Д-р Мими Виткова: Здравеопазването е заразено с много проблеми и само отговорни политици биха могли да се справят с тях, ако имат воля

снимка: pixabay.com

Д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

 

Водещ: След разкарване между три столични болници 3-годишно момченце почина. Този случай разтърси България и отприщи други аналогични  родителски свидетелства: разкарване с часове между педиатрични клиники и отделения, държавни и частни; безизходица, прерастваща в паника сред безпомощните близки; бездушие и повърхностно отношение у хора, които иначе са положили Хипократовата клетва и по дипломи са носители на най-хуманната професия. Прехвърлянето на отговорност, последвано от отстранени трима директори на столични болници, поставя въпроса – ако се съди по останалите сигнали, трябва ли да се отстранят и всички други директори? Кое доведе до деформациите в професионалното мислене и отношението на медиците? Задаваме въпроса на доктор Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването. Доктор Виткова, кое ни убива повече – бездушието, небрежността, некадърността, самозабравянето? Кое?

Мими Виткова: Вижте, много е трудно човек да коментира такава дълбока трагедия. И затова с огромно смирение би трябвало да подходим към обсъждането на проблемите, които доведоха до тук. Нито отстраняването на тримата директори, нито каквито и да са решения ще върнат спокойствието в това семейство или ще заличат спомена за кошмара, който са преживели хората, или ще върнат детето, което загубихме всички ние, не само семейството. Нека разследващите органи да намерят конкретните причини, а такива има. Но този случай и подобни на него, за които ние с вас сме говорили неведнъж и в ефир включително, поставят многото проблеми, с които вече е заредена здравната система – безпорядъка, за съжаление вероятно и деквалификацията, бездушието и всичко останало. Защото за мен като лекар най-вече остава големият въпрос: как е възможно двама педиатри, визирам Педиатричната болница и болница „Лозенец“, да не могат да оценят критичното състояние, в което се намира детето. На първото място то не е прието в болницата с мотива „нямаме легла“. На второто място е върнато за домашно лечение, което означава, че въобще е недооценена тежестта на проблема. Трудно ми е да интерпретирам, какво точно се е случило в „Пирогов“, нямаме достатъчно информация, за да бъде отстранен и директорът на „Пирогов“, разбира се временно, до приключване на проверките. Но това е, бих казала, върхът на айсберга, който се надига в българското здравеопазване от преди 20 и няколко години, когато ни обясниха, че здравната система е пазар и на този пазар всеки може да прави, кой каквото иска. Само че в тези случаи близките трябва да имат пред себе си доказателства, че лекарите са направили всичко, но до тук са възможностите на медицината. В този конкретен случай ние нямаме такива доказателства. Не може родителите да обикалят и това се случва в столицата, не искам да коментирам какво се случва в периферията, в областните, в общинските центрове, по селата. Но в София да обикаляш две болници, едната от които лекува висшите наши държавни ръководители, там има детско отделение, другата, която се води Национална педиатрична болница. И в двете болници детето да не бъде прието или да бъде прието след вероятно второто връщане и настояването на родителите и когато състоянието вече е било изключително тежко – това говори за професионална непълноценност. Говори за безхаберие, за бездушие и всичко останало, което може да се каже в такъв случай. Системата така, както я структурирахме, ще произвежда все повече и повече дефекти, ако нашите управляващи, ако всички политически партии не изострят сетивата си към тези сложни проблеми, които поставя здравеопазването и не предложат мерки за излизане в тази ситуация. Като задължително тези мерки трябва да преминават през премахване на търговския статут на лечебните заведения, връщане на системата към нейния социален характер, внасяне на справедливост в системата, защото не може един да получава 1 000 лв., друг да получава  50 хил. лв. Всички вътре са настръхнали, всички вътре са скарани, всеки има своите претенции – това съставлява тежък дисбаланс, който го създадохме изкуствено и сега въобще не намираме воля да го решаваме.

Водещ: А дали е възможно изобщо да се реши? Дали е по силите на което и да е управление?

