Д-р Мими Виткова: Пазарът в здравеопазването доведе до тежки деформации в професионалното мислене на лекарите

Д-р Мими Виткова, председател на  Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Шестгодишно момиченце с остра левкемия почина в ИСУЛ. От болницата твърдят, че детето е лекувано по най-добрия начин, в продължение на две години здравното заведение е поемало цялото лечение, което не се покрива от касата, от родителите не са били искани пари. При последното постъпване в болницата обаче на момиченцето картината се обърква, часове преди смъртта му родителите е трябвало да платят 14 хиляди лева, тоест получили са фактура за тази сума. Здравната каса е поела ангажимента да осигури тези пари, заплащането обаче е било забавено. От касата пък обясняват, че болницата не е представила навреме документи, а така се е стигнало до искане на пари от дарителската сметка на семейството, която е всъщност предназначена за лечение в Германия. От НЗОК сезират медицинския одит с искане за проверка. Трагедията от Детската онкохематология на столичната болница „Царица Йоанна“ ИСУЛ с нейния позорен финал предизвика скандал и постави под съмнение доколко адекватно НЗОК изпълнява функциите си на приемник на закрития през април Фонд за лечение на деца, както и целия институционален батак на лечение на дечица с такива проблеми. Въпросът е получило ли е необходимото лечение момиченцето и можело ли е да бъде спасено, ако средствата за лечение на онкозаболяването не са били забавени от Здравната каса? Питаме д-р Мими Виткова, председател на  Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването. Д-р Виткова, натрапчиво усещане оставя обърканата фактология по случая с починалото дете. Наблюдаваме как здравни заведения и институции си прехвърлят един на друг отговорността. Къде е истината?

Мими Виткова: За съжаление, към настоящия момент истината, с която разполагаме, и информацията от медиите. Не допускам, че всъщност финансовият проблем би могъл да бъде по някакъв начин пречка за недостатъчно лечение на детето и че това е  причина едва ли не за фаталния изход. Мисля, че този проблем не е стоял на дневен ред. За сетен път с вас коментираме неща от административни и организационния хаос на здравната система. Ще ми се към този трагичен момент за семейството, пък и за всички да бъдем съпричастни, да изразим съболезнование и просто да успокоим семействата, че не парите са проблемът за фаталния изход от лечението на детето. Защото мисля, че две години и лекарите са полагали грижи, за да бъде детето в ремисия, жалко, че се е случило това на финала. Но ситуацията около това, че една майка при това тежко състояние на детето си трябва да извървява тези административни лабиринти, тя самата да организира финансиране чрез НЗОК, да подава документи говори за един абсурд в здравната система или по-скоро поредния абсурд в здравната система. Прехвърлянето на отговорности или на обвинения към днешна дата не облекчава нищо. Отново за да се опитаме да потърсим нашата държава в лицето на Министерството на здравеопазването относно това какви нормативни регулации е създала, за да не се влиза в този лабиринт от проблеми, най-вече за семейството. Пък и донякъде за медиците. Защото какво означава това часове преди смъртта на едно дете да се връчи не знам от кого финансови документи за дължими суми, които видно не са по силите на семейството. В същото време как е ситуирана тази фактология, че от една дарителска сметка трябва да се погасяват такива суми. Изобщо батакът е тотален бих казала. Това, че Агенцията за лечение на деца в чужбина на практика беше закрита и делата й се прехвърлиха към Националната каса, може би към момента поставя въпроса дали това не е проблем. Според мен не това е проблемът, защото ние сме свидетели в предишните години бяха сменени няколко директори на въпросната агенция за лечение на деца в чужбина, с хиляди обвинения и там, за забавени преписки, за всякакви еднолични решения и какво ли още не. Ще се върна 20 и няколко години назад, когато в Министерството на здравеопазването имаше комисия за лечение на децата в чужбина от водещите специалисти в България, които решаваха проблема на всяко заседание без забавяне и на фона на многото други проблеми такъв проблем не е стоял. И след като става дума за бюджетни пари, които се разходват за лечението на тези деца, министерството поне да създаде нормативната база и да контролира дали тя се спазва, вместо да сменя институциите, които се занимават с решаването на тези проблеми. Да смята, че смяната в името на институцията или прехвърлянето от една институция на друга ще реши проблема.

Водещ: Д-р Виткова, защо не е била не е била въведена, направена, подготвена облекчена процедури? Преди прехвърлянето на детския фонд в НЗОК.

Мими Виткова: Ама ние в момента не знаем каква е причината въобще за този батак. Аз пак ви казвам, у мен възниква въпросът защо майката, детето се лекува в българска болница, защо майката, тоест ние не сме в казуса, че детето заминава за чужбина и има неуредици в документите му. Детето се лекува тук. Защо трябва майката да кандидатства пред касата за лечение на детето си, което трябвало да бъде платено от касата на българска болница. Ние не се намираме в ситуация на нерешени проблеми около изпращане на детето в чужбина. За нерешени проблеми относно заплащането на лечението тук в България. Каква е разликата между детето, възрастния пациент или който и да е, който се лекува в българска болница? Аз не бих могла към настоящия момент да коментирам откъде произлиза проблемът. Видно от някои наредби, вътрешни правила или Господ знае какво в държавата. Затова се питам как този казус би бил решен, ако съществуваше Агенцията за лечение на децата в чужбина и дали той нормативно е променян по някакъв начин, за да се озовем сега, когато касата е поела тези функции, тя да не ги изпълнява коректно. Това е параграф 22, както се казва.

