Д-р Нигяр Джафер, ДПС: Дисбалансите в бюджета на НЗОК за 2020 г. ще бъдат факт

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

 

 

Комисията по бюджет и финанси прие бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2020 година на първо четене. Опозицията обаче не одобри разчетите за догодина. Днес парите на Касата и Държавното обществено осигуряване ще бъдат разгледани на извънредно заседание от пленарна зала. Ще се намери ли решение на притеснителните моменти? Отговорите търсим с д-р Нигяр Джафер,  народен представител от парламентарната група на ДПС и член на Комисията по здравеопазване в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Д-р Джафер, успява ли така изглеждащият проектозакон за бюджета на Касата да обхване най-болезнените акценти, съответно да предложи решение?

Нигяр Джафер: Този бюджет спокойно можем да го обобщим така: нов бюджет, стари и затлачени проблеми. И този бюджет изглежда като дежа вю, защото през последните години трайно Комисията по здравеопазване, ресорната Бюджетна комисия, разбира се най-важната в случая комисия, приема едни параметри, които всяка година дават повече средства. Въпреки всичко, този бюджет спокойно може да бъде наречен „Бюджет на отдалечаващата се реформа“, на така чаканата реформа в здравната система. Още може да бъде наречен този бюджет „Бюджет на безпомощното наблюдение на увеличаващите се неразплатени разходи в здравеопазването“, както и „Бюджет на купеното временно спокойствие“. Временно спокойствие в системата, защото всички сме свидетели ежедневно на това какви са проблемите в тази система. Ако искате да зададем така въпроса – ще доведе ли този бюджет до по-добра профилактика – едва ли. Ще доведе ли до по-добро заплащане на персонала, защото сме свидетели как медицинските сестри и другите медицински специалисти почти цяла година протестират за по-добро заплащане – едва ли. Дали ще се подобри състоянието на лечебните заведения в отдалечените райони, в общинските болници, дали ще бъдат укрепени областните болници – и тук отговорът трябва да бъде: едва ли това ще се случи. Дали този бюджет ще намали дължимите средства към чужди клиники, защото зам.-министър Жени Начева каза, че те са 280 млн. лева към настоящия момент – едва ли. Е, след като за толкова въпроси отговорът е „едва ли“ и по-скоро „не“, може би проблемът е в рамката на бюджета, и по-скоро в техните проблеми, които са натрупвани в здравеопазването.  Ето това са отговорите, които трябва да даде бюджетът. На този етап не получаваме положителни отговори на много от въпросите.

Водещ: Добре, в крайна сметка както беше обещано, най-съществен дял от увеличението отива при болниците под формата на ръст в клиничните пътеки. Това някак си автоматично обществото го асоциира и с увеличение на заплатите на медицинските работници. Да разбираме, че подобна връзка трудно може да бъде направена?

Нигяр Джафер: Много трудно може да се направи подобна връзка, защото многократно имахме повод и досега в рамките на този дебат дали ще бъдат увеличени заплатите на хората, които работят в системата, или не, имахме възможност да видим, че Министерството на здравеопазването, а особено пък НЗОК няма механизъм, по който автоматично,  по еднакъв начин, с еднакъв процент да увеличи заплащането на медицинските специалисти. Системата на здравеопазването функционира по друг начин. Нека не забравяме, че всички в доболничната помощ, в извънболничната помощ, от първичната медицинска помощ, което се представлява от джипитата, и в специализираната медицинска помощ всъщност са еднолични търговци. Голяма част от тях. А останалите са лечебни заведения, които функционират по други правила. Самите болници също са търговски дружества. Министърът на здравеопазването може да увеличи с някакви нареждания, с текстове в законодателството, в подзаконова нормативна уредба единствено заплащането на специалистите, които работят в специалностите, които са директно подчинени на министерството. Това са психиатрите, това е Спешната помощ, това са хемотрансфузионните центрове и работещите в яслите и детските градините примерно. Върху заплащането на другите обаче не може да влияе директно. Това не е и няма как да бъде осъществено. Да, повишението на клиничните пътеки до някъде може да доведе до повишение на заплащането на определени групи от медицинските специалисти, но не на всички. Съмнително е, че ще бъде постигнат колективният трудов договор и компромис по параметрите между хората, които работят със синдикалните например организации.

Водещ: След като очевидно липсва единен подход по темата за възнагражденията, това ли трябва да се търси при обсъждането на различните бюджети или може би по-скоро индивидуален подход, обхващащ по-специфичните проблеми на отделенията?

