Д-р Милена Андреева, историк: Шуменските революционери изграждат свободния Шумен

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Д-р Милена Андреева, историк, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Навършват се 141 години от освобождението на Шумен. Говорили сме за атмосферата на този паметен ден и за съпътстващите го събития, затова нека сега поставим акцент върху онзи период, който обхваща първите години от Освобождението. Д-р Андреева, какво най-важно се случва в живота на града и на шуменското население през този момент на изграждане на новия свободен живот?

Д-р Милена Андреева: Само ще припомня, че град Шумен е един от последните градове на страната, освободен от руските войски. Цели шест месеца след подписването на Сан-Стефанския  мирен договор турските власти и войска не предават града-крепост. Едва след Берлинския конгрес, на 6 юли по стар календарен стил, по нов-на 18 юли 1878 година русите, начело с генерал Сергей Димитриевич Белокопитов влизат тържествено „и без да изгърми ни един топ” в Шумен. Но почти непроучени са историческите факти, личности и важни постижения през първите години от Освобождението тук. Всеизвестно е, че в рамките на две годишен период навсякъде в Княжество България е установено така нареченото „Временно руско управление”. Последният комендант на града Фазлъ паша е принуден да го предаде на генералите  Столипин и Вановски. Руското командване, според клаузите на Берлинския договор, поставят на местната турска власт да евакуира военния и гарнизон. Това става под надзора на специална смесена комисия. Обезпечено е мирното изтегляне на войската, както и на желаещото да се изтегли местно мюсюлманско население.Всичко се извършва при строг ред, дисциплина, по мирен път и по клаузите на международното право. Генерал Вановски поема задължението да гарантира спокойствието на цялото население, независимо от вероизповеданието му тук. До края на месец август се изтегля и цялата войска от гарнизона. Освобождението на Шумен полага началото на нов период от неговото развитие. Органите на временното руско управление в България, оглавявано от княз Дондуков-Корсаков пристъпват към изграждане на гражданското управление.

Фокус:Кой влиза в това първо гражданско управление на Шумен?

Д-р Милена Андреева: Първият руски градоначалник на Шумен е Неделов, когото турците наричали с уважение „каймакам”. За окръжен началник е назначен капитан Недзвицки- поляк по произход, офицер от руската армия и либерал по своите убеждения. Задачата, която получава е да създаде здрава местна административна организация от представители на българите в града, които представляват и двете свои „партии”- политически течения, наричани от народа „младите” и „старите”. При изграждане на учрежденията в града капитан Недзвицки работи с активното съдействие на местните първенци и интелигенцията на града.  Самият той предпочитал да привлича онези шуменци, които са привърженици на „младото” революционно течение от преди Освобождението. Той търсел сред тях отговорни хора, които имат голямо желание бързо да се включат в усвояването на административен ред и са с необходимата образованост и авторитет. За председател на Окръжния съвет е избран Тодор Иванов Джабаров- шуменски учител, със солидно образование, завършил Робърт колеж в Цариград, другар и съидейник на Панайот Волов и активен член на Шуменския революционен комитет. По време на блокадата на Шумен Джабаров показва своите качества в услуга на руското командване и служи като разузнавач. За съветници на местната община са избрани  и други шуменски революционери и общественици Стефан Иванов, Йордан Казанджиев, Тодор Дяков, Никола Куцаров и други. За кмет на града е избран Ради Железов Гьокчеренли- бивш учител и също член на Шуменския революционен комитет. За кметски секретар е назначен Харалан Ангелов, също учител и революционер. В окръжния съд влизали Стамат Симеонов-председател, членовете-съдии Вълчо Таралежков, Никола Неделчев, а техни секретар и помощник секретар са Стефан Железов и Киро Божилов. Длъжността полицмайстор е поверена на Александър Павлович, който търси подкрепата и на други местни сътрудници, всички участници в опълчението през Руско-турската война или по-рано, участвали в редиците на Шуменския революционен комитет. Управлението на училищата е поверено на видния общественик Тодор Икономов, който е извикан за подпредседател на Учредителното събрание в Търново и предава поста си на Илия Р. Блъсков. Местните финанси и хазна са поверени на „ковчежника” Жечко Попов- търговец, с помощник Евтим Стоянов. Временното руско управление подпомага българите да устроят своя нов, свободен живот в духа на либералната политика. Окръжният началник има голяма власт. Той ръководи и контролира работата на всички учреждения, съвети, включително съдебните и финансовите органи. Но най-главната му задача е била да въведе строга охрана, спокойствие и ред между цялото население на Шумен.

Ивелина ИВАНОВА