Д-р Мими Виткова: Най-бедната страна в Европа си позволява да прави най-частното здравеопазване

Д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Преди три месеца на 11 октомври в старата година здравният министър Кирил Ананиев съобщи, че през януари ще представи вариант за промяна в здравноосигурителния модел, около който е постигнат по-широк обществен консенсус. Тогава той информира депутатите от парламентарната здравна комисия и представили на съсловни пациентски организации, че за усъвършенстване на предложените от него два варианта за промяна в здравни модел заседания започват пет работни групи в областта на болничната, извънболничната помощ, лекарствената политика, общественото здраве и финансирането на здравната система. Идеята бе да се търси консенсус. Месец по-късно на 16 ноември потърсихме мнение от един от участниците в работните групи д-р Мими Виткова – председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването. Според оценката й тогава от дискусиите няма да има голям ефект, защото са зле организирани и зле структурирани. Тя изрази скептицизъм за крайния резултат. Към края на ноември се разбра, че работата на работните групи е към своя  край. Два месеца по-късно отново търсим д-р Мими Виткова с въпроса: има ли яснота по здравноосигурителния модел. Добър вечер, д-р Виткова.

Мими Виткова: Добър вечер.

Водещ: Докъде стигнаха работните групи? Постигнахте ли консенсус за здравноосигурителния модел?

Мими Виткова: Така, както беше поставена задачата, аз съжалявам, че финалът на работата на тези работни групи потвърждават това, което с вас сме коментирали през ноември, но консенсус не беше възможно да бъде постигнат, защото на грешно условие на задачата не може да има вярно решение. Бяха представени въпросните два модела. И когато се навлезе в дискусиите и в дълбочина на работата, всяка от работните групи не беше наясно всъщност с какво трябва да се занимава. Цитираше се непрекъснато заповедта на министъра, че трябва да изберем един от двата модела или да предложим трети. Тоест пропусна се възможността тези работни групи да се произнесат за проблемите във всеки от секторите, по който те бяха създадени – извънболнична, болнична, лекарства. И се фокусираха нещата: „Кажете сега – кой от двата модела? Или предложете трети“. Това, разбира се, не се случи, тъй като абсолютно никакви анализи не бяха предоставени на базата на какво и кой е направил тези предложения. Няма анализ например и до момента – двадесет и толкова години сме в осигурителна система – как са образувани цените на клиничните пътеки, какво включват тези цени на клиничните пътеки. Непрекъснатото говорене от болниците, че те са недофинансирани – трябва да бъде обективизирано. До момента дори грам усилие не е положено в тази насока. Нямаш никакви анализи, на които да стъпиш и са ти предложени два взаимоизключващи се модела: единият казва – демонополизация на Касата, запазваме вноската, тоест някой е определил, че тази вноска от 8 % е достатъчна и не са необходими повече средства; другият модел казва – „Не“, т.е. някой, пак неизвестно кой, е решил, че не достигат едни 860 милиона и ще вземем още по 12 лева вноска, която ще се управлява от застрахователите и така ще решим проблемите на системата. Ние нито намерихме експертите, не ни бяха представени, които са изработили тези две предложения, нито получихме каквито и да е разчети, анализи на базата на които да стъпим и съответно да се вземат решения. В същото време да вкарваш нов играч като застрахователите е лудост. Предварително явно никой не беше калкулирал, че за да влязат застрахователите в системата на здравното осигуряване, от осемпроцентната вноска трябва да се заделят средства за така наречения „гаранционен фонд“, който да предпази застрахованите лица от фалит на някои от застрахователните компании, което виждаме, че се случва и в днешно време. Никой не беше предвидил, че трябва да се изгради така нареченият фонд, който да регулира неравнопоставеността, ако при един застраховател отиват само болни хора, а при друг отиват здрави хора. Трябва да има изравнителен фонд. Та, всичкото това са предварителни немалки усилия и финансови разчети, за да се стигне въобще до включването на такъв нов играч. Сроковете, които бяха зададени, че ние всичко това през 2019 година ще го свършим и 2020 година стартираме, са абсолютно нереалистични, поради което консенсус няма как да бъде постигнат. Направиха се във финансовата работна група някои предложения. Дайте анализите, дайте да видим какво струва здравеопазването в България, да видим колко средства са ни необходими, достатъчна ли е вноската, не е ли достатъчна. Непременно трябва да се увеличат публичните средства за здравеопазване, защото пътят, по който върви нашето здравеопазване, мисля, че 2019 година ще е още по-неблагоприятна по тази тенденция непрекъснато да увеличаваме личните разходи на болния човек за здраве, не публичните средства. Така че консенсус няма. Аз лично очаквам да приключим през януари, ако министърът спази срока, който сам си е поставил, за да предложи модел и да видим какво ще предложи.

