Д-р Милена Андреева, историк: България и народът ни заслужават да живеят гордо, защото Ботев ни даде „Символ верую”- Свободата на духа!  

Снимка: Национален музей "Христо Ботев"

Д-р Милена Андреева, историк, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: На 6 януари се навършват 172 години от рождението на Христо Ботев. Г-жо Андреева, какво поколенията българи не бива да забравят за личността и делото на Христо Ботев?

Д-р Милена Андреева: Както казват учените люде- „за Ботев се говори и пише трудно”. Това е наистина така, защото той е необикновен човек, защото е признат гений. А такъв човек не е изтъкан от правила и закономерности, той е изключение от правилата и закономерностите и е техен създател. Той е огънят, който е роден, за да гори в умовете и душите на хората през времената.  Именно поколенията българи не бива да оставят да потъне  в забрава, както личността, така и делото и най-вече словото, което той ни завеща. Неговите думи. Всяка една от тя е послание. Посланията на Ботев са живи и ще живеят у „всекиго  българина”, за да му дават мъдрост и вяра. И дано не е дотогава, докато не посегне някой на гениалните му думи. Докато не ги осквернени с преводи и интерпретации в стила на „криворазбраната” модерност. България и народът ни заслужават да живеят гордо, защото Ботев ни даде „Символ верую”- Свободата на духа! Има личности, които идват на този свят със знаците на своята предопределеност. Христо Ботев е измежду тях. Роден  на Рождество Христово –25 декември 1847 г. – по нов стил – 6 януари 1848 г. – Богоявление. В народния календар тези големи църковни празници носят символиката на началото, на пречистването и на прехода към новия кръг от духовната спирала. Те са знаци за възраждане.  Личността на Ботев е като синтез и израз на тази символика. Чрез делото и словото на Ботев тези празници се превръщат в знакови и за националното летоброене. „Ако Христо Ботев, пише Захари Стоянов, да не беше се родил, раснал и пораснал в живописния Калофер, гдето отечествената Стара Планина е най-гигантна, паметник и олицетворение на воля и на свобода… можеше да излезе човек съвсем от друг калъп.“ Затова в житейското си израстване Ботев е винаги свободен като облаците и високи са мечтите му.  Той самият вижда, преживява дълбоко, но никога не приема неправдата и злото, които са част от земния свят. Жизненият път на Ботев повтаря религиозния модел – аскетичен живот; лишения, понасяни със стоицизъм, жертва за всеобщото изкупление. Лобното му място е неговата Голгота, от която започва животът му във Вечността. Живот в народната памет. Дори способността му да провиди края си, пресъздавайки го в поетическото видение за юнашка смърт без гроб на Балкана – го представя в митична светлина. Кой днес може да направи това със същата убеденост? 

Фокус:Кое е малко известното за Ботев и кои негови житейски периоди са слабо осветени от днешните учени?

 Д-р Милена Андреева: Прекрасното Ботево творчество е било и винаги ще бъде обект на изучаване и интерпретация от много ерудирани учени. Срещат се дори и остри пера на критици на неговата поезия или публицистика. Но  няма учен, който да не е признал неговия талант. Може би най-малко познати и популяризирани са периодите и житейските перипетии на Ботев като български учител. Тук искам да подчертая и това, че Ботев се изучава и винаги трябва да се изучава като приносен педагог в университетската дисциплина „История на педагогиката и българското образование”. Революционната борба  за национално освобождение се отразява много ярко и върху българската педагогическа мисъл през ХIХ век чрез Раковски, Каравелов, Левски и Ботев. Ботев решава радикално въпроса за средствата в освободителната борба- единственото спасение за народа вижда в революцията и признава ролята на образованието като фактор на общественото развитие, но само при определени условия, най-важното от които е свободата.”Ние сме съгласни – пише Ботев, – че както окото е потребно за светлината, ухото за звукът, а разумът за разбирането и на най-простите истини, така също науката и образованието са потребни за развитие на който и да е народ…” Малко известно е още, че Ботев прекъсва обучението си в гимназията в Одеса през 1866 г. и започва работа като учител в бесарабското село Задунаевка. Той заживява в сградата на училището, която била в края на селото. Учителят от съседно селище Васил Лучков описва Ботев така:”по външност Ботйов беше рядък красавец: в тази възраст той имаше лице бяло като на мома, нямаше още ни брада, ни мустаци, висок, едър, подвижен. Носеше дълги, черни гъсти коси…приличаше на истински лъв с голяма грива на шията. Тази външност внушаваше респект…и както се оказа в последствие, тази негова красива външност е отговаряла на вътрешния духовен мир…”. По-късно, през пролетта на 1869 г. е учител в гр. Александрия, а през есента на същата година и в Измаил.