Водещ: Да, точно така е. Защото, от една страна, е касата, но от друга страна, са болниците, които трябва да се оправят с проблема на все по-изчезващите от българския  пазар животоспасяващи лекарства.

Мими Виткова: Това е следващият голям проблем в цялостната лекарствена политика. Ние сме свидетели, особено при онкоболните, във времето, когато наблюдаваме парите за лечение на онкоболните като медикаменти се увеличават почти два пъти. И непрекъснато се озоваваме в ситуации на някакви дефицити, и този голям въпрос, не само за конкретния случай, изисква отговор от държавните институции, от Министерството на здравеопазването. Няма кой друг да даде този отговор. Всички други институции са подведомствени нему. Включително надзора на касата се оглавява от зам.-министъра на здравеопазването. Тоест ако има административни пречки, те са в техните ръце да ги отстранят. Чувам това, което коментира председателят на надзорната комисия, пък мисля, че няма финансови проблеми. Значи, ако няма финансови проблеми, има административни неуредици, които са отстраними с написването на две изречения в съответните нормативни документи, с малко по-голяма сензитивност от страна на всички в административните структури, които трябва да решават тези проблеми. Не може два месеца да се проточва размяна на кореспонденция между болница и каса, за да се отпуснат едни пари. Сега пък се оказва, че между фактурата от 14 хиляди лева и действителните разходи, които са 23 хиляди лева, трябва да правим проверки, защото цените са посочени един път едни, втори път други. Виждате в какви елементарни бъркотии се озоваваме, които за съжаление хората преценяват, че от това едва ли не е зависил изходът на лечението на детето. Което е трагедия, което обезверява обществото. Не искам да навлизам в другите теми за коментар. България защо не прави трансплантация на стволови клетки, която в предишните години извършваше тази дейност? Защо за трансплантация на стволови клетки децата трябва да заминават за чужбина.

Водещ:  А защо не прави тази трансплантация?

Мими Виткова:  Ами това са въпроси пак към държавата, към гилдията, към Лекарския съюз. Защо в професионален план ние не усвояваме тези методи, които нашите колеги в чужбина ги владеят? Какво ни пречи да извършваме трансплантация на стволови клетки тук? Според мен и с информацията, с която разполагам, тази процедура е извършвана в България. Защо сега не се извършва? Как се развива нашето здравеопазване? В каква прогресия, низходяща или възходяща? Не искам да навлизам в коментара на другия въпрос – каква е превантивната роля на нашата здравна система, която допуска това нещастно семейства да отглежда толкова години едно дете с генетични увреждания? Когато превенцията по време на бременност би изисквала да не се случва раждане на дете с такива генетични увреждания. Каква е била превенцията? Виждате колко много въпроси поставя този конкретен трагичен случай.

Водещ: Намирате ли отговор на тези въпроси?

Мими Виткова: За съжаление, не. Голяма част от отговорите се съдържат в пълния хаос, който създадохме в здравеопазването, с идеята, че пазарът ще реши всички проблеми. Пазарът няма да реши всички проблеми. Защото пазарът доведе до тежки деформации в професионалното мислене на лекарите – как да си докарат повече пари за заведението, естествено и за тях. Развитието на професионалните знания и умения за съжаление не върви в същата посока на непрекъснатото нарастване на разходите за здравеопазване. Ето, пак ви казвам, трансплантация на стволови клетки в България се извършваше. Защо днес не се извършва, ако това е бил проблемът, който е трябвало да бъде решен в България, доколкото разбирам пак от медиите.

Водещ: Доктор Виткова, възмутителният финал на този случай поставя и още един въпрос – каква е ролята на лекарите, как те могат да връчат чек за 14 000 на едно семейство, което страда в момента от загубата на детето си, от смъртта на детето си? И тези 14 000 са абсолютно безполезни, но и с ясното съзнание, че хората не могат да ги платят. Задавам си въпроса какви са тези лекари?

Мими Виткова: Не знам кой е връчил тази фактура. Това не е работа на лекаря. Работа на лекаря, ако е знаел за връчването на тази фактура от някой друг служител, е да седне и да попречи на връчването на този документ, и да остави болница, каса да се разберат помежду си как да получат тези пари и кой да заплати за това лечение. Това не е работа на лекарите. И говорейки преди малко за промяната на мисленето на българския лекар от този търговски статут, в който ние го поставихме абсолютно измислено, потвърждава моята теза, ако това е направил лекар.

Водещ: Днес се чу в парламента мнението на специалиста, той е народен представител, професор, но мнението, че това дете е било с лечимо заболяване, което усложнява…

Мими Виткова: Не бих искала да участвам в такъв коментар. Да, сигурно много случаи с това заболяване са докарани до продължителна ремисия или някои до излекуване. Нека да не политизираме тази човешка трагедия и този дълбоко професионален проблем. Трудно ми е да коментирам, защото става дума за сериозно заболяване, което във висок процент завършва и фатално. Да, има немалък процент от болните, които оздравяват. Не бих могла да се произнеса. Не зная колегата с каква категоричност и от какво изхожда, за да направи това заключение.

Водещ: Случаят с това момиченце събра днес в парламента на извънредно заседание в ресорната комисия и управителя на НЗОК, и здравния министър, и лекари от болница „Царица Йоана“. Но трябваше ли да почине детето, да се случи скандалът, за да се стигне до този разговор? Не можеше ли той да се проведе по-рано, за да се предварди? Ето превенцията.

Мими Виткова: Това са и моите въпроси години, години, години, които всеки път от конкретен казус поставям на Министерство на здравеопазването, на касата, на Медицински одит – нерешени проблеми в системата, организационен хаос в системата. И това, което се случи днес, ще бъде решено на парче. Тоест вероятно ще оправим нормативната база по конкретния случай, но това няма да реши хилядите други казуси, които се пораждат от разкъсаните връзки между лечебните заведения, от отсъствието на регулация на процесите, от бездействието на контролните органи. След години питане, едва днес получавам писмо от Министерството на здравеопазването, в което ми се отговаря, че на практика не могат болниците, нямат право да вземат пари за всяко настаняване в болница, независимо дали е самостоятелна стая, две, три или пет легла, защото вече се вземат пари за всичко и всичко се нарича „подобрени битови условия“. Че болниците нямат право да вземат други пари за т.нар. допълнително поискани услуги, освен измислените индивидуален сестрински и санитарски пост. Че избор на екип не може да се прави от лекар в лекарски кабинет, което се случва при ражданията. Раждането се извършва в болница от лекар от извънболничната помощ и той взима 1400 лева за избор на екип. Години задавам тези въпроси и едва днес получавам отговор. Това не е нищо, защото ако няма контрол върху това становище на министерството, ако контролните институции не си свършат работата, просто това е едно писмо, което съм получила.

Водещ: А кои институции трябва да упражнят контрола?

Мими Виткова: Агенция „Медицински одит“, НЗОК. Може ли чужденец с непрекъснати здравноосигурителни права като всички нас, си плаща застраховките в България, отива в болницата хикс и тя решава, че ще го третира като частен пациент. Когато питам касата защо това е така, тя ми отговаря – той е частен пациент, ние не сме платили за него и не ни интересува. Това ли е отговорът? Кой защитава икономическите права на пациентите? Разпокъсаният контрол, каса, Медицински одит и изобщо функционирането на тези институции някак си самостоятелно, без погледа на министерството, ето до това води.

Водещ: Тяхното разпокъсано съществуване, доктор Виткова, не е ли нарочно, за да може да се взимат все повече и повече пари и те да потъват в пясъка безконтролно?

Мими Виткова: За съжаление, започвам да мисля и аз в тази посока, защото какво откривам, пак по повод публикации на ваши колеги. В Закона за лечебните заведения в края на 2018 година е направена една поправка, която влиза в сила от януари 2019-та, че всяко лечебно заведение може да взима пари за всичко, което реши, стига да ги напише цените в своя ценоразпис и да ги направи публично достояние. Днес трябваше да имам среща с министъра на здравеопазването по тези въпроси, по тази поправка в закона, за съжаление срещата се отложи във връзка със ситуацията около това детенце. Надявам се в следващите дни да се състои такава среща и да попитам какво е това, което е внесено като поправка в закона. Отправих въпрос и към опозицията в парламента, защото тя е участвала в приемането на този текст, какво е правила. Нямам отговор все още. Значи, съгласно Закона за лечебните заведения, всяка болница, всеки медицински център и всеки лекар може да взема пари за каквото иска, стига да го напише в своя ценоразпис и да го направи публично достояние. Чл. 98, ал. 3 от Закона за лечебните заведения.

Водещ: А то прави ли се или не се прави?

Мими Виткова: Защо да не се прави, напротив. Напротив, това дава право на всеки лекар и на всяка болница да взимат пари за каквото искат, за каквито искат измислени услуги – за обследване риска от падане, за клечки за уши и шапки за баня по време на болнично лечение, административни такси за финансови услуги, такси за битови отпадъци. Творчеството е толкова широко, че мога да напиша енциклопедия.

Водещ: Това нещо е прието от парламента?

Мими Виткова: Това е прието от парламента, казвам ви текста от Закона за лечебните заведения, който дава тези права на лечебните заведения, на болници и на всички останали. Прието е в края на 2018 година, в сила е от януари 2019-та.

Водещ: И после ще се чудим за различни казуси, които да обсъждаме.

Мими Виткова: Няма защо да се чудим. Това е истината.

Цоня Събчева