Д-р Нигяр Джафер, ДПС: Необходима е дискусия за здравните съсловни организации и как те представляват интересите на членуващите в тях

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

 

След недоволството на медицинските сестри през вчерашния ден и фелдшери от цялата страна се събраха на протест пред здравното министерство. Основното искане е да се отделят като съсловна организация, а министър Кирил Ананиев даде индикация за разбиране. За настояванията на специалистите и възможните изходи от ситуацията коментираме с  д-р Нигяр Джафер, зам. председател на Народното Събрание и член на Комисията по здравеопазване в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Д-р Джафер, нека започнем с това конкретно настояване, което всъщност не е ново, не от скоро специалистите настояват за него.  Министър Ананиев пое ангажимент до две седмици да се види какви са реалните възможности за промени в законодателството и отделянето им като съсловна организация. Какви са те и да очакваме ли, че  ще се случат?

Нигяр Джафер: Интересна е позицията на министър Ананиев, той едва ли до този момент не е имал информация, че фелдшерите желаят близо поне от 10 години да имат собствена съсловна организацията. Друга част обаче от техните настоявания са свързани с регламентация на тяхната дейност, с разписване на  ясни отговорности, което означава и понасяне съгласно правомощията, според компетентностите на такава отговорност. Това е регламентиране на дейността им. Трябва да поясним за слушателите, че всъщност фелдшери не се обучават от доста години в България. Те се приемат като част едва ли не от онази система, която част от общественото мнение и политически сили отричат, но трябва да поясним, че те са неделима част от здравната система. Благодарение на фелдшерите се крепят цели структурни единици в здравеопазването като например спешната помощ и спешните центрове, училищното здравеопазване.  Те работят в много от институциите на здравната система и твърдя съвсем отговорно, че ако не са те тези системи ще рухнат. Има цели области, в които в спешните центрове не работи никой друг освен фелдшерите, няма нито един лекар.  Ето защо проблемите, които поставят са изключително сериозни и не са от днес. Разбрах, че Министър Ананиев е казал, че ще прехвърли въпроса и ще се допита до народните представители. Да, хубаво е в Здравната комисия да се проведе такава дискусия, да бъдат изслушани отново г-н Александров и неговите колеги, защото проблемът продължава да виси. Трябва обаче да се проведе един принципен разговор, въобще за съсловните организации. След протестите на сестрите ние в рамките на няколко седмици сме свидетели на това, че и фелдшерите сега поставят под въпрос легитимността на съсловното си представителство, което е един много сериозен въпрос. Аз смятам, че въобще в Здравната комисия трябва да се проведе разговор за това. Какво ще се прави с исканията, например на рехабилитаторите и кинезитерапевтите, които искат отделна съсловна организация, на акушерите, които много отдавна настояват за това. Каква представителност ще имат тези съсловни организации, какви правомощия ще имат? Ние бихме подкрепили всички тези усилия в частта за подчертаване на компетенциите, за носене  на ясна отговорност и въобще за разписване на ясни правила как функционират те. Само припомням за слушателите, които не са запознати с проблемите и с темата, че няма вече специалисти, наречени фелдшери, защото се приема, че са част от съветската система, но пък започна обучение на парамедици. Ето ви друга актуална нотка в тази проблематика.

Водещ: Да, очевидно неясноти все още са много. Помним при протеста на медицинските сестри, чухме изказвания и мнения, че членството в нашите съсловни организации не е такова каквото трябва да бъде, разбира се сравнено с други европейски страни. От къде идва това разминаване, това недоволство, как точно функционират те? Можем ли да направим един паралел с организациите на професионалистите по здравни грижи, където чухме – защита няма, грижа за правата, решаване на казуси няма към този момент.

Нигяр Джафер: Бих разглеждала този проблем в контекста на един друг много по-важен цялостен проблем и поглед. Според мен изразеното недоволство е част от недоверието в институциите въобще. Нещо, на което сме свидетели през последните една-две години особено сериозно и силно. Това е недоверие въобще към представителство, ако щете към органите, които представляват създадената професионална група или съсловие. На времето, когато се създаваха законите за съсловните организации на лекарите, на лекарите по дентални грижи, на професионалистите по здравни грижи, а по-късно и на фармацевтите, се е използвал европейския модел за регламентация на тяхната дейност. Защо обаче има такова недоверие, конкретно в случая, към Асоциацията на българските специалисти по здравни грижи може да се разсъждава. Най-вероятно има причини за това да сме свидетели, че хората искайки не само по-високи заплати, искат и поставят проблема за техните компетенции, в края на краищата за компетентността им, за обема дейност, които могат да извършват, за извършването автономно на някой дейности. Например сестрите от много време искат да могат сами да извършват манипулации в домашна обстановка, да имат регламентирани правомощия, което да им дава възможност да работят без надзора на лекарите. Така че дискусията предстои. Според мен трябва да бъде много сериозна и тук не става въпрос само за парите, които тези хора получават. Това са безспорно висококвалифицирани кадри, от които системата има нужда. Много структурни звена биха рухнали без тези хора. Специално без фелдшерите би се създал проблем, ако тези хора не са в системата на спешната помощ, например.

Водещ: Говорейки си обаче за здравеопазване винаги се стига в крайна сметка до основния проблем– ниското заплащане. Казвате, недоверието в институциите е факт, можем ли да бъдем малко по-спокойни след тези уверения, които чухме на предишните протести на сестрите, че ще бъдат разработени механизми заедно как точно да се разпределят възнагражденията. В този конкретен случай може ли същият подход да бъде приложен или по-скоро това е в сферата на обещанията към този момент?

