Д-р Никола Петров, НАО „Рожен“: Всяка една война е страшно нещо и е бич за всяка екосистема

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Интервю с директора на Националната астрономическа обсерватория „Рожен“ по повод Световния ден на климата – 15 май.

 

„Фокус“: Д-р Петров, 15 май е световен ден на климата. Какво показват вашите наблюдения, как дейността на хората и напредъкът на индустрията се отразява върху климата и промените в атмосферата?

Никола Петров: Климатът на земята е доста динамично нещо, което колкото и да се опитваме да предвиждаме, какво ще се случи и дали ще има трайни локални изменения или глобални, не можем да дадем еднозначен отговор. Факт е, че през последните години определено доста се говори, че има едно глобално затопляне и температурата се повишава. За момента то е незначително и все още не можем да изпитаме сериозни изменения, които да ни карат да се замислим, че нещата са необратими. Другата гледна точка е, че когато има динамика, това може да ни радва. Ако има трайна тенденция, която да ни показва, че вървим само към затопляне или само към захлаждане, това вече може да ни притеснява. Важното е да кажем това, че цивилизацията наистина стигна до такава степен, че зависи от нас да опазим това, което имаме и времето, в което живеем да осъзнаем, че е най-прекрасното като климатични условия на земята. Едва ли може да се пожелаем нещо по-добро. Имаме прекрасна планета и климат и ние в нашата страна сме почти благословени да имаме четири сезона, което не навсякъде се случва по земята. Но замърсяването на околната среда е проблем. Глобално ние на климата не можем да повлияем. И да си мислим, че ние хората сме от такова голямо значение, че бихме могли да променим глобално климата на земята е да се величаем. Но все пак ние можем да унищожим живота на земята със сигурност и да си навредим на нас самите. Има пари, които хем ги даваме за подобряване на нашия климат или с идеята, че няма да му навредим, хем от друга страна произвеждаме оръжия. Основната индустрия и икономика на много държави се определя единствено и само от оръжия, определя се от войните. Става много странно, но казваме че мислим за природата, а в същото време войните управляват света. Единствената идея свързана с това е да се получават повече пари. След това прашинката, която даваме, за да запазим климата и природата около нас се оказват, че идват точно от многократното завишение на всичко това като отрицателна дейност в следствие на всички тези военни действия в световен аспект. Малко е непонятно за мен, но има две страни и се оказва, че може би трябва да бъдем по-разумни и Световният ден на климата да ни го напомни, че разумът би успял по някакъв начин във времето да ни накара да се чувстваме по-добре.

„Фокус“: Казвате, че военните действия влияят пагубно на климата на планетата и как по-точно?

Никола Петров: Да разбира се и то много често влияят многократно по-зле и по-лошо, отколкото това, че автомобилите замърсяват атмосферата. Когато избухнат няколко десетки или стотици бомби в район, в който се запалят и нефтени находища, смятате ли, че там остава една прекрасна природа. Не, напротив ни я унищожаваме в такава степен, в каквато е немислимо, че в едни градски условия можем да постигнем. Всяка една война е страшно нещо, което е бич за всяка екосистема. В Афганистан и Сирия има война и това е лошо, но какво остава след всички тези взривове, взломове и разрушения като обитаема среда за всички живи организми без значение какви са те от най-малките до най-големите. Те не могат изобщо да емигрират. Те умират и всичко остава една пустиня, която трябва да се възстановява може би хиляди години. С лека ръка се казва в медиите, че са пуснати например 100 бомби някъде и са починали 10 човека. Това е много лошо, но покрай това е създаден погром и в околната среда. Може би някога ако обърнем внимание на това какво правят хората на природата, може би някакси ще започнем да се променяме и в тази насока.

„Фокус“: Установено ли е какви са пораженията на земята, вследствие на водените войни?

Никола Петров: Имаше статистика, че във времето откакто е измислено ядреното оръжие до миналата година са използвани подземни и наземни взривове на над 260 ядрени оръжия. Ние хубаво се оплакваме и казваме какъв е ефектът от Хирошима и Нагасаки от две бомби, ами защо не казваме какъв е ефектът от тези 260 върху природата. Други пример е демокрацията в САЩ, с която много често искаме да се сравняваме като нещо хубаво. Техните експерименти, които се случваха в тихоокеански острови и са унищожили хиляди декари водни и подводни площи които са останали без никакви живи организми. Това е десетилетия назад унищожение на природата. Това не е ли влияние върху климата. Това се случва и с ядрените експерименти в Европа, правени в северната и  северозападната част на Африка, това се случва и с Русия, и Китай, и Япония – това е унищожение на природата, а в това число и самоунищожение. Би трябвало да полагаме и усилия в тази насока с глобалните проблеми, които ги наричаме военни действия или просто експерименти на военните с идеята да покажем надмощие, но в същото време едно бавно, но сигурно унищожение на природата и изменение на климата на земята. Това означава, че в един момент наистина няма да живеем добре ако не си помогнем сами.

Нели ГЕРГЬОВСКА