като Държавен празник на труда. Тук има един доста интересен момент, че едва ден след първото празуване на 1 май, като „Ден на труда“ в Германия на 2 май 1933 година  в страната биват закрити и забранени всички профсъюзни дружества. Това е нагледен пример за това, че понякога историческата горчивост и ирония се случват. В България след влизането на власт на Отечествения фрон през 1945 година, 1 май се празнува официално в нашата страна чрез манифестация, която тогава се е наричала парад, тъй като вече е било ясно, че Втората световна война е към своя край и се е търсило затопляне на отношенията със Съветския съюз.

Фокус: Голяма част от хората свързват този ден с левите политически идеи, на какво се дължи това според вас?

Милена Ангелова: Да това наистина е така, защото през 1889 година, три години след стачката в САЩ, учредителния конгрес на втория интернационал в Париж предлага да се подкрепят протестите на работниците за социални права и по-добри условия на труд. Малко по – късно, през 1904 година социалистическите партии провеждат Международната конференция в Амстердам, на която призовават всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни на 1 май да се демонстрира организирано официалното признаване на 8-часовия работен ден, световения мир и ден за памет на събития в Чикаго. Социалистите призовават за прилагането на най-ефективния начин за демонстрации чрез стачката, като конгресът решава, че е задължително всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците. Тук има и още един момент свързан с това, че по време на социалистическия режим в България, манифестациите по повод днешния празник имаха задължителен характер за населението и ако някой не отидеше, то после той задължително бе санкциониран от работодателя си. Именно заради това и днес по-възрастните хора не харесват този празник заради споменна от онези години. Но отново ще подчертая, че въпреки политическия привкус на този празник, по своята същност той съществува, за да се поддържа жив спомена за всички загинали при стачката в Чикаго, да се отдаде почит към тях и към делото им.

Фокус: Какво според вас е най-важното нещо свързан с този ден?

Милена Ангелова: 1 май е ден в, който трябва да си спомним за всички онези хора, които през далечната 1886 година в САЩ излизат на стачка, за да потърсят своите права. В наши дни този ден е обявен за почивен, но не трябва да забравяме какъв е повода за това, именно въпросната стачка и когато започва да се отбелязва този ден, социалистическите партии, които според идеиите си защитават правата на работниците изведнъж призовават на този ден да се стачкува и да не се работи. Така държавата решава да регламентира това и в празничната си система не само в България, но и в почти цяла Европа. Например във Виена на този ден излизат оркестрите на всички по-големия предприятия и свирят, като по своята същност това представлява и първата манифестация след 1990 година в която не се издигат лозунги.

Фокус: Според фолклорния календар днес е свети Арамия ще ни кажете ли няколко думи за обредите, които се изпълняват на този ден и има ли връзка между него и „Деня на труда“?

Милена Ангелова: Някога фолклорните практики са предполагали на този ден да се извършват трудови дейности, свързани с предпазването от змии, тъй като се смятало, че на този ден излиза Царя на змиите. В градската култура на 19 и началото на 20 век е било прието на 1 май да се излиза, за да се берат цветя, тоест това е било и първото излизане сред природата. Както фолклорната, така и градската обредност и дейностите, които се изпълнават на днешния ден според народния календар до голяма степен се включват в цялостното конструиране на 1 май, като „Ден на труда“.

Ливия НИНОВА