Мими Виткова: Вижте, няма система, която да няма проблеми. Въпросът е, ние вглеждаме ли се в проблемите и предлагаме ли адекватни решения, защото това са 20 и няколко години, в които системата генерира тези проблеми и в същото време, както виждате, никой няма волята да ги открои и да предложи справедливи решения. Даже напротив – предлагат ни се все повече пазарни механизми, предлагат ни се някакви децентрализации, предлага ни се кой за каквото иска да взима пари в здравеопазването, да се договаря с някакви осигурители или застрахователи. Това е безредие. Това е пълно безредие. Аз, коментирайки конкретния педиатричен случай, не мога да не обърна внимание: ние се намираме в тежък дефицит на педиатри. Ако някъде джипитата все още имат от старите специалности на педиатри, това ще се изчерпа много скоро в следващите години. Което означава, че нашето първично звено е оголено, значи голяма част от джипитата нямат специалност, педиатрите ще изчезнат биологически. Какво се случва на първичното ниво, което трябва да отсява проблемите, да дресира проблемите в системата? Не искам да коментирам и квалификацията по-нататък. След като системата работи за обороти, много често и празни, след като системата и мисленето на всеки в нея е насочено към парите и вие виждате, че голяма част от протестите са за пари, за пари и единствено за пари, а за квалификация? Кой говори за квалификация? Разбира се, ние имаме и много добре подготвени лекари, това не трябва да го забравяме и не трябва да слагаме под общ знаменател всичко. Но общото ниво на системата в професионален план, в план на квалификацията е с тежък упадък. Не може в областна болница, където има 15 души гинеколози, които работят в кабинетите си в болницата, да работят само трима гинеколози, а само единият да може да прави операции. Какво е това, което се случва? Къде е нашата държава? Кой по конституция има задължение да решава тези проблеми? Пазарът ли ще ги реши? Защо пазара не ги реши 20 и няколко години? Това са много тежки проблеми, които стоят пред всички политически партии. Нито една, повярвайте, нито една нито изгражда професионален капацитет, нито има воля да решава проблемите, нито има социална чувствителност да възприеме, колко тежки са тези проблеми. Ние какво – ще скачаме от случай на случай и на ръчно управление ще отстраняваме директорът на Пазарджик, след това директорите на трите софийски болници, ако ще да отстраним всички директори – това какво ще промени?

Водещ: Д-р Виткова, вие бяхте подготвили внушителен списък от казуси със скандални случаи в здравеопазването. Каква е съдбата му?

Мими Виткова: Изчакахме, аз може би във вашите предавания заявих, че искаме да стихнат изборните и следизборните страсти. Буквално е въпрос на дни да предоставим този материал. Нека да видим, след като премиерът се е ангажирал да управлява здравната система, да видим и неговата реакция. Тъй като всичко това, което ще изнесем е документирано, тоест всеки, който желае да извърши проверка по тези случаи, ние ще предоставим документите да видим прокуратурата, да видим Министерство на здравеопазването как ще реагира. Но положението е нетърпимо. Системата наистина работи сама за себе си и по-малко за болните хора. Ние след като с децата си постъпваме така, какво остава с възрастните хора, които са оставени на произвола на съдбата, чиито деца не са в България, те са в чужбина. Буквално преди няколко часа разговарях с колега-психиатър, която води една от психиатричните клиники и ми обяснява, какви запуснати случаи се прибират за лечение. Тоест болното ни общество и проблемите на болното ни общество няма как да не рефлектират и върху проблемите на здравеопазването. Здравеопазването е много тежка социална система. И тя много често обира негативите на други решения в държавата ни, които сме затлачили в годините.

Водещ: Може ли да се намери изход?

Мими Виткова: Категорично да. Стига да има воля това да се случи и стига да има капацитет професионален. Тук не става въпрос да сменяме министри на два месеца или на две години, не става въпрос да сменяме само директори. Виждаме, че тече разпад в цялата система, че тече процес на подмяна на общественото здравеопазване с частно. Нищо лошо не искам да кажа за частното здравеопазване. Но то трябва да бъде част от цялата система и трябва да бъде подчинено на единни принципи, тук собствеността няма никакво значение. Онзи, който желае да ползва обществен ресурс, той за нашето общество като такова е малък, защото брутния ни продукт е малък. Тоест ние трябва да го използваме изключително рационално. Онзи, който желае да ползва обществен ресурс моля, няма да има търговски статут. Няма да работи за печалба, ще работи, ще инвестира, ще развива медицината, ще дава добри възнаграждения, по единни правила. Няма нищо страшно в това, защото много често като говорим за диспропорциите в системата, така срещу мен се изправят аргументите – „ние работихме за щатни заплати“. Че толкова ли е страшно да се работи за заплата? Че колко хора работя за заплати, защо в здравеопазването думата заплата да е мръсна дума? Германия се връща към щатните заплати. Докога можем да продължим по този начин, че лекари включително в тежки профили, в онкологията, например. Как е възможно един ръководител на клиника в Националната онкологична болница да бъде с 1200 лв. заплата? Това е една от най-тежките специалности, това е най-изпепеляващата медицинска професия. И ние много скоро може би няма да имаме и Национална онкологична болница. Всеки ще лекува въртейки обороти, включително и онкологично болни, които изискват много специфична квалификация. Системата наистина е заразена с много проблеми и само отговорни политици биха могли да се справят с тях, ако имат желание. Такива аз у нас не виждам.

Водещ: Проблемът е зареден с взрив, с ядрен взрив.

Мими Виткова: Да, подкрепям ви напълно.

Водещ: И не зная още какво трябва да се случи, за да прогледнат и политици, и общество. Защото и при тази смърт на невинното 3-годишно момченце не се търсят решения, а има само констатации.

Мими Виткова: Вижте, когато говорим за реакция на обществото, тъй като има теза и вие сте я чувала, че пациентът също трябва да контролира системата. Аз не изповядвам тази теза. Пациентът е най-зависимият човек, той е зависим от своите лечители. И никога няма да посочи техните грешки и техните вини, като изключим такива трагични събития. И той пак не може да ги посочи. И няма по-голямо човешко прегрешение от това да се експлоатира тази зависимост. Буквално преди часове кореспондирах с наш осигурен, на който в елитна частна болница са му взели абсолютно незаконно една стабилна сума. И когато ние в нашите общи условия сме записали, че незаконно взети пари ние като застрахователи не дължим, имаме становище на медицинския опит, имаме становище на министъра на здравеопазването по тези вземания, че са незаконни. Одитът дори пише в писмото си по идентичен случай, че е наложил санкции, но когато в писмото, което се дава на пациента се пише, че тези суми се вземат от всеки пациент постъпил в болницата, питам – какви санкции са наложени, за да продължава това беззаконие и пациента е недоволен от нас? Не е недоволен от болницата и от своите лечители. Така че обществото най-късно ще реагира, то ще експлодира при такива случаи. Но дълг на политиците е, на държавата, тя по конституция има това задължение, да се справи с тези проблеми. И не е невъзможно това да се случи.

Водещ: Въпросът е, че и този пореден трагичен случай не предизвика и в парламента взрив от въпроси, взрив от предложения, взрив от търсене на възможности за решения. Ето, говоря ви в по-огнена гама, но това е, което очакваме. Не само фалшива съпричастност. Тя не решава проблеми, не зная дали ще се съгласите с мен.

Мими Виткова: Съгласна съм с вас, защото аз също много болезнено реагирам. И то болезнено реагирам, защото всичко се поставят под общ знаменател заради такива случаи. Знаете ли, колко почтени хора работят в системата, но техния труд не се вижда. Защото той е замъглен от толкова много безобразия. И виждате, че обществото е настръхнало. Виждате късите съединения в Спешната помощ, която е натоварена с абсолютно излишни посещения. Тоест извън работно време няма кой да измери кръвното на хората, няма кой да се справи с една температура, защото поликлиниките ги няма, затворихме ги. Защото на мен ми обясняваха, че джипито трябва да работи 24 часа, 365 дни. Когато обяснявах, че това е невъзможно и да не разрушаваме структурата на извънболничната помощ – ние точно това направихме. И заредената с конфликти система ще предизвиква такива изригвания, но това няма да реши нещата. И нашата съпричастност към такива случаи също не решава нещата. Вероятно ще ни отговорят на мен и на вас по повод на този коментар – нека да си свършат работата контролните органи. Дайте да ги изчакаме да видим, каква работа ще свършат. Аз съм също любопитна да видя, дали ще установят някакви организационни, някакви професионални пропуски и каква ще е санкцията. Защото без санкция няма как да мине. Не може да ми пишат в писмото, че са образували административно наказателно производство за безобразните вземания на пари и това да продължава всеки ден. Тоест болницата абсолютно не я интересуват санкциите – дали са наложени не знам, или ако са наложени те са 100 лв., тя взима 2 хил. лв. от пациента – и какво от това?

Водещ: Омагьосан кръг?

Мими Виткова: Да, за съжаление. Ние сами го направихме такъв.

Водещ: Въпросът е, дали да можем да завъртим колелото обратно?

Мими Виткова: Длъжни сме да го направим. Политиците са длъжни. Те са длъжници на обществото. Всички. Без изключение. Защото за съжаление социалистическата партия въведе изборите на екипи. Къде го има това нещо? В работно време всеки отишъл да работи, това че някой е работил повече от другия – нека това да бъде формула за оценка на неговия индивидуален труд в самата болница, в самото лечебно заведение. Защо пациентът да дължи това?

Водещ: Д-р Виткова, ще продължим тези разговори и срещи дотогава, докато почнат да се търсят решения.

Мими Виткова: С така наречената демокрация, която ние криво я разбрахме, много по-криво я приложихме, трябва да изискваме от политиците. Поне това са ни правата публично да заявяваме вижданията си и да търсим тяхното решение.

Цоня Събчева