Водещ: Д-р Виткова, ако се наложи първият модел за пълна демонополизация на Здравната каса, при който застрахователите са в пряка конкуренция с НЗОК за дейностите в основния пакет, за какво точно те ще се конкурират?

Мими Виткова: Не е ясно въобще за какво ще се конкурират, защото при този модел за демонополизация на Касата те трябва, както е основният пакет, тоест това, което плаща Касата, да поемат да плащат и застрахователите.

Водещ: Добре. А цените не са ли едни и същи?

Мими Виткова: Много не е ясно. Някой сяда и казва, че лечебните заведения ще запазят правото си сами да образуват цени и всеки застраховател да преговаря, когато отсреща стои един свободен търговец като, с извинение на израза, като на Женския пазар. И с едни обществени средства ще трябва да се договарят индивидуално. Не е ясно,  дали ще остане рамковият договор, не е ясно държавата ще регулира ли цените, защото има запис в това представяне на модела, че лечебните заведения сами определят цените. Абсолютна неяснота. Затова ви казвам, че така зле структурирана дискусия не може да стигне до абсолютно никакъв консенсус, нито до някакво разумно предложение.

Водещ: Добре, де. Не е ли ясно в каква степен ще се покриват лекарства и хоспитализации? Къде е държавата и къде оттук-нататък са пациентите, съответно и застрахователи?

Мими Виткова: Това, което се случва в нашето здравеопазване, съжалявам, дано и в случая да не съм лош пророк, това безхаберие на държавата, което тя демонстрира вече десетилетия към здравето на българските граждани, въпреки задължението й по Конституция, значи тече един даже не толкова тих, напротив – очеваден процес на подмяна на общественото здравеопазване с частно. Това се случва в нашето здравеопазване и трябва да сме слепи, за да не го видим. Извънболничната помощ е вече 90% приватизирана. Тук-таме мъждукат някакви поликлиники, най-вече в София да речем и някой друг голям град. Всичко друго е частно здравеопазване. Болничната помощ в обществения сектор е в тежка криза. Тя първо е кадрова криза, второ е финансова и управленска. И единствено така се развиват и се откриват все нови и нови частни болници и частни лечебни заведения. Това се случва. И ако някой си затваря очите пред този процес, просто ако държавните ни мъже и жени не го виждат, ние като общество би трябвало да потърсим отговорност за това, което се случва, защото то е съпроводено с непрекъснат ръст на личните разходи за здравеопазване, без всякакво нормативно основание. Творчеството на болниците, особено на частните болници – не искам да противопоставям едните на другите, защото когато няма правила и няма контрол, се случват тези неща – всеки ден творчеството се разширява за какво да се вземат пари от пациента. В една и съща фактура виждате самостоятелна стая – платена. И до нея: „Подобрени битови условия“. Питаш какво е това. Няма отговор. Едно раждане, на едно нормално раждане вече цената му надхвърля 2 000 лева. Как се случва? И в същото време в областните градове, оставете общинските болници, в областните градове цели профили, основни профили на медицината вече ги няма. Няма специалисти. Няма лекари. Къде е държавата? Този процес ще има ли някакъв край? Докладите на ЕК, непрекъснато в последните доклади се говори за това, че  здравеопазването у нас води до ограничаване на достъпа. Първо защото вече няма кадри, второ, защото хората нямат средства. 50% от разходите за здравеопазване са от джоба на болния. В Европа този процент е около 15 средно. СЗО беше поставило критерии преди много години да бъде под 20. Аз съм сигурна, че 2019-а година ние ще надхвърлим тези 50%. Кое наричаме „реформи“ и в каква посока върви развитието на нашето здравеопазване? Правим мегаагенции, ще правим сега пререгистрация в тази мегаагенция на 14 000 лечебни заведения. Кому е необходимо това? Здравната ни политика, съжалявам, че го казвам, е пълен провал. Пълен провал. Не коментирам всичко останало, но тук става дума за човешки животи и за здраве. Не можем да бъдем толкова безчувствени към това, че хората вече по финансови причини не се лекуват. Най-бедната страна в Европа си позволява да прави най-частното здравеопазване.

