Д-р Мими Виткова, бивш министър на здравеопазването: Новият здравноосигурителен модел е претопляне на демонополизацията, която ще оскъпи системата

Д-р Мими Виткова, бивш министър на зравеопазването, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Предстои да бъде представен новият здравноосигурителен модел, от предварителната информация, която имаме, какъв е вашият коментар за предстоящите нововъведения и промени?

Мими Виткова: Това, което получихме като информация от медиите, всъщност не е нищо ново. Това е един от вариантите, които бяха представени в края на миналата година, по които варианти работиха 2 месеца, 5 работни групи, и всички приключиха със заключението, че не би трябвало да се пристъпва към каквито и да било промени на сегашния здравноосигурителен модел без ясни разчети какво струва т.нар. основен пакет, без ясно детерминиране на съдържанието на този пакет. И оттам съответно изводите достатъчно или недостатъчно е 8% вноска. Защото, вие виждате, че последните поне 2 години, може би и повече, всички международни доклади на СЗО, на Европейската комисия, на Световна банка завършват със заключението, че в България са недостатъчни публичните средства за здравеопазване, че българското общество, когато боледува, болният човек плаща 50% от общите разходи за здравеопазване, което в Европа е около 15%. Вместо тези анализи, до момента никой не е представил такива, виждаме претопляне, бих казала, на единия от моделите, наречен пълна демонополизация. Това, което смущава, е вкарването и на нови неща в този модел, които като че ли го правят още по-невъзможен за реализация.

Водещ: Да, частните здравни каси.

Мими Виткова: Какво имам предвид – всъщност става въпрос за това, че ще се регистрират съвсем нови дружества. Тоест, дори и застрахователите да искат да влязат в този модел, да покриват разходите за основния пакет здравни услуги, те трябва да направят ново прелицензиране. И въобще не е ясно в какво ще се състои то, какъв ще трябва да бъде капиталът. След като си представите, че днес, при общото застраховане, за да се регистрира дружество по общо застраховане, са необходими 4,6 млн. лв капитал, в областта на животозастраховането са 6,4 млн. лв., като тази цифра е вариабилна в зависимост от броя на застрахованите лица, от премийния приход и много други неща. Но на какви условия ще отговарят новите дружества – не е ясно. В същото време се казва, че Националната каса ще стане едно от тези дружества – тоест държавата ще я лицензира и нея по същия начин, ще извади 1 млн. лв, за да лицензира. Оттук насетне се казва, че лечебните заведения пък сами щели да си образуват цените – кой колкото иска, и всяко едно от тези дружества да се договаря. Тоест няма да има национално определени цени. Значи вноската е една и съща, цените всеки си ги образува. Никой не изхожда от положението, че извън големите градове лечебните заведения, особено болниците, са монополисти. Във всеки областен град има една-единствена болница. Каквато и цена да иска, след като тези дружества ще бъдат задължени да имат покритие в цялата страна,  тоест те ще бъдат принудени да сключват договори, на каквито цени им се поискат, което няма как да не оскъпи здравните услуги. На следващо място се казва, че на практика, даже не се коментира това, трябва да се изгради един национален гаранционен фонд, който ще замрази средства от сегашните 8% вноска, тоест в здравната система всички трябва да са наясно, че ще влязат по-малко пари от тези, които влизат в момента. Значи в момента тези 8% виждаме, че водят до дефицити. Ами когато намалим, не мога да кажа с какъв процент, въпрос на акционерски изчисления, но поне 1% от тези средства ще отидат в гаранционен фонд, за да не фалира някое от тези дружества и хората да не остават без покритие. Всяко от дружествата трябва да задели и да замрази т.нар. резерви. Това трябва да направи и касата. Тези резерви от какво ще се формират? Това е ново замразяване на средства. И още един фонд на национално ниво – това е т.нар. изравнителен фонд, който да изравнява риска между отделните компании, тъй като в някои от тях ще отидат болни, в другите ще отидат по-здрави. И след като имате една и съща премия, няма как да имате различни разходи – трябва да се изравни този риск. Тоест толкова много неясноти, и по толкова сериозни проблеми се подхожда, съжалявам за израза, който ще използвам, толкова аматьорски, че на практика човек си задава въпроса „Какво се цели?“ – Отвличане на внимание? „Изпълнение“ на предизборни ангажименти за демонополизация? Тоест пак ще дебатираме, пак ще видим, че това е невъзможно и ще приключим дотук. На практика трябва да е ясно, че демонополизираните осигурителни системи са по-скъпи, априори по-скъпи. Така, както осигурителната система е по-скъпа от бюджетните системи, демонополизацията пък оскъпява допълнително системата, защото всяко едно от тези дружества трябва да има и своите административни разходи, фиксирани като 3%, а да не говорим за 1 млн. осигурени, които трябвало да се наберат, не виждам как това ще се случи.

