Д-р Петко Георгиев, Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив: Васил Левски наподоби Господ, даже и в смъртта

Пловдив. Васил Левски наподоби Господ, даже и в смъртта. Това каза в словото си по повод 182 години от рождението на Апостола д-р Петко Георгиев, главен библиотекар в Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, секретар на комитет „Родолюбие“ и далечен родственик на Левски, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пловдив.
„Кой е Васил Кунчев – национален герой, идеолог и организатор на българската национална революция, апостол на българската свобода?!? Щеше ли да му се понрави тази протоколна ласкателност? Не! Както, вярвайте не се нрави на Св. Йоан Рилски Чудотворец, че го поставихме на монетата от един лев. Ликът на светец безсребърник върху монета….времена. Търговец ли беше Васил от Карлово, чорбаджия, занаятчия, еснаф? Не, той беше просто монах, черноризец като всички, които изброих преди малко.  Васил става послушник като дете, едва на 15 години.  На 7 декември 1858 г. само на 21 години приема монашество и е ръкоположен с името Игнатий в Сопотския манастир „Свети Спас“ от йеромонах Кирил Рилски. А на 22 години вече получава първия си свещенически сан и става Отец Дякон Игнатий. По своя древен замисъл монашеството е подражание на Христовия начин на живот. Монахът трябва да не е женен, свободен е от роднински връзки, без покрив над главата си, странстващ, живее в доброволна нищета и пости, прекарващ нощите си в молитва. Забележете на 21 години, един млад мъж приема монашество и по стародавна традиция дава три обета пред Бог – за послушание, за целомъдрие и за нестяжение. Послушанието е доброволно отричане от собственото Аз и служба в името на хората и доброто, целомъдрието е отхвърляне на всяка телесна страст – пиянство, похот, лакомия, леност.  Нестяжението, зад тази стара дума се крие обещанието на всеки монах да не притежава нищо от този свят. На 21 години Васил от Карлово се преобразява в отец Игнатий, който има волята да загърби целия свят. На 21 години“, каза д-р Петко Георгиев.
„Преди години беше много удобно всичко свързано с вярата и религията на нашия народ да бъде зачерквано. Зачеркнато беше и миналото на Левски. Казваха и още казват „той хвърли расото и стана революционер….“. Само че монахът Игнатий спазва обета си за послушание и поисква разрешение от своя духовен наставник йеромонах Кирил, за да отиде и да се запише в легията, и получава това разрешение. На 19 април 1864 г., навръх Великден, на 27 години Игнатий отрязва косите си, вече не е монах, но запазва  духовния си сан на дякон. Той никога не се отказва от това. Имало е желание да бъде даден на църковен съд заради тази си постъпка, но тогавашният Пловдивски владика Паисий, забранява всякакво преследване на дякона. Забележете, той не напуска манастира, за да се задоми, да захване търговия или да емигрира, напуска го, за да се захване за  революционната работа“, посочи той.
Д-р Петко Георгиев подчерта, че революционно ни движение нямаше да е същото без отец Игнатий Левски. „Той е монашески търпелив, вглъбен и усърден, ръководи се от своите дълбоко християнски ценности и морал. Той цял излъчва благочестие, което в крайна сметка му спечелва доверието и любовта на народа ни. Никога не хвърля расото, десетки са спомените на съвременници,  които говорят за това как участва в богослуженията в някое затънтено село или голям град. Как облечен в расото на леля си Христина посред нощ реди причастни молитви, как с ангелския си глас от клира вдъхновява народа, а после меко им казва: „ аз и по други неща съм дошъл да ви говоря байовци“. Неговата естествена среда е храмът и училището, затова и там търси своите бъдещи съратници. Благочестиви мъже, доблестни християни, които заклева върху свещеното евангелие. Те щяха да осъществят неговата революция. Църквите са крепостите на Април 76-та, Батак, Перущица, Ново Село…“, посочи в словото си главният библиотекар.
„Ние познаваме живота на Левски, кой може да каже, че той нарушава трите обета, които дава пред Бог.  На егото си ли служи или на народа си?! Развратничи, пиянства и гуляе ли? Трупа богатство, имоти и вещи!? Толкова е умилително неговото смирение, че той даже в тефтерчето си описва няколкото гроша, които си позволява да похарчи за малко маслинки, шекер и ябълка…защото гладува. Вече споменах, че монахът трябва да се стреми да наподобява живота на Господ Иисус Христос, а отец дякон Игнатий Васил Левски, наподоби Господ даже и в смъртта. Увисна на въжето, предназначено за разбойници, както Бог увисна на кръста, предназначен за разбойници. Империите искаха да ги унижат, а те просияха.  Умря на годините, на  които съм аз в момента. За мен  това е кратък житейски път, а за него –  явно достатъчно, за да преобърне цял един народ и времето, в което живее“, посочи той.
„Скъпи братя и сестри българи, „Времето е в нас и ние сме във времето.  То нас обръща и ние него….“ Днешното време е много страшно, то обръща нашия народ във въртележката на разни измислени неолиберални ценности, джендър идеологии, и трети полове. Страх ме е, страх ме е, че може да изчезнем. Пет века имахме поне вярата си, тя беше нашият имунитет. Радклиф-Браун, британски учен, преди години доказва, че всяко общество се нуждае от три елемента, за да съществува – общи закони, общ морал и обща религия. Липсата им води до разпад на обществото. Скъпи братя и сестри, ние с вас не можем да напишем закони, не можем да отговаряме за морала на всеки, но можем да запазим вярата на дедите си. Факт е, че малките религиозни общности в България са най-сплотени и ние се учудваме. Преди години една идеология доста се постара да изведе хората от храма, за да ги направи безлична класова маса и успя.  Често съм чувал колко са сплотени нашите съседи гърците, как посрещат всичко заедно.  Така е, и те като нашите деди всяка неделя, когато камбаната удари, отиват в храма, където няма различия, препирни и спорове, а с предимство са само децата. Имам призив към вас, може да сме най-бедната страна в Европа, но имаме достойнство. Идва неделя, напук на всичко, сложете най хубавите си дрехи, вземете децата си и  отделете час и половина, за да отидете на църква, както на Великден. За дедите ни всяка седмица беше Великден, защото макар и роби, те всяка неделя ставаха свободни в своите малки вкопани каменни храмове. Идете на църква и там ще срещнете други хора, хора като вас, с вашите проблеми, страхове и надежди ще започнат да обръщат времето. Така се ражда народ. Кой знае, може и нашето време да е  родило своя дякон, който ни очаква…“, завърши словото си д-р Петко Георгиев.
Тони МИХАЙЛОВ