Д-р Милена Андреева: След акта на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 година, България става най- голямата балканска християнска държава

Снимка:РИМ- Търговище

Д-р Милена Андреева, историк, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Г-жо Андреева, честит празник! Съединението, „Българското чудо“, започва от Шуменския  край. Свързваме го с шуменския военен лагер във вековната дъбова кория край с. Мараш, на десетина километра от града, където са се провеждали летни военни маневри, с решението на княз Александър Батенберг да прегърне това свято дело.

Д-р Милена Андреева: След акта на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 година, България става най- голямата балканска християнска държава. Тя има площ от 96 345 кв.км. и население над 3 милиона души. Българският народ наистина показва, че може да твори чудеса, и едно от тях е именно Съединението, чудо е и че го запазва, че го отстоява под напора на толкова много неприятели, нежелатели да съществува такава голяма държава на Балканите. Историята разказва, че и Шуменският край е свързан с целия този продължителен, дори бих казала и мъчителен процес, докато се стигне до датата 6 септември 1885 година. Целият български народ е възприемал, че да се съединят двете Българии е мисия продължение на Априлското въстание. Много скоро след Берлинския конгрес в много български селища възникват и заработват такива комитети и българските дейци се отдават на тази кауза. Най- силна е тя в Източна Румелия, там отиват много качествени български администратори, политици, дейци, изключително образовани и можещи хора.

Фокус:Има ли и шуменско участие в този процес?

Д-р Милена Андреева: Знаем, че някои шуменци също се включват в ръководството на съединисткото движение, в разработването на единната платформа и реализирането на цялостния процес. Един от тях е Петър Енчев. Той не е родом от Шумен, знае се че е роден в Тулча, но свързва живота си с Шумен. Става и шуменски зет. Петър Енчев е изключителен революционер. Свързваме името му с това на Панайот Волов, те са били другари и съученици в Николаевската гимназия.  Енчев идва в Шумен и става учител. Заедно със своя другар учителстват в Мъжкото класно училище. Петър Енчев е един от възобновителите на Шуменския революционен комитет и продължител на неговите традиции. Включва се в ръководството на всички политически формирования- Български революционен централен комитет. Заедно с Волов, Енчев е осъден в процеса по „Френската“ сватба и получава присъда. Участва в Руско- турската освободителна война, но най- големият му успех е именно в съединисткото  движение. Петър Енчев се жени за една много интелигентна шуменка, една от дъщерите на Димитраки Хаджипанев, бивш кмет на Шумен. Неговата дъщеря Еленка получава най- високо образование от всички шуменки, тя завършва Робърт колеж. Енчев и Еленка заживяват в Пловдив, на територията на Източна Румелия и там се разгръща талантаът на нейният съпруг. За този човек можем да говорим много. Той става един от най- успешните индустриалци след Освобождението, директор на Българска народна банка във Варна, един от главните акционери в Българското параходно дружество, и общественик. Петър Енчев е един от най- доверените другари на Захари Стоянов в съединиското дело. Също свързан с Шумен и дал своя принос и своята дума за Съединението е друг шуменски зет и това е Тодор Икономов. Той е бил против Съединението. Има много интересни негови думи, записани в мемоарното му творчество. Считал е, че не сме още узрели за това дело, че не е дошъл моментът за обединението на двете Българии. На същото мнение са били и други, особено представител на консервативната партия в България, защото тези хора са се страхували от погром над българския народ, от голям неуспех, от недостатъчно зрели сили след тези понесените удари от народа- Априлското въстание, Руско- турската война, които донякъде изтощават силите на народа, но от друга страна българите показват своята необикновена духовна сила, доказват, че могат да творят чудеса.

Ивелина ИВАНОВА