Водещ: Обявената цел на реформата от министър Ананиев бе да се намали доплащането от пациентите.

Мими Виткова: Е, как ще го намалим доплащането?

Водещ: И аз щях да ви питам, как може да се случи?

Мими Виткова:  Аз не виждам нито едно действие, нито едно намерение за намаляване на доплащането. Напротив – държавата напълно е абдикирала. На мен като застрахователна компания, Агенция „Медицински одит“ писмено ми е забранила да я сезирам за според нас допуснати нарушения във вземането на пари с два мотива – че съм нямала правен интерес, след като лицето претендира аз да му възстановя пари, тоест дружеството да му възстанови пари, как така да няма правен интерес? И че не съм взела писменото съгласие на лицето, защото четем европейските регламенти като Дявола евангелието, не съм взела писменото съгласие да ми разреши лицето да му дам личните данни на държавния контролен орган да извърши проверка. Тогава какво ще прави държавният контролен орган, ако за всяка проверка, трябва да се изисква писменото съгласие на лицето? Къде го прочетохте в регламента това? И сега чакам отговор от Комисията за защита на личните данни, дали мога да сезирам държавния контролен орган Агенция „Медицински одит“, която сега ще бъде ангажирана да се преструктурира, и интересите на гражданите кой ги защитава, не е ясно.

Водещ: Д-р Виткова, защо не се изработи реално остойностяване на медицинските услуги?

Мими Виткова: Многократно питах, многократно задавах този въпрос. И преди вероятно съм казвала – участвах и в 5-те работни групи. Два месеца и сутрин и следобед бях в Министерство на здравеопазването с абсолютно доброто намерение да разбера тези хора желаят ли наистина да се сложи ред в тази система или се имитира някаква дейност. Мисля че се случва второто. Никой не желае да каже, какво струва българското здравеопазване, как се образуваха цените на клиничните пътеки – как се образуваха, какво се включва в тях, труда как е остойностен, какви са тези диспропорции във възнагражденията? Може ли един лекар да взима 800 лева заплата, друг да взема 50-60 хиляди лева заплата. Не виждаме ли, че цели профили на медицината вече ги няма поради тази широко отворена ножица във възнагражденията? Прави се избор на екип. Вече имам фактура на предоперативна консултация на цена 2 336 лева, плюс избор на екип 900 лева. Какво е това? И на всичкото отгоре отговорът, знаете ли, какъв е от държавата? Че тази цена на този преглед никого не смущава, медицинският център на болницата „Х“ е взел тези пари в 08.00 часа, имал ги е в ценоразписа, значи пациентът доброволно е платил – всичко е наред. Но пациентът е постъпил за операция в болницата в 09.30 часа, болницата не му е взела пари, освен за избор на екип – и там всичко е наред. Това са факти.

Водещ: Не се ли говори за контрол на качеството на здравните услуги?

Мими Виткова: Не.

Водещ: И някой упражнява ли го изобщо?

Мими Виткова: Ами аз като ви казвам, че на структура като нас, застрахователите, ни е забранено писмено да изисквам контрол, кой какво контролира. Ние имитираме. И контрол имитираме, и реформи имитираме. Никой няма абсолютно нито, съжалявам, може би и компетенциите, да не говоря за волята, управленската, политическата воля. Но системата се разпада. Това неглижиране от страна на държавата и на политическите партии и управляващи, и опозиция – те са еднакво виновни всички и отговорни пред това общество, води до пълен разпад на системата.

Водещ: И как ще продължим? Здравето е най-голямата ни човешка ценност.

Мими Виткова: И като чуя, че пациентът трябвало да контролира системата, ме хваща гняв. Това е нелепа история. Пациентът, болният човек е най-зависимият човек от своите лекари. И да очакваме този човек да излезе на площадите и да протестира, да търси своите права или да контролира за какво му вземат парите, това е нелепо изискване към страдащия човек. Просто философията, мисленето за дейността на здравната система трябва да бъде коренно променена, ако искаме да живеем в XXI век и да живеем в Европа. Нашата система се комерсиализира най-вече като философия и мислене. Държавата я няма, за да контролира, нито да изработва правила. Тя извършва един формален административен контрол, нищо друго. Много формален.

