Д-р Никола Петров, НАО „Рожен“: Частични лунни затъмнения, супер луни,  приближаване на Юпитер и Сатурн и пълно слънчево затъмнение ще може да се наблюдават през 2020 г.

Снимка: НАО "Рожен"

За предстоящите астрономически явления през 2020 г., Радио „Фокус“ – Смолян разговаря с директора на Националната астрономическа обсерватория „Рожен.

Фокус: Д-р Петров, 2020 г. започна с метеорния поток „Квадрантиди“, предстоят ли и други интересни астрономически явления през годината?

Д-р Никола Петров: Тази година ще има наистина няколко интересни астрономически явления, като аз ще разкажа за тези, които мен ме вълнуват.  Още на 10 януари ще има едно частично лунно затъмнение. Това е първото лунно затъмнение от четири, които ще се наблюдават тази година. Те няма да са пълни и луната няма да попадне изцяло в сянката  на Земята, а в полусянката й и това не ги прави чак толкова впечатляващи. На практика наблюдавайки ги почти няма да забележим, че Луната е попаднала в полусянката  на Земята. Луната леко ще намали своята светлина, но за хората, които не се занимават професионално с такива наблюдения дори няма да могат да го забележат. Все пак за България то започва в 19.07 часа на 10 януари и завършва в 23 часа. Лунно затъмнение в полусянката на Земята ще може да се наблюдава и на 5 юни. А на 5 юли и на 30 ноември тези лунни затъмнения няма да могат да бъдат наблюдавани от България. Тази година още в първите месеци от февруари до май ще има супер луни. По време на пълнолуние, луната ще ни изглежда някак по-голяма като размери. Първата такава супер луна ще бъде на 9 февруари. Луната се върти около земята по еклектична орбита и има моменти, в които в нейното най-близко състояние до нашата планета Земя е във фаза пълнолуние и тогава се нарича супер луна. А визуално изглежда по-ярка и малко по-голяма като видим диаметър. Ще има четири такива супер луни.

Фокус: Това ли са най-впечатляващите явления, които предстоят?

Д-р Никола Петров: На 18 февруари Луната и Марс ще бъдат много близо една до друга, но може би по отношение на разпределението видимо върху небето на планетите за мен лично най-впечатляващо е това, когато се приближат планетите Юпитер и Сатурн.  Най-голямото приближаване на тези две планети ще бъде 14 и 20 юли, но на 21 декември ще има едно много впечатляващо приближаване на тези две планети, защото видимо наблюдавайки ги ние от Земята  на небето те ще бъдат толкова близо, че почти ще се докосват визуално. Такова приближаване видимо на тези две планети за последно се е случвало през 1623 година. Подкрепям една такава идея като се говори за Витлеемската звезда. Някои изследователи смятат, че именно това се е случило и преди около 2000 години, когато хората са видели ярка звезда при раждането на Христос на небето. Най-вероятно една от тези идеи, свързани с тази ярка звезда, е сливането визуално на тези две планети Юпитер и Сатурн. Това се случва изключително рядко, на няколко хиляди години и то не може да се наблюдава от цялата повърхност на Земята, а само от един много тесен коридор с ширина не повече от 50-60 км и дължина от порядъка на 500 км. Една от идеите, научно подкрепена, какво всъщност и дали изобщо са виждали хората светеща звезда преди 2000 години на небето, може би е такова съединяване на двете планети върху небосвода. Този път няма наистина да се препокрият двете планети, но ще бъдат наистина много близо една до друга и ще бъде впечатляващо.

Фокус: Ще участвате ли с екип от НАО „Рожен“ отново в експедиция за наблюдение на тазгодишното слънчево затъмнение, както се случи миналата година?

Д-р Никола Петров: За мен лично най-очакваното нещо е възможността ако успеем отново да отидем наша група за наблюдение на едно пълно слънчево затъмнение, което ще бъде на 14 декември. Избрали сме нашето място за наблюдение от територията на Аржентина. Дано да успеем да организираме нашата експедиция и ако имаме късмет да имаме безоблачно небе, така както беше и при наблюдението през 2019 г., в личен аспект това за мен ще бъде най-доброто и очаквано явление през тази година. Това са явления, които всеки един от нас би могъл да ги наблюдава.. В областта на науката като говорим за сериозните астрономически изследвания и наблюдения, със сигурност последните години има една сериозна динамика в развитието на нови инструменти на наблюдения, нови космически апарати, очаквания свързани с това, какво ще се направи с идеи за нови кацания на Луната. Дали и кога ще имаме нови телескопи от ново поколение, които очакваме да бъдат пуснати. Говоря общо за други държави, но България участва в този процес. Ние също сме членове на Международния астрономически съюз, ние също имаме своя принос в тези изследвания и не можем да разделяме винаги изследванията за една или друга държава независимо от това  колко тя е икономически силна.  Необходими са много често и отделни личности, които да имат своите правилни идеи. Така че това, което очакваме като динамика в развитие и изследване на астрономията – да и ние сме включени в това и заради това се вълнуваме всички ние за тези нови изследвания в областта на астрономията.

Нели ГЕРГЬОВСКА