Д-р Милена Андреева, историк: Няма друг народ в света като нас българите, който да честват празник на духа, завещан от предците

Снимка:Радио "Фокус"- Шумен

Д-р Милена Андреева, историк, пред Радио „Фокус“- Шумен

 Фокус:Г-жо Андреева, честит празник! Днес почитаме онези пазители на българската духовна и културна традиция, онези велики българи проправили духовната пътека на народа. Но се обръщаме с благордарнос и към съвремените ни будители и просветители, тези които не спират да будят народа ни за култура, просвета, свобода, да го будят за добри и достойни дела. Какво превръща този ден в специален празник?

Д-р Милена Андреева: Няма друг народ в света като нас българите, който да честват празник на духа, завещан от предците.Денят на народни будители е общобългарска идея, ознаменуваща делото на нашите духовни отци, просветители, книжовници, революционери. Всички те са свети будители на възраждащия се национален дух, на националния ни стремеж към образование и книжовност. Точно духовното просвещение на българския народ дава тласък на националноосвободителното движение по българските земи. В млада свободна България интелигенцията е тази, която възражда онзи нужен почин за отдаване на заслужената признателност към народните ни будители. Както историята помни, за първи път това честване на народните будители става на фестивала в Пловдив през 1909 г. А съвсем не случайно празник има най-заслужилия ни и всепризнат патрон на българското будителство – Свети Йоан Рилски Чудотворец. Той е почитан като небесен покровител на българския народ и държава и в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството. През 1920 г. Стоян Омарчевски, тогава министър на Народното просвещение при правителството на Александър Стамболийски подема почина на група български интелектуалци, сред които е и шуменецът Стилиян Чилингиров и внася предложение до Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с Окръжно писмо № 17743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители и ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, „далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19-тото Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис Трети го подписва на 3 фервуари 1923 година и в него е ясно казано, за да се помни: „Нека денят на Св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“ Ето с този акт, ние, българите имаме своя най- български празник и единствен в света. И не бива да забравяме, че го дължим на най- будните ни умове в свободна млада  България.

Фокус: Доколко познаваме  заслугите на Стилиян Чилингиров  за нашата просвета и  образование, за културата, за работата му на духовното поприще?

Д-р Милена Андреева: Стилиян Чилингиров е малко познат като истински просветител и като творец. Той пише много за деца. Най- малко познат е е като педагог. Неговото творчество е малко познато, но благодарение на дигиталния портал на РБ“ Ст.Чилингиров“ – Шумен, потребителите, читателите могат да се докоснат до неговото творчество. От известните му около 100 произведения 79 от тях са намерили най-заслужено и своето цифрово място. Днес творчеството му буди възхищение със своята дидактична съдържателност, стил и сила на духовните послания. За него като просветител и педагог все още никой не е писал, но той, верен на своята коректност и признателност, пише за своите учители и хора, от които е получил помощ, разбиране и професионално отношение. С най-голяма любов в мемоарите си разказва за първия си учител в сферата на творчеството за деца – Никола Беловеждов. Благодарение на него Чилингиров осъществява и своята ранна мечта – да работи в редакцията на любимото си, от детството, списание „Звездица”. В спомените си Чилингиров разказва как е станало точно това. След настоятелно изпращане на свои творби до „Звездица”, най-после, в първата книжка за 1898 г., е отпечатано първото стихотворение на ученика от 3-ти педагогически курс на Педагогическото училище в Шумен. Издателят и собственик на месечното илюстровано списание за деца „Звездица” е педагогът и бивш революционер от Априлското въстание Никола Беловеждов. Той подава ръка на младия шуменец във важен момент от творческото му развитие, впечатлен от таланта на своя млад колега. През 1901 г. Чилингиров издава и първата си книга – „Букетче”, стихотворения за деца. Много успехи събира и следващият му опит в поетиката – „Тилилей свири: Стихотворения за деца, издание на Министирството на народното просвещение през 1929 г. в книжка 25 на „Библиотека за малките”. По-късно „изпълнява» своя дълг към един от най-големите ни просветни ратници след освобождението на България”– Христо Д. Максимов. Негова заслуга е и прекрасната поредица за българските видни просветители „Неофит Рилски”, „Добри П. Войников”, „Васил Друмев”, „Васил Левски: живот и революционна дейност”, „Панайот Волов. Животописен опит” –1940 г., „Стефан Караджа” (1918) и др. Писателят не остава безразличен и към посланията за просвета и модерна педагогика на д-р Петър Берон с преиздаването на „Рибния буквар” през 1927 г. Полезна и днес е неговата поредица „Малка енциклопедична библиотека”. Изявява се като блестящ романист в „Деца на ада”, 1932, „Рибена кост”, 1938, като нежен поет и истински педагог, достигнал дълбините на детската душа. Интересно е неговото творчество на полето на баснопиството.  Публикува във в.„Щурец” през 1934 г. – най-добри от тях са „Орел и вол” и „Магаре и гъска”. Чилингиров се насочна и към специалната педагогика, работа с деца в риск,  пише и за мамолелтните престъпници. В творчеството му е засегната и военната, и социалната тематика.  Творчеството на Стилиян Чилингиров винаги ще бъде актуално, защото е съдържателно, възпитаващо у човека дълбок хуманизъм и християнски добродетели, мъдрост и обич към родината. Неговите приказки, разкази и стихотворения за деца, винаги ще го нареждат сред най-обичаните творци на Бъгария. Освен това, въпреки голямата си обществена ангажираност писателят всеотдайно работи за укрепването на шуменската общност в столицата и прави много-видимо и невидимо за Шумен. Така че с право и до днес той е считан в нашия град за «последния възрожденец».

Ивелина ИВАНОВА