Нигяр Джафер: Аз съм по-голям оптимист, че ако екипа на Министерството на здравеопазването реши, специално по отношение на заплащането на фелдшерите може да подходим, защото има механизми за това. Защото фелдшерите, както вече стана въпрос,  работят предимно в структури, които са пряко подчинени на министъра на здравеопазването – спешната помощ, училищното здравеопазване. Докато бях скептично настроена, когато министър Ананиев , ясно заяви в Комисията по здравеопазване в парламента, че ще предприеме мерки за повишаване на заплащането на сестрите. Сестрите работят с изключително разнородни, подчинени структури в здравната система, Министерството на здравеопазването няма механизмите, по които да въздейства върху тяхното заплащане. Може да повиши заплатите на тези, които работят с психично болни, например и структури, които предлагат психическа помощ, в спешните центрове, в центровете, които са пряко подчинени на министъра, в РЗИ-та, защото и там заплатите са много ниски. Но няма механизми да въздейства, освен чрез разговори, молби върху търговските дружества, които са лечебните заведения. Докато фелдшерите могат да получат такива уверения и е реалистично и смятам, че тези обещания могат да бъдат изпълнени. Така че тук министърът може да си изпълни обещанието без законови пречки, докато другото  изглежда по-скоро печелене на време,  приканвайки отново към дискусии, работни групи, изработване на методики. Това е сред изпитаните механизми за печелене на време.

Водещ: Ще има ли обаче яснота за критериите, прилагани при различните лечебни заведения? Обяснихте, зависи от заеманата длъжност на конкретния специалист. Как стои въпросът обаче с различните болници?

Нигяр Джафер: В различните болници ситуацията е съвсем различна, това заяви министърът по здравеопазването, след като изтече 20-дневният срок, който му беше даден  от медицинските сестри и другите професионалисти по здравни грижи. Защото те също са много разнородна група, там има лаборанти, рехабилитатори, акушерки. Времето, което беше дадено, беше заявено, че се използва за изработване на методика. Анализът обаче показа, че структурите и местоработата на различните групи медицински сестри са предпоставка за различно възнаграждение. Ясно е, че трябва да се групира вътре в тази голяма група на тези професионалисти по здравни грижи, защото не може да се сравнява труда на медицинска сестра. Която работи в отделение например по кардиохирургия, в интензивно отделение, с недоносени деца, с много тежки случаи и такива професионалисти, които работят в регистратурата например. Според мен трябва да се преосмисли въпроса за това дали медицински сестри, например, трябва да работят в яслените групи. Дали не е необходимо да има един медицински специалист, койот да извършва това наблюдение на здравословното състояние. Защото там има резерв, те са най-ниско платените, те са почти на минималната заплата. Знаете, че санитарите отдавна получават минималната заплата, защото тя постоянно се увеличава и там почти се изравниха тези граници. А тези хора от тази Асоциация на професионалистите по здравни грижи учат 4 години след средно образование, за да получат тази квалификация. Въобще има теми, които трябва да се обсъдят и по които може да се вземе много бързо в краткосрочен план решение. Но има такива, които са абсолютно дългосрочни. Там трябва да има дискусия и например това какви трябва да са съсловни организации, как да работят как да представляват интересите на хората, които членуват в тях е такава тема.

Водещ: Говорейки си за недоволство на работещите в здравната система, знаем често възникват сходни проблеми- застаряващи медици, ниски заплати, липса на интерес, съответно и към практикуване на професията у нас. Да разбираме ли, че по-скоро правилната посока е индивидуален подход към отделните проблеми, отелените сектори, а не да се търси единно решение за покриване и потушаване на напрежението?

Нигяр Джафер: Специфични са проблемите в отделните лечебни заведения. Най-тежка е ситуацията в общинските болници, знаем, че там проблемът е от много време. Голяма част от тях практически отидоха в небитието и фалираха, поради много грешки, които бяха допуснати, поради това, че няма достатъчно специалисти, поради това, че не могат да работят по достатъчно клинични пътеки и съответно не могат да формират достатъчен финансов ресурс, с който да мотивират хората, които работят там и да ги задържат. Темата със застаряването в областта на здравеопазването, на работещите в областта на здравеопазването е изключително сериозна също. Не се вижда решение сякаш там. Стъпките трябва да са насочени към по-лесна специализация например на лекарите в България, особено по определени специалности. Защото е по-лесно младият колеги да отиде да специализира в Германия, а не тук, което е „no sense“. Проблемът със заплащането на другите кадри, поставя също въпроса защо предпочитат веднага да емигрират завършилите медицинските сестри например, а не да останат в България. Над 55 години е средната възраст на работещите в лечебните заведения. Дори в големите градове вече има огромен недостиг. Шефове на клиники във водещи университетски болници споделят, че примерно ако миналият месец са напуснали две сестри от клиниката, те не могат да си вържат графика, което представлява проблем. “Burn out” синдромът например е типичен здравословен проблем на съвремието, типичен за лекари, сестри и работещи в здравната система. Това е синдромът и на професионалното прегаряне, защото се поражда от необходимостта хората да работят на няколко места, за да си докарват достойно заплащане. Много са темите, които са свързани със здравната система, те искат постоянство в подхода за решаването им. Смяната на министри, на екипи през последните години не доведе до решаване на тези проблеми, а напротив до задълбочаването им.

Водещ: Много са акцентите действително, надяваме се на някакъв предстоящ дебат поне по част от тях. За финал, ако можем да обобщим по-скоро оптимист ли сте, че проблемите на медицинските сестри, на фелдшерите ще бъдат решени, че в крайна места от тази ситуация в момента те ще излязат по-скоро печелившите?

Нигяр Джафер: Могат да се намерят решения по много от техните искания. Другите им искания обаче изискват дълъг и много задълбочен дебат и дискусия.

Водещ: Дано има воля за такъв все пак.

Нигяр Джафер: Надявам се.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА