Д-р Милена Андреева, историк: Свързваме името на Карел Шкорпил най-вече с развитието на българската средновековна история и археология, но е изключително важен и приносът му като педагог

Снимка:Радио "Фокус"- Шумен

Д-р Милена Андреева, историк, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус:На 15 юли се навършват 160 години от рождението на Карел Шкорпил. Д-р Андреева, познаваме ли делото му и как се свързва неговото име с Шумен и шуменския край? 

Д-р Милена Андреева: В най- общия случай свързваме името на Карел Шкорпил основно с приноса му за популяризирането на нашето културно- историческо наследство. Той е един от откривателите на много български старини. За Шумен и шуменския край Карел Шкорпил е изключително важна приносна личност. Той е открил за науката първата ни столица Плиска, той е сред най- сериозните изследвачи на Мадарския конник. На него дължим интерпретацията на тези два големи обекта, както и популяризиране на втората ни столица Преслав. Роден е в Чехия, но прекарва по- голямата част от живота си в България. Погребан е в старопрестолна Плиска. Това е било приживе желанието му и сам приживе е избрал надгробието си- огромен каменен кръст, който е открил. Това е малко популярен факт. За шуменци Карел Шкорпил е познато име, но малко познато е, че е работил напълно доброволно в откривателството си на наша територия. Той е бил български учител, но са малко познати неговите приноси именно в тази област. В Държавен архив Варна е запазено неговото пенсионно дело. Ценна информация за Карел Шкорпил, който е дългогодишен „първоначален учител”  във Варненската държавна мъжка гимназия „Фердинанд I” се съдържа в  Годишните отчети на гимназията, от учебните години, когато той е преподавател там.. В тези отчети намираме ценна и интересна информация за неговото амплоа като български порсветители, учители и педагог. С педагогическа дейност се е занимавал още с идването си в България, а той удва у нас по покана, по препоръка на неговия братовчед Константин Иречек. Това също е малко популярен факт. Знаем, че от 1 септември 1882 година Карел Шкорпил започва работа като учител у нас. Първо започва своята педагогическа дейност в Пловдив, там е учителствал в периода 1882- 1886 година. Следва Сливен, където учителдства от 1886 до 1887 година Макар и само една година Шкорпил да работи в местната мъжка гимназия, но той е осъществявал и разнопосочна обществена дейност. Свободното си време посвещава на изучаване на местните старини. Учителства във Варна в периода 1887-1888  година, в Русе – 1888-1891 година, Велико Търново 1891-1894 година, Варна 1894-1915 година. Успоредно с преподавателската си дейност той  развива огромна научно-изследователска дейност в областта на географията, археологията, хидрогеологията, карстологията, ботаниката на България. Прави изключително много за популяризацията на естествените науки. В работата му пряко участие взема и неговия брат Херменгилд Шкорпил, който също идва в България и също работи като учител. Като учител в Сливен през 1887 година Карел  Шкорпил посеща­ва и картира Еменската пещера, като създава пър­вата известна карта на българска пещера. Карел Шкорпил също проучва старините на Одесос, изследва местните забележителности и старини в района на Русе. Във великотърновския край, паралелно със своята сериозна преподавателска работа, се занимава и с изследване на старините на Търново. Дава знания по география, математика, въвежда младите в опознаване на родния край  и забележителности. В търновския си период той открива забележителен за българската история и средновековна археология паметник и това е известната Търновска колона, стар Омуртагов надпис, по който започва своите изследвания и те отново го отвеждат до Варна и Шумен, за да открие следите на старата българска столица. Изключително интересна е работата му по разчитане на Омуртаговия надпис от Търновската колона. Той тръгва да търси тази всеславна тумба или резиденция. Според него този български владетел, обитавайки стария си дом, заповядал да бъде измерена земята и да се построи, на разстояние 40000 оргии от него или 85 км, нов преславен дом на брега на Дунава, като посредата между двата дома била издигната всеславна “тумба” – най-вероятно могила с владетелска гробница или отделно стоящ мавзолей. Всъщност, както забелязва Шкорпил, това представлява задача с много неизвестни, единствените сигурни факти в която са течението на река Дунав и разстоянието от 85 км от него до основното средище на ханска България. Взимайки предвид тези изходни данни, той търси следи от такъв важен средновен център, отстоящ на същото разстоение от Дунава.  Така достига до  заключението, че преди Преслав Българската държава е имала друга, по-ранна столица. Нея той отъждествява с впечатляващите останки от крепостни стени, землени валове и мегалити-девташлари със старините при село Абоба-  Плиска и забелязва че отстоянието от река Дунав до тази ханска резиденция или тумба е 85 км. Така той открива и нашата първа столица Плиска. Карел Шкорпил с голям ентусиазъм прави всичко за откриване на истината около тези загадъчни руни около село Абоба. Като учител във варненската гимназия той се свърза с руския Археологически институт в Цариград и лично с Фьодор Успенски и го кани  да разгледат заедно тези загадъчни старини при Абоба. Самият Шкорпил  взема от личната си учителска отпуска, за да развежда Успенски по тези загадъчни старини край Нови пазар.От преписката с Министерството на народното просвещение виждаме точно колко дни си е взел Шкорпил, за да води Успенски за проучване на старините край Плиска.

Фокус:Карел Шкорпил е сред най- сериозните изследвачи на Мадарския конник

Д-р Милена Андреева:Да, той прави рисунки на конника, прави свои разчитания на надписа около релефа. Според хипотезата на Шкорпил, конникът е цар Крум. Самият той публикува в един от отчетите на Варненската гимназия релефа, надписа и своя рисунка. Много точни са картите и плановете на Карел Шкорпил на столиците на Плиска и Преслав. Те изумяват днес изследвачите със своята прецизност, матемаческа точност, изключителни познания по картография, по топография и геодезия. Много интересна е документацията на изследователя, който много често работи със своя брат. Докато са учители Карел по математически науки и брат му по естествени науки, работят на много места. Те са едни от добрите проучватели на Аладжа манастир, на природните богатства на Девня и девненския край, работят в Търново, в Преслав, в село Шкопиловци, и навсякъде правят прецизни изследвания. Карел Шкорпил има приноси и за създаването на Шуменското окръжно археологическо дружество и музей през 1902 г.  както и на местното сдружение «Българска старина» Те продължават да бъдат най-верен ориентир на поколения български археолози и до днес.  Заслугите на Карел Шкорпил  за развитието на българското образование, за проучването на българското културно-историческо наследство, с цел патриотично възпитание на  целия наш народ са огромни. През целия си живот и педагогическата си дейност той внушава на своите ученици и съмишленици, че то е извор на национална гордост и самочувствие.

Ивелина ИВАНОВА