Фокус: Творчеството на Ботев остава актуално и днес.

Д-р Милена Андреева: Творческата си дейност Ботев започва в Одеса. Първото стихотворение, което написва е „Майце си”през юни 1864 година го изпраща в Цариград на П. Р. Слевейков. Но то излиза публикувано в хумористичния вестник „Гайда” много по-късно – в брой 19 от 15 април 1867 г. Малко известно е, че Ботев контактува с руския професор Виктор Григорович и той е човекът, който поощрява младия поет и го запознава с теорията на стиха и изобщо с литературна теория. Също малко известно е, че при Ботев имаме класически пример за изчезнал текст. Той подготвя за печат, а може би и отпечатва книжката „Първи поетически опити-проза и стихотворения”, но до днес няма и следа от нея. Твърде вероятно тя или излиза в ограничен тираж, или е унищожена от твърде критичния към себе си автор. След като сътрудничи в различни вестници, най-вече в Каравеловия вестник „Свобода”, Ботев се насочва към самостоятелно издаване на печатен орган. Първият- „Дума на българските емигранти”, става и орган на българската революционна партия. Второто самостоятелно негово издание е „Будилник-вестник сатирически и юмористически”, от него излизат само три броя. Но най-значителната журналистическа  изява на Ботев е вестник „Знаме”. Той излиза в Букурещ от 8 декември 1874 до 14 септември 1875 г. като вестник „Политически и книжевни” и в него издателят казва: „Правото, за да говора тука, ми е дадено от отечеството ми”. Това е знамето на революцията и е ярък идеологически, социален и национален манифест, който засяга и анализира времето през 60-те и 70-те години на ХIХ  век. „Знаме” е трибуната, от която се призовава за решаването на „Восточният вопрос”, обявява, че „Единственото спасение  на нашия народ се състои в революцията” и открито призовава „Да драсне кибритът на въстанието”…Преди дни отбелязахме 145 –та годишнина от излизането на първия брой на вестник „Знаме” . Националната библиотека отбеляза събитието със специална изложба, която още веднъж припомни ролята на този факел на българската революция. Знаме” е не само най-дълго издаваният Ботев вестник, но в него публицистичният му талант намира своята най-блестяща изява. В продължение на близо година са публикувани  27 броя. На страниците на „Знаме Христо Ботев изразява категорично пристрастието си към идеите на Васил Левски и подкрепата си към новата стратегия, изразител на която е Вътрешната революционна организация (ВРО). В брой 23 на вестника – 27 юли 1875 г. открито се призовава към „революция народна, незабавна, отчаяна“. За превръщането на Знаме” в ярък призив за въоръжена борба допринасят революционните стихове на Стефан Стамболов. Истинска дружба свързва двамата идейни съмишленици и поети. Неслучайно Христо Ботев избира именно Стефан Стамболов за общата им стихосбирка „Песни и стихотворения на Ботйова и Стамболова“ , издадена през 1875 г. в Букурещ и отпечатана в печатницата на вестника. В него революционерът подлага  на безжалостна критика позициите на  дуалистите и просветителите еволюционисти. Едните, разчитащи на  компромиси от страна на правителството и султана, а другите  – отричащи революцията като средство за освобождение. Знаме” става изразител и на други Ботеви идеи – за братски съюз между балканските народи, за социална справедливост и унищожаване на „привилигированите класи“. Вестникът е не само знаме на българската национална революция. На страниците му намират  място  различни събития от българския културен и просветен  живот. Коментират се  български периодични издания, отразява се появата на нова оригинална и преводна литература, дава се гласност на случващото се в училища, читалища и дружества. В своя журналистически път Христо Ботев остава верен на революционно-демократичната линия, прокарана в българската възрожденска периодика от Раковски и Каравелов. „Журналистиката е едно от първите средства за революцията“ – пише той в първия брой на в. „Нова България“ (5 май 1876 г.).  Христо Ботев успява да състави и редактира само първия брой на новия си проект.  Но след неговата гибел, вестникът продължава да съществува около 2 години, благодарение на Рашко Блъсков, Филип Симидов и Добре Ганчев. Този печатен орган засяга на-острите проблеми на българите в дните между Априлското въстание  и обявяването на Руско-турската война.

Фокус: Доколко младите разбират поезията и прозата на Ботев и нужни ли са преводи на неговите гениални думи?

Д-р Милена Андреева: Младите българи-у нас и в чужбина знаят кой е Ботев, възприемат го като национален герой и светиня. За щастие, Ботевите стихове все още са в учебниците по български език и литература и за неговия подвиг се разказва в учебниците по история. Доколко го разбират е въпрос на съвремието. Ценностите на Ботевото време наистина са трудно разбираеми за съвременното дете. Може би първо семейството и училището са призвани да направят разбираеми думите на Ботев, както и вълнуващи – за да имат възпитателен ефект. Чрез думите на Ботев децата могат да съпреживеят чувството да имаш чест, смелост, любов към род, родина, знание и истина. Дано никой обаче не посегне към думите на Ботев, да ги превежда и обяснява по модерен начин. Така децата ни никога няма да вникнат в неговата обаятелна  личност, в делото  и саможертвата, в неговите послания и завети към българите.

Фокус: Известно ли е отношението на Ботев към Шумен и шуменци?  Имал ли е връзки и контакти с някои от нашите местни възрожденци?

Д-р Милена Андреева: Ботев се познава и контактува с няколко шуменеца. На първо място трябва да се спомене Добри Войников, защото по време на престоя си в Браила, Христо Ботев се изявява като актьор в трупата на Войников. Знаем, че Ботев обичал сам да избира и ролите си – все на бунтовници. В пиесата „Стоян войвода” играе самият войвода, в драмата „Иванко” играе Иванко, а в „Покръщение на Преславский двор”, т.е. пиесата за покръстването на българите,  играе ролята на езическия жрец Святолид, който бунтувал народа срещу княз Борис Първи. С този образ Ботев печели възхищението и овациите на публиката. В трупата той се запознава и с Христо Бояров- млад шуменски учител, който завършва медицина в Букурещ, а в последствие и защитил докторат по химия. Бояров е стар познайник и на Г. С. Раковски, комуто доставя сведения за старини из Българско, дори описва царския палат в Преслав. Така, че патриотичното настроение и любовта към театъра сближават Ботев и Бояров и извън сцената, но повече за техните отношения няма сведения. Друг шуменец, с когото предполагаме, че се се познава Ботев е благодетелят Маринчо Бенли. Най-вероятно, във връзка с делата около изграждането на Българското книжевно дружество. Доколко тесни са връзките между Васил Друмев-митрополит Климент и Ботев също не можем да обрисуваме подробно. Но най- близка е дружбата между Христо Ботев  и Панайот Волов. Двамата са руски възпитаници и привърженици на руската революционно- демократическа мисъл, на теченията „народничество” и „народоволчество”. Дали се познават още от Русия, от пребиваването си в Одеса не е известно, но те работят по „народното освобождение” заедно от 1873 до края на 1874 г. и това е видно от официалните книжа и протоколи на БРЦК. Както се вижда, на тях са положени винаги един след друг подписите на Ботев и на „шуменските представители” Волов и Енчев. Най-близко и отново са заедно от юни 1875 г., и започват подготовката на „незабавна революция” в Българско. Според сведенията, Волов се включва в „групата на Ботев”, особено след оттеглянето на Каравелов от револционния живот. Според мемоарите на съвременниците Ботев и Волов реформират революционните дела и се сформира новата политическа формация- Български революционен комитет. Шуменецът е сред хъшовете, обитаващи гостоприемната печатница на вестник „Знаме” в румънската столица, в къща, на улица „Вакарещи”. Според сведение на стария печатар на Ботев- Стефан Блъсков, Волов е и един от дописниците във вестника.”Често идваха при него (Ботев- б.м.) Стамболов, Волов, Димитър Дишлията”- пише в спомените си още Петър Енчев. В лицето на Ботев, Волов намира свой истински брат и съидейник. Огромна е благодарността на шуменеца и за помощта, която Ботев оказва в защитата на затворените в русенския затвор бунтовници от Шумен. Около онази съдбовна случка- „Френската сватба”.  Да не забравяме още, че и в редовете на Ботевата чета има и трима шуменци. На Козлодуйския бряг след Ботев слизат и целуват земята на България Атанас Добрев п. Рафаилов, Марин Ников Арнаудов  и Кънчо Петров Скорчев. Дано винаги гордостта и самочувствието на българина се крепят на завещаната от Ботев мяра за действен патриотизъм. Мяра, създадена във врeме, когато за мнозина думите не са сторени дела. Той нарушава философията на смирението, изказана като “Преклонена главичка сабя не я сече”, за да ни покаже, че и в робски години можем да сме човеци, а свободата е състояние на духа.

Ивелина  ИВАНОВА