Водещ: Тогава как ще съчетаят осигурителният модел и застрахователният?

Мими Виткова: Никак. Аз затова съм любопитна като приключи месец януари, какво ще ни предложат, тъй като министърът дори когато бяха почти финализирани вече работата на работните групи, той пак заяви, че януари месец вече ще оповести кой модел е избран. Но в хода на тези дискусии той не се появи в нито една от работните групи, в тези дискусии той не знаеше, какво се случва. Освен това нито една работна група не е представила избора между двата модела или трети, както той искаше да се случат нещата, защото беше невъзможно. Такъв избор е невъзможно да се направи.

Водещ: Не е ясно как ще стане лечението, не е ясно къде отива хоспитализацията, не е ясно къде лекарствата и медицинските изделия ще бъдат заплатени в здравния модел? Има ли изобщо нещо ясно?

Мими Виткова: Нищо. Категорично нищо не е ясно.

Водещ: Е, кой ще плаща за тях – застрахователи, държава, пациенти – кой? Пациентите вероятно от джоба си.

Мими Виткова: Пациентите както сме ги натоварили да плащат 50% от разходи, тази година може би ще са 60, след това 70 докато ги докараме до Бог знае до колко.

Водещ: А здравноосигурителните вноски, които всички правим? Всички, които работим?

Мими Виткова: Които работим, си внасяме въпросните 8%. И когато им кажеш, че за да намалиш, първо, като разходи за здравеопазване ние се намираме средно колкото плаща Европа – 8.2-8.4, ние сме в този процент, от БВП. Проблемът е, че ние произвеждаме малко, защото сме най-бедните в Европа. Тоест, този процент не може да бъде много повече увеличен като общи разходи. И вътре в тези общи разходи 50% са от джоба на болния. Проблемът е малко да завишим общите разходи за здравеопазване, тоест, мъничко да качим, защото не можем повече – трябва да отрежем от друга система, но да освободим джоба на болния, да освободим болния човек и да увеличим публичните разходи. Това може да стане по два начина: или да увеличим размера на здравноосигурителната вноска, или тези 2/3 от населението, които държавата е поела ангажимента да им плаща на 100% от вноските, и голяма част от тях са хора с високи доходи, цитирам и съжалявам, ако някой се засегне от това: това е цялата съдебна система, където заплатите са доста бих казала над средните, това е цялата системата на МВР, на Министерство на отбраната. Хората с минимална заплата, от техните данъци се плащат на 100% здравноосигурителните вноски на хора, които имат по 2-3-5 хиляди лева заплата. Тази несправедливост в бедна България трябва да бъде коригирана. Трябва да увеличим публичните разходи и да освободим умиращият да не си плаща лечението. Поставих два въпроса, които нямат нормативно решение в нашата здравноосигурителна система: ако са изчерпани лимитите на болницата „Х“ – имам конкретен случай, занесох го в Министерство на здравеопазването, и изчерпан лимита за месеца, налага се неотложна медицинска помощ. Случаят е на мъртъв плод от 2 седмици преди прегледа, средата на месеца е – какво прави тази жена? Чака следващият месец или търси да обикаля болниците да намери къде не се е свършил лимита, или вади от джоба си и плаща? В случая тя беше заплатила. Касата ми отговаря на искането за проверка, че няма да извърши проверка, защото не е заплатила, Медицинският одит отговаря, че не е налагал лимити – тези лимити ги е наложила Касата и тя може да коментира. Това е казус, това е всекидневие, което няма нормативно решение у нас. Друг казус: в рамките на 30 дни с една и съща диагноза, ако състоянието на пациента се е влошило, той дори да умре и да има нещастен изход, при второто му приемане в болница, трябва да си заплати. Второто лечение в рамките на един месец, ако състоянието му налага да бъде приет в болница, не може да бъде заплатено от Касата, независимо, че човекът си е плащал осигурителните вноски. Това продължава 20 години. Тези два проблема нямат нормативно решение. И болниците, изисквайки плащане и за двата казуса, са прави, защото няма ред, не е създаден такъв ред.

Цоня Събчева