Водещ: Очевидно, ако това стане факт, трябва да бъдат променени може би доста закони и информационни системи.

Мими Виткова: Бих казала да, това е отделно. Те са толкова детайли, че човек на прима виста му е трудно дори да си представи нещата. И виждате, там с 10-11 слайда, ние решаваме толкова и толкова сериозни неща.

Водещ: Д-р Виткова, кои пациенти, според вас, биха избрали частния фонд? Може би тези които разполагат с повече средства? Какви изводи можем да си направим в такъв случай?

Мими Виткова: Вижте, трудно ми е да коментирам, вероятно по-младите, които, по-възрастните хора са по-консервативни, ще останат там, където е, така си мисля. По-младите са по-мобилни, може би те ще направят такъв избор.

Водещ: Ще бъде ли моделът в полза на пациента?

Мими Виткова: Не виждам как, нито в полза на пациента, нито в полза на самата здравна система и на работещите в нея. Пак казвам, по-малко пари, след като вноската е фиксирано, че няма да се променя, по-малко пари ще влязат в системата, неизбежно. В същото време ми се струва, че има едно недооценяване от страна на така наречените наши държавници, на проблемите, които ще възникнат. Като че ли държавата смята, че по този начин тя ще се разтовари от непрекъснатите ангажименти да се занимава със средствата за здравеопазване, стигат – не стигат, и казват: „Ето ги там едни застрахователи, едни други лица – те ще отговарят за цените на услугите, те ще се договарят с лечебните заведения, те ще контролират системата.“ Трябва да сменим Конституцията. Там пише, че грижата за здравето на българските граждани е на българската държава. Там не пише, че тази грижа е на някакви дружества, на застрахователи или на който и да било. Имам чувството, че не се разсъждава и в тази посока.

Водещ: Д-р Виткова, министърът на здравеопазването увери, че ще се търси по-специфичен механизъм, който да позволи болниците да функционират нормално, въпреки демографския проблем и липсата на лекари. Вие имате ли идеи, собствени виждания за подобен тип работещ механизъм, който не би ощетил нито един гражданин у нас?

Мими Виткова: Ами, вижте, след като направихме здравната система аритметичен сбор от търговски субекти, стигнахме дотук. Нали ни уверяваха преди 20 и няколко години, че пазарът щял да реши всички проблеми. Е, а да видим пазарът как ще реши тези проблеми на загиващите болници, те са преди всичко обществени болници, държавни и общински. И отново се връщам към Конституцията – да, държавата е длъжна, след като там живеят хора, които имат нужда от медицинска помощ, тя трябва да я гарантирана. И това не е въпрос дали едно отделение е успешно или неуспешно от финансова гледна точка, а дали е необходимо да го има или не. Няма как да се закриват областни болници. При сегашното състояние на доходите на населението, на транспортните комуникации, няма как да оставиш една болница на 200 км и да транспортираш непрекъснато болни дотам. Така че държавата е длъжна да осигури лекари, защото в тези региони голям проблем е кадровият проблем. Ето в моя роден град Видин основният проблем е кадровият проблем. Еми, как следвоенна България, 50 и някоя година, е успяла да създаде лекари за всяко село, а европейска България 21-ви век ще закрива болници, където живеели – нали чувате артикулацията на проблема: „Еми там живеят не повече от 100 000 човека“. Е, какво, 100 000 човека ще ги обречем да бъдат без медицинска помощ ли?

Водещ: Вие предположихте, че новият здравноосигурителен модел се прави предизборно – кое по-скоро ви кара да мислите това?

Мими Виткова: Допускам, че го има и този момент. В предизборната платформа на ГЕРБ те го признават това – те са записали демонополизация и затова вървят по този път. Въпросът е докъде ще стигнат.

Йоланда ПЕЛОВА