Д-р Румен Рашев: Честванията на Независимостта във Велико Търново бяха възстановени още през 1996 година

На 22 и 23 септември 1909 година в Търново се провеждат първите тържества в България, посветени на Независимостта. Те се отличават с изключителна пищност, отговаряща на значимостта на събитието. Честванията продължават да се организират по същия начин и през следващите години. Тържественото отбелязване на Независимостта на България обаче е преустановено след 1944 година, а възстановяването му е през 1996 година. Сред лицата инициирали възобновяването на честванията е бившият кмет на Велико Търново д-р Румен Рашев. За спомените от първото отбелязване на празника тогава, както и за мащабните тържества за 100-годишнината през 2008 година, в интервю на Надежда Кръстева от Радио „Фокус“ – Велико Търново разказва д-р Румен Рашев.

Фокус: Днес отбелязваме 109 години от обявяването на Независимостта на България. Как дойде идеята да бъдат възобновени честванията във Велико Търново?

Д-р Румен Рашев: Претендирам, че аз и група от няколко души решихме да направим честване, което стана доста грандиозно за онова време. Това беше 1996 година. Случи се напълно на доброволни начела. В интерес на истината беше организирано от СДС тогава. Ние бяхме активисти на онзи Съюз на демократичните сили. Помогна ни разбира се Негово високопреосвещенство. Имахме подкрепата, или поне нямахме пречки, от ръководството на Общината тогава, от кмета Драгнев. Така тази група хора го организира и следващата година – през 1997, и постепенно честванията се възобновиха. През 2000 година тогавашният президент Петър Стоянов разбра, че е важно този ден да бъде един официален празник на България. Така Независимостта се превърна наистина в един официален български празник, заедно с 6 септември. Не се е случило все още това празникът да стане национален празник на България. Не крия моята мечта, а и не само моята, а и на доста хора. Денят на Независимостта, денят на реалното раждане на една държава е денят, който трябва да бъде истинският национален празник.

Фокус: През 2008 година бяха отбелязани 100 години от обявяването на Независимостта. Тогава тържествата бяха настина мащабни. Какви са вашите спомени от тази дата?

Д-р Румен Рашев: Като казахте 109 години, наистина са толкова. Тогава беше 100-годишнината, а като че ли беше вчера. Толкова са пресни спомените ми. Тогава, по време на управлението на президента Първанов и министър-председателя Сергей Станишев, наистина направихме едно изключително достойно отбелязване на тази 100-годишнина, 100-годишнина от реалното съществуване в света на българската държава, защото на 22 септември 1908 е обявено на света, че има такава държава – самостоятелна, независима от Османска империя, независима от Руска империя, независима от никой друг. Тя е самостоятелна със самостоятелна политика. И ако в 1396 година, 3 години след падането на Търновското царство, е престанала да съществува българска държава, то на 22 септември 1908, и разбира се следващите няколко месеца, преминали в чисто дипломатически преговори, на политическата карта на света се появи нова държава. Чест прави на тогавашните ръководители, а и на предишните, че организираха и финансираха това грандиозно честване. То наистина беше грандиозно, не само тук във Велико Търново, но и в столицата и почти всички големи градове, се отбеляза достойно  тази 100-годишнина от обявяването на Независимостта на българската държава.

Фокус: Кои са най-ярките Ви спомени, свързани с този ден?

Д-р Румен Рашев: Не претендирам, че си спомням в детайли всички годишнини, но има неща, които много мило си спомням. Спомням си съвсем ясно първото организиране през 1996 година. Както казах то стана от няколко активисти на Съюза на демократичните сили. Тогава бях секретар,а Пламен Радонов беше председател. Изключително много ни помогна тогава доцент, а сега професор,  Палангурски, който беше научният двигател на тази история. Трябва да Ви кажа, че всичко беше много аматьорски от сегашна гледна точка, включително това, че бяхме сбъркали плаката. Беше поръчан плакат с Манифеста, който беше написан на някакъв компютърен език, който не беше много ясен, със сбъркани букви. Наложи се цяла нощ да лепим върху 2-3000 плакати нови листовки с граматически верния Манифест. Разбира се за 100-годишнината пред 2008 година, си спомням също куриоз. Беше сформирана комисия от министър-председателя. В нея влизаха министърът на културата, министърът на финансите. На заседание на комисията аз предложих да се проведе едновременно заря в по-големите градове на България заедно с традиционната заря във Велико Търново. Г-н Станишев го прие много радушно. Това не бяха кой знае какви средства за държавата. Но аз бях написал в моето изложение заря. Тъй като присъстваха и министърът на отбраната и военни, които трябваше да организират тържествата, те разбрали, че трябва да се прави тържествена заря-проверка във всеки един окръжен град. Така настъпи едно объркване, а ставаше дума за празнични фойерверки. Това беше на седмата или осмата година от моето кметуване. Признавам си, че тогава направих разлика между тържествена заря-проверка и празнични фойерверки. Всички хора казваме „довечера ще има заря“, но едно е заря, а друго е празнични фойерверки. Това беше само един куриозен случай, който много бързо беше решен с помощта на ген. Харизанов, началник на НВУ тогава. Доста конфузна беше ситуацията една година преди или след това, не се сещам. Тогава, при вдигането на знамето, то засече. Свири химна, президентът Първанов е там, вдигаме знамето, националната телевизия предава директно, и изведнъж знамето засече по средата. Настана, разбира се, известен смут. Президентът запази самообладание. Може би беше свършило предаването. Той разпореди, в качеството си на главнокомандващ,  да изсвирят отново химна и да вдигнат знамето. Стана човешки. В край на краищата се случват такива неща.

