Д-р Пламен Конов, Български ветеринарен съюз – Бургас: „Резервоарът“ на африканската чума е в дивите прасета

Снимка: СИДП

Д-р Пламен Конов, председател на Българския ветеринарен съюз за област Бургас в интервю за Радио „Фокус“ – Бургас относно предприетите мерки, свързани с болестта „африканска чума по свинете“ 

Фокус: Има ли нови данни за разпространение на болестта „африканска чума по свинете“ на територията на областта?
Д-р Пламен Конов: В момента нямаме данни за нови огнища, освен това, която беше открито в началото на месец юли – в село Зидарово, община Созопол.
Фокус: На какъв етап са предприетите мерки по овладяване на болестта?
Д-р Пламен Конов: Доброволното заколване на прасета беше извършено, след като бе  определено от областната епизоотична комисия в Бургас. То важи за 20-километровата зона около известните промишлени свинекомплески в областта. Те са общо 3 – един в Ахелой, един в Екзарх Антимово, област Карнобат и един в село Зимен, отново в област Карнобат. В тях попадна доста голяма част от областта – бяха засегнати почти всички общини в областта, с изключение на тези, които се намират на юг от Бургас. От началото на седмицата са започнати проверки от Областната дирекция по безопасност на храните чрез официалните лекари по общини на местата, където трябва доброволно да се вземат необходимите мерки. Там, където са били открити все още съществуващи прасета в обектите от тип „заден двор“, са предприети мерки по умъртвяването им. Ако някой от собствениците откаже да го направи, му се съставя акт за административно нарушение и прасетата биват принудително умъртвени. Също така, доколкото знам, от вчера започна и оформянето на документите по изплащането на доброволно закланите прасета, но все още е неясен въпросът на кои точно ферми ще бъде заплатено.
Фокус: Да припомни, какво е обезщетението за собствениците?
Д-р Пламен Конов: Обезщетението е в размер на 300 лева на заден двор, без значение колко прасета се намират там. Доуточни се, че задни дворове с над 5 прасета няма да бъдат обезщетени, тъй като там се касае за големи нарушения на Закона за ветеринарно-медицинската дейност и за отглеждането на животните. Не е ясно обаче дали ще бъдат обезщетявани собственици, чиито животни са извън тази 20-километрова зона, тъй като в много села се отчете , че там прасета също са умъртвявани.
Фокус: По Ваши наблюдения, имаше ли съпротива от страна на собствениците?
Д-р Пламен Конов: На места имаше, но тя не беше чак толкова отявлена. Всеки осъзнава, че трябва да се спазят мерките, които държавата е предприела. Друг е въпросът, че бяха малко хаотични, неясни, не точно по правилата, по които беше разписано предварително.
Фокус: Какви са правилата относно отглеждането на свине майки в тези свинекомплекси?
Д-р Пламен Конов: По Закона за ветеринарно-медицинската дейност и последващата Наредба 44 за изискванията в животновъдните обекти, специално свиневидните обекти са разделени основно на 2 вида – промишлени свинеферми и фамилни свинеферми тип Б, които трябва да отговарят на определени санитарни изисквания и да спазват правила за биосигурност. Вторите  не са тип „заден двор“. Фамилните ферми могат да отглеждат докъм 5 свине майки и да продават техните прасетата след отбиването им за доотглеждане при частни стопани, които притежават  обекти тип „заден двор“. Има много малко регистрирани такива обекти в цялата страна, тъй като невинаги могат да се спазват изискванията за поддържането им. За сметка на това има много такива нерегистрирани обекти. Те работят нелегално, защото извършват стопанска дейност със тези животни, което ги причислява към сивия сектор.
Фокус: Можем ли да обобщим, че епизоотичната обстановка в областта вече е спокойна?
Д-р Пламен Конов: Аз не бързам да обявявам, че е. На всички професионалисти в тази сфера ни е ясно, че „резервоарът“ е в дивите прасета, в природата. Съгласен съм, че с ликвидирането на прасетата тип заден двор е намаляла епизоотичната опасност от възникване на болестта в такъв тип ферми, но и с доброволното клане не е ясно дали не са били заклани и прасета в Б клиничен стадий и дали разпространението на месото им няма да бъде опасно. И едното, и другото крият съответните рискове и не трябва да бързаме да „веем байряка“, че сме се справили.
Мария ПОПЧЕВА