Д-р Пламен Събев, РИМ – Велико Търново: Църквата „Св. Димитър“ е една от най-емблематичните исторически забележителности в цялата страна

Община Велико Търново

Църквата „Св. Димитър“ е една от най-емблематичните исторически забележителности не само в старата столица, но и в цяла България. Това припомни за Радио „Фокус“ – Велико Търново уредникът от Регионалния исторически музей в града д-р Пламен Събев. Храмът се намира на десния бряг на Янтра, под североизточния склон на хълма Трапезица. Повече за историята на храма и какво пази той прочетете в пълния текст на интервюто.

 

Фокус: Нека да представим на нашите читатели една от много красивите църкви във Велико Търново, но може би не чак толкова известна, тъй като се намира малко по-далеч от центъра на града – „Св. Димитър“. Какво може да се види днес в нея, какво пази тя?

Д-р Пламен Събев: Църквата „Св. Димитър“ е едни от най-емблематичните за Велико Търново исторически обекти. Действително тя се намира на малко по-особено място – разположена е на десния бряг на река Янтра, но се пада под североизточната част на хълма Трапезица. В този смисъл, когато туристите подхождат към нашите обекти, някак си като, че ли пропускат именно този прекрасен паметник. Независимо от различните спорове и доводи за точно датиране, този храм, заедно с целия комплекс, остава емблематичен за историята на България. Той се явява като сакрална опорна точка за началото на въстанието още през 1185 година. Всъщност това въстание в Търновград, ръководено от болярите Петър и Асен, е било за отхвърляне на византийското владичество. Ако действително имаме точно описание и всъщност се окаже, че това е въпросният средновековен храм, за който говорят византийските хроности, следователно владетелите на Асеновата династия – Петър, Асен и Калоян, са били коронясани именно в него. Никита Хониат, ще припомня на читателите, макар и обсебен от типичния стил на завоевателност и типична политика, пише в своята хроника, че „българите се колебаели и не се решавали да започнат въстанието, към което ги подбуждали Петър и Асен, понеже предугаждали важността, но и опасността на това дело. За да освободят от този страх своите съплеменници, братята издигнали молитвен храм на името на великомъченик Димитър Солунски“.

Фокус: Казахте, че не е ясно от кога точно датира църквата, а има ли данни до кога съществува тя?

Д-р Пламен Събев: Църквата и манастирът, който бил разширен с допълнителни сгради, просъществували близо до края на XIII век, а след този период били разрушени – nай-вероятно от земетресение или друг катаклизъм. По-късно, през XV век, с материали от разрушената църква южно от нея била издигната друга, нова църква, която лежала върху основите на манастирска сграда. След разрушаването на църквата „Св. Димитър“ и манастира около нея през втората половина на XIII век се оформил голям християнски некропол. От него са разкрити и проучени много погребения, като голяма част от тях резултат от работата на археолога Мирко Робов. Съдбата на тази църква е съпътствана с много сътресения. През XVIII и в началото на XIX век тя е била ограбвана и опожарявана. Земетресението през 1913 година окончателно я унищожава. Запазват се само абсида с фрагменти от оригиналните стенописи. Тук е редно да припомня, че едни от най-емблематичните проучватели на храма са д-р Васил Берон, Теодор Успенски, Карел Шкорпил, Андрей Грабар, Моско Москов. Църквата е била обект и на много известни художествени погледи на български и чуждестранни творци. Във фонда на Регионален исторически музей- Велико Търново се съхраняват направените от Неон Филипов технически заснемания на църквата, както и макет на олтарната част на самия храм.

Фокус: Може ли да кажем няколко думи и за неговото устройство, за плана на църквата?

Д-р Пламен Събев: По план, църквата „Св. Димитър“ принадлежи към кръстокуполните със „стегнат“ кръст. Абсидата е с полукръгъл цокъл, протезисът е полуцилиндричен, а диакониконът е четириъгълен.

Пластичното оформление на фасадните стени е в контекста на стилистиката на византийската украса от XIII – XIV век. Това е постигнато с редуващи се пиластри и едностъпални аркирани ниши, които стъпват върху каменен цокъл. Най-значимият живописен ефект, обаче, е бил постиган с умелата употреба на керамопластични елементи. Това са кръгли зелени панички и четирилистни розетки. Разполагането на тези елементи по фасадните стени е в дъговидни и хоризонтални пояси, съответно в архиволтите на аркираните ниши, както и в полетата между самите ниши.

Фокус: Тъй като стенописите в този храм също са емблематични, няма как да не попитам и за тях.

Д-р Пламен Събев: Така е. Тук са запазени останки от два стенописи слоя. По-ранният се отнася към столичният период на Търновград, като е трудно да се датира с точност, но вероятно става въпрос за XIII – XIV век. Локализиран е в олтарната част на храма, като тук са запазени образите на шест църковни отци, автори на литургични текстове, които участват в Поклонението на жертвата /Мелизмос/. Във втория регистър е изобразена процесията на ангели-дякони, запътени към изток, към Божествения престол, в сцената Божествената литургия.

Вторият живописен слой датира някъде от края на XVI век. Към него принадлежи и  сцената Пиета, изписана в протезисната ниша и бюст на епископ над нея. Малко по-късно в края на XVII или може би през век XVIII към църквата бил дооформен и самият манастир. Към него принадлежат откритите при археологически разкопки, още през 70-те години, четири големи сгради, разположени на изток, запад и на юг. На практика в комплекса има разкрити и много други интересни обекти като тухларска пещ. Тя е била оформена на два етажа, първият от които представлява горилна камера. В горната камера е била подредена готова за изпичане продукция, поставена върху дебела скара. В разрушенията на самата пещ е установена и силно обгоряла и деформирана продукция, сред която кръстове и старобългарски букви. При археологическите проучвания са разкрити още и монолитна каменна стена, кладенец, допълнителни сервизни помощния, църква номер 2, за която споменахме, че е била пристроена до църквата „Св. Димитър“. Мястото е много богато на различни културни пластове. Но онова, която остава и, което е емблематично не само за Търново, а и за цялата България, е че тук е обявено въстанието на братята Петър и Асен и тук Търново става столица на Втората българска държава.

Фокус: Храмът и днес е отворен за посетители, нека да кажем, все пак, кой и как може да го види?

Д-р Пламен Събев: Да, точно така. Храмът е отворен. Той се намира на северния бряг на Янтра, както вече казах. Достатъчно е гостите и туристите в града да направят малко повече усилия и когато посещават емблематичният храм „Св. 40 мъченици“ да продължат своя път и своята културна разходка като минат през църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“, където има уникални стенописи от антични периоди, и чак след това да се върнат по Владишкия мост и да достигнат до църквата „Св. Димитър“, която разкрива блясъка и красотата си, едва когато се доближим до нея.

Луиза ТРАНЧЕВА