Д-р Петър Янков, еколог: Обезпокоителна е тенденцията за намаляване броя на най-силно застрашените видове птици по Северното Черноморие

Д-р Петър Янков, еколог към природозащитния център „Пода“ на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), в интервю за Радио „Фокус“ – Варна

Фокус: Д-р Янков продължават преброяванията на зимуващите птици по Северното Черноморие. Как се осъществява това?

Петър Янков: По Северното Черноморие има няколко вида птици, застрашени да изчезнат от лицето на земята. Поредица преброявания се извършват във водоемите и влажните зони в Североизточна България – северно от Варна и в района на Бургас, на всеки две седмици. Дейностите се реализират в рамките на проект по програма „Life”, финансиран от Европейския съюз, който се изпълнява  от Българското дружество за защита на птиците, съвместно с други партньори.

Фокус: Каква е целта на проекта?

Петър Янков: Целта на проекта е опазване на една от най-редките видове гъски на земята – червеногушата гъска. Почти цялата световна популация на червеногушата гъска зимува в тези влажни зони, особено при по-сурови зими, и проектът цели подпомагането този вид.

Фокус: Защо са нужни преброявания на птиците на всеки две седмици?

Петър Янков: Преброявания на всеки две седмици са нужни за установяването на това  колко червеногуши гъски и други видове водолюбиви птици пребивават в езерата в България, за да могат да бъдат опазени.

Фокус: Какви видове птици се срещат по Северното Черноморие?

Петър Янков: По Северното Черноморие има няколко вида птици, вписани Световната червена книга. Те са застрашени да изчезнат от лицето на земята. Освен червеногушата гъска, се среща и още един вид гъска – малката белочела гъска. Тя е изключително малобройна птица. Друг вид е кадифената потапница. Тя е патица, която живее предимно в морето. През зимата се среща в районите на Българското Черноморие, на крайморска Добруджа и на Бургас. Сред застрашените има и други видове водолюбиви птици. Това са тръноопашатата потапница и няколко вида грабливи птици.

Фокус: Само определени видове птици ли се включват в преброяването?

Петър Янков: Преброяваме всички видове птици, които попадат в полезрението на екипите на Българското дружество за защита на птиците. Важно е да се проследи какви са измененията в тяхната численост. Повече от 30 години се изпълняват преброявания на тези видове птици и има ясна представа накъде отиват техните популации. Целта на тази информация е да ни даде научна основа за конкретни природозащитни мерки както от страна на  организацията на Българското дружество за защита на птиците, така и от страна на държавата, за да бъдат опазени.

Фокус: Какви са тенденциите за популацията на птиците и какви са факторите, които влияят на числеността им?

Петър Янков: Обезпокоителна е тенденцията за намаляване броя на най-силно застрашените видове птици в Световната червена книга по Северното Черноморие. Броят на птиците зависи от цял комплекс от фактори. Най-важният от тях е състоянието на зимата. При сурови зими с много ниски температури, със снежна покривка и когато водоемите на север от България са замръзнали, почти цели популации на тези зимуващи птички са в България. За тях България е по-южна страна, където остават и незамръзващи водоеми, в които птиците могат да намерят и храна, и спокойствие за пренощуване. В по-меки зими, каквато е тази, птиците остават във възможно най-северната точна на Черноморието, където има и незамръзнали водоеми.

Фокус: Работи ли се в партньорство със съседни държави за получаване на по-пълна картина относно числеността на популациите птици?

 Петър Янков: Да, тази година част от птиците са в Украйна и Румъния, а друга част са в България. Ние преброяваме птиците заедно с колегите от Румъния, Украйна и Русия. По този начин имаме представа за точното съотношение и точното количество птици, които остават във всяка страна. Не може да се каже дали броят им се увеличава или намалява, но както вече казах, тенденцията за най-силно застрашените видове птици по Северното Черноморие е за обезпокоително намаляване. Затова и ние предприемаме тези действия, за да направим необходимото за спасяването на птиците.

Фокус: Ловът оказва ли влияние на популацията на птиците по Северното Черноморие?

Петър Янков: Ловът е много съществен фактор за популацията на дивите гъски и дивите патици по Северното Черноморие. Тези птици са и най-застрашените видове, вписани в Световната червена книга като изчезващи. Проблемът е в това, че червеногушата гъска и малката белочела гъска летят заедно с ловни видове като голямата белочела гъска и при лов на законни видове могат да бъдат отстреляни и защитени изчезващи такива. Най-често ловците стрелят само по силует. Когато имаме 100 броя от малката белочела гъска, които зимуват в България и бъдат убити 5 от тях, това са 5 % от зимуващата популация. Това не е малко. Много по-сериозно е въздействието на лова като безпокойство. Начинът на зимуване на дивите гъски е следният – през деня те се разлитат по нивите със зимни култури, където се хранят. Вечер се връщат и търсят спокойно място в сладководно езеро, където да пренощуват и да пият вода. Когато има 5 000 червеногуши гъски, това са част от зимуващата популация в Дуранкулашкото езеро, и са намерили спокойствие вечерта в езерото, защото  това е единственото място,  в което могат да спят. И влезе един ловец, бракониер, с лодката си и гръмне веднъж, всички тези 5 000 гъски излитат в тъмнината и за тях  езерото не съществува тази нощ. Добруджа е осеяна с ветрогенератори, наземни съоръжения, жици, в които уплашените птици могат да се сблъскат. Те могат да загинат като кацнат в нивите и да бъдат изядени от хищници. В най-добрия за тях случай те губят енергия и нямат възможност да пият вода. Може да си представите каква поразителна гледка е когато един такъв гръм, дори и сутрин, когато гъските излитат, ги лишава от възможността да пият вода. Заради един бракониер хиляди гъски остават жадни. Ловът е много сериозен проблем.

Фокус: Българското дружество за защита на птиците поддържа ли връзка с ловците и какво е тяхното мнение по въпроса?

Петър Янков: Българското дружество за защита на птиците работи в партньорство с ловците. За щастие по-голямата част от тях разбират проблема и са на страната на неговото решаване. Надявам се да бъдат все по-малко тези бракониери, които създават огромен проблеми за птиците в България.