Д-р Пламен Конов, ветеринар: Най-важното при отравяне на домашния любимец или при съмнение за такова е да се предизвика повръщане

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Д-р Пламен Конов, председател на Български ветеринарен съюз – Бургас в интервю за Радио „Фокус“ – Бургас 

Фокус: Г-н Конов, попадали ли сте във Вашата практика на случаи на отровени домашни любимци?
Д-р Пламен Конов: Обикновено това се случва при нежеланите бездомни кучета в населените места и жилищните райони. Рядко това се случва с домашните кучета, но не е изключено точно те да попаднат на примамки, направени за бездомните кучета. Лошото е, че домашните понасят по-тежко каквито и да били отрови, отколкото кучетата, които са безпризорни.
Фокус: А какво съдържат отровите?
Д-р Пламен Конов: В търговската мрежа – става въпрос за селскостопанските аптеки, има най-различни препарати от различни групи. Геният на българина е изобретателен в това отношение, а фолклорът за това какви отрови действат на кучетата също е доста разпространен. Най-често се използва антифриз. При някои кучета той действа драстично, но това зависи от приетото количество. В повечето случаи се получават само частични отравяния, замайване, а след известно време животните се стабилизират, както се казва „от само себе си“. Ако кучето е домашно, шансовете му да оцелее не са никак малки, но стопанинът трябва навреме да се обърне към обслужващ ветеринарен лекар. Първото, което може да направи, е да даде 5 до 10 милилитра спринцовка с кислородна вода в устата, за да предизвика повръщане. Може да използва и течни мазнини – олио или зехтин, които в по-голямо количество – 20, 30 до 50 милилитра също могат да предизвикат повръщане. Най-важното е при отравяне на домашния любимец или при съмнение  за такова да се предизвика повръщане, за да може количеството, което е погълнато, да излезе.
Фокус: Как можем да разпознаем отровата, подхвърлена на улицата?
Д-р Пламен Конов: Отровата може да се установи единствено и само с лабораторно изследване. Трябва да се вземе проба от мястото, където има съмнение, че има разпространена отрова и тя да се изпрати до лаборатория, която може да извърши съответното изследване. Такива лаборатории има в Сливен, Стара Загора и София. Ветеринарните лекари знаят къде са и могат да съдействат за изпращането им. Пробата може да бъде взета от всеки стопанин. Ако е храна – готова примамка, пробата може да се вземе с найлонова торбичка и ръкавици, а ако е разлята върху повърхност – с гъбичка или сюнгер,  с който да се попие и отново да се изпрати. Каквито и съвети да дадем за цвят, за мирис, те ще бъдат несъстоятелни, защото тук се крие и субективен фактор – човек понякога си въобразява и може да се стигне до погрешни заключения и съответно погрешни действия.
Фокус: Съществува предположение, че  опитите за отравяне са насочени по-скоро към бездомните котки, които вече са повече, отколкото кучетата на територията на града.  Възможно ли е това, според Вас?
Д-р Пламен Конов: Това са само предположения. Котките са по-социални животни и по-трудно се откриват в околната среда като свободно движещи се. Те обикновено си имат точно определена територия, към която са се присъединили. Освен това, когато човек не е добронамерен към тях, те го избягват. Нямам наблюдения в практиката си, за да кажа, че има определена омраза към котки или към кучета. По-скоро хората се страхуват от бездомните животни заради това, че те могат да пренесат някакви болести, както и че могат да ги нападнат или да бъдат агресивни, а се оказва, че не е точно така.
Мария ПОПЧЕВА