Фокус: Каква, според Вас, е значимостта на тази дата за българската история и защо тогава държавниците са избрали именно нашия град за осъществяването на този важен държавнически акт?

Д-р Румен Рашев: Не искам да пренебрегвам нито един от моментите на националноосвободителните борби. В никакъв случай не искам да противопоставям 3 март на 6 септември, или 6 септември на 22 септември, или борбата за църковна независимост преди Освобождението. Но така или иначе 22 септември 1908 година се явява, не само на практика, но и на теория, един завършек на близо 70-80-годишен период, имайки предвид борбата за църковна независимост, която се увенчава с успех и която е сравнително малко позната, минавайки през априлското въстание и други, които не са толкова известни, минавайките през Руско-турската война и подписаното примирие в Сан Стефано, наречено Санстефански мирен договор, минавайки през неудачите на Берлинския конгрес, който в край на краищата е нещо, което е договорено между Великите сили, минавайки през чисто българския, с много хъс и много желание, извършен акт на Съединението на Северна и Южна България, но в край на краищата само ние си го признаваме. Разбира се отвоюваме си го по време на Сръбско-българската война, отвоюваме си го вероятно и чрез дипломатически действия на тогавашните държавници – Турция не ни напада, други държави не ни нападат. Но в край на краищата всичко това завършва на 22 септември 1908 година, когато цар Фердинанд, държавният глава на България, обявява: „В света съществува България“.  Всъщност той не казва съществува нова държава. Той казва: „Възстановена е онази държава, която е съществувала преди 700 години“. Много мъдрост има в неговите думи, а и вероятно той е бил добре посъветван от Малинов и от други българи, да се обяви Независимостта на Българското царство именно тук, в църквата „Св. 40 мъченици“ – там, където може би най-мъдрият български цар, Иван Асен II е събрал величието на Първата българска държава – Омуртаговата колона, Крумовата колона, сам е изписал  колоната на своите победи. След това Фердинанд и цялото правителство точно на това място, а и след това на Царевец, обявяват на света, че е възстановена тази стара, тогава 1200-годишна държавна, наречена България. Затова този празник е изключително важен за България. Освен това по лично мое мнение, а и не само мое, тъй като всички тези неща аз съм ги чул или прочел, това е върхът на държавническото мислене на хората, които са се занимавали тогава с управлението на обществото. Този акт не е извършен героично. Ние сме свикнали да гръмне пушка, да има убити, да има жертви. Както казва един съвременен български писател: „За да станеш известен, трябва да убиеш 10-тина хиляди души“. Разбира се, Стефан Цанев казва това със всичкия сарказъм, който може да се вложи. Напротив обявяването на българска държава не става в резултат на гражданска война, не става в резултат на убити, тероризирани, а става в резултат на една изключително умела външна, а вероятно и вътрешна политика, защото и вътре има различни етноси, различни виждания, но най-вече външна политика, изключително умела, така щото между тези Велики сили, които преди 30 години са наченали война срещу една разпадаща се империя, срещу една световна сила, каквато е била Османската империя, но разпадаща се, те със сила и с много натиск са създали една територия, която е играела ролята на буфер и която всеки искал да осъществи някаква своя амбиция. И така  в продължение на 30 години. И изведнъж по чисто мирен път, с много такт, разбира се зад този такт и всички тези умения стои една натрупана икономическа мощ за 30 години,в  които българския народ се развива сам, те казва на света: „Това сме ние“. Мисля, че това е нещото, което заслужава двойно уважение над акта на самото обявяване и признаване на Независимостта. Мисля, че това всъщност е трогнало и света и са признали България като Независимо царство. Дълги години, ако и да не се празнуваше този празник, се казваше българска държава. В Манифеста съвсем ясно и точно е казано: „Обявявам съединената през 1885 година държава за независимо българско царство“.

Фокус: И като финал какво ще пожелаете на великотърновци, а и на всички българи, тъй като Деня на Независимостта е празник с национално значение?

Д-р Румен Рашев: Категорично е празник с национално значение. Аз съм горд, че Търново първо беше инициатор на тези чествания. В интерес на истината, едва ли през 1996 година, ние сме мислили, че този празник ще стане официален , а после започнахме да мечтаем, правим го и днес, той да стане национален празник. Разбира се на великотърновци искам да пожелая освен традиционни здраве и щастие, да пазят своя дух. Защото, ето и сега си мислим защо през 1908 година Малинов, Фердинанд и цялото царство са избрали Търново?Това е така, защото 700 години преди това, през 1205 година  Петър и Асен са избрали Търново. И преди това, и след това тук са се случвали много значими събития – и Учредителното събрание, и първото заседание на съвременното Велико народно събрание се проведе тук, във Велико Търново и то именно благодарение на духа на търновци, който се поддържа от толкова години. На всички българи искам да пожелая да помечтаят и да искат 22 септември да стане Националният празник на България. И да помнят!

Надежда КРЪСТЕВА