Д-р Николай Иванов, НВИМ: Априлското въстание е доказателство за твърдото желание на българите да извоюват свободата си

Априлското въстание е доказателство за твърдото желание на българите да извоюват свободата си. Това каза гл. ас. д-р Николай Иванов от Националния военноисторически музей (НВИМ) в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 143-тата годишнина от Априлското въстание. По думите му Априлското въстание в България през 1876 г. и днес е пример за национално възпитание, за политическа решителност и отговорност за съдбините на нацията. „Бунтът на априлци е доказателство за твърдото желание на българите да извоюват свободата си и да построят една нова България. Въстанието е дело на младото поколение български революционери, отърсило се от робските комплекси, решено да възроди България като част от семейството на цивилизованите европейски народи. Въстанието продължава около месец с неравно отношение на силите. Потушено е с голяма жестокост. Разорени и опожарени са стотици селища. Над 30 хил. мъже, жени и деца са убити. Извършените злодеяния при потушаването на въстанието показват истинската пропаст между българите и султанската власт“, каза още д-р Иванов. По думите му варварското потушаване на въстанието получава отзвук в цял свят. Той отчете, че над 3000 статии и повече от 200 авторитетни периодични издания изразяват подкрепа за въстаниците. „От САЩ, Англия, Франция, Германия, Италия, Австро-Унгария и Русия се надига възмущение към Високата порта и съчувствие към въстаналите българи. Събитията в България през пролетта на 1876 г. имат съдбоносно значение за по-нататъшния развой на Източната криза. Задълбочава се политическата криза в Османската империя и българският национален въпрос е поставен в центъра на международния политически живот през 1876 г. Въпреки усилията за мирно разрешаване на Източния въпрос, Русия продължава активната си дипломатическа дейност, насочена към подготовка за война с Османската империя, което се реализира на 12 април 1877 г. Тогава руският император Александър II подписва в Кишинев манифест за обявяване на война на Турция. Година по-късно е възстановена българската държавна традиция и голяма част от българското общество получава възможност за свободно и независимо развитие“, обясни историкът.
Деница КИТАНОВА