Нигяр Джафер: Няма как през този бюджет да се постигне желаната цел за увеличение на заплащането. Да, много е несправедливо, защото един високо квалифициран труд е заплатен изключително ниско, което води до демотивация на хората, които работят в системата. Но по-скоро с националния рамков договор, който предстои да бъде подписан, може да се коригират цените на клинични пътеки, по които се работи по определени специалности, това да даде някакво отражение върху заплатите на медицинските сестри, на акушерките, на лаборантите и т.н. За съжаление това, което се получава като дисбаланс в рамките на предложения бюджет ще бъде факт. Например, отново се дават много средства за болнична помощ и за лекарствени продукти. Нещо, което всъщност изглежда почти като: „даваме повече и предлагаме повече от същото“. Отдавна се говори за дисбаланс в съотношението между извънболничната помощ и болничната помощ. Болничната помощ изисква все повече средства, но това не се отразява върху заплащането на хората. Много малко са средствата за профилактика, сравнени със средноевропейските стойности за Европейския съюз. Например за профилактика в България се отделя едва 12% от всички средства при 20-25% средно за Европейския съюз. А да не говорим, че доплащането в българската здравна система от страна на пациентите на ръка, дори пациентът да е здравно осигурен, достигат 50%. В други страни-членки на ЕС то е средно между 18 и 20%. Ето за такива ситуации става въпрос и в този бюджет. Тези дисбаланси ще бъдат задълбочени. Ще останат старите проблеми, може би ще възникнат други. Не изглежда много оптимистичен вариантът да се върви към заплащане и то значително по-добро заплащане на медицинските специалистите. Казвам го със съжаление, защото няма решение и в този бюджет, но и не може да се очаква директно такъв ефект. Да, може чрез националния рамков договор или и с други законодателни механизми за болниците да се направи нещо, но  този етап не виждам такива стъпки.

Водещ: Никак не звучат оптимистично параметрите, които ни споделихте. При обсъжданията, казахте, че няма как да подкрепите този проектозакон. Има ли нещо, което би могло да промени решението ви- конкретно предложение или мотив, или може би вече е твърде късно за такива?

Нигяр Джафер: Доколкото познаваме стила на управляващата коалиция, няма да бъдат приети никакви предложения на опозицията между първо и второ четене. Въпреки всичко, могат да се обмислят предложения, които ще са по-скоро свързани с националния рамков договор. И те са свързани с преосмисляне на профилактичния пакет например. Той трябва е да ефективен, трябва да е скринингов, трябва да е насочен към ранна диагностика. Защото българският пациент освен, че е най-доплащащият в Европейския съюз, е един от най-късно диагностицираните. При социално значими групи заболявания, каквито са сърдечно-съдовите заболявания, онкологичните заболявания, диабета при тези заболявания се отчита късното диагностициране, което води до все по-скъпо струващо и неефективно за съжаление лечение, както и до много усложнения. Ето този проблем не е решен в българската здравна система. Би могло да се помисли за заделяне на ресурс за долекуване, за рехабилитация, за продължително лечение, а не за активно лечение и предимно лечение в болници. Тоест, за да се намалят хоспитализациите, трябва да помислим как например хората, които са минали по една клинична пътека, която продължава 4-5 дни, давам пример с инсултите, след това да продължат да бъдат рехабилитирани, да получат продължаващо лечение, но под наблюдение на медицински специалист. Това не струва толкова скъпо, колкото струва активното лечение в болниците. Ето теми, които са обект на размисъл. За съжаление, този размисъл продължава много дълго без ефективни досега решения.

Водещ: Освен по безспорно важната тема с профилактиката у нас, като че ли изоставаме и по още една друга такава важна, чакана обаче в продължение на години, именно електронното здравеопазване. Какво се случва там? Говори ли се за него? Можем ли да продължим изобщо да чакаме развитие по темата?

Нигяр Джафер: Много точен въпрос. Това ще бъде един от въпросите, който лично аз мисля отново днес да поставя в рамките на дискусиите в пленарна зала – какво става с единната информационна интегрирана система в здравеопазването? Какво става с електронното здравеопазване, което ще позволи по-добър контрол, прозрачност? Какво става с аналитичните звена в НЗОК, Министерство на здравеопазването? Защото това, което ние анализираме с вас в момента, би трябвало да е обект на анализи в институциите, които се занимават с разпределението на един много голям ресурс. Защото ако 2010 година разходите на Здравната каса са били 2.5 млрд. лева, през 2020 година тези разходи достигат 4.8 млрд. лева. И ако си поставим въпроса какво по-добро получават пациентите срещу тези пари, срещу техните пари, отговорът е, че почти нищо. Сигурно така ще ви отговорят хората, когото и да попитате. Така че има въпроси, които очакват своите отговори. Очакваме екипа на министерството и ръководството на Здравната каса да дадат тези отговори днес.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА