Д-р Светлана Моминска, диетолог: Ако не са консултирани с лекар детокс режимите могат да се окажат опасни за организма

Детокс режимите и диетите придобиха сериозна популярност у нас в последните години. Мненията за тях са разнообразни – от пълна подкрепа – до пълно отрицание. В следващите редове можете да прочетете интервюто на Радио „Фокус“ – Велико Търново с д-р Светлана Моминска от РЗИ – Велико Търново, която попитахме за ползите и вредите от детокс диетите и за основните правила за здравословно хранене, които трябва да спазваме.

Фокус: Д-р Моминска, да започнем с въпроса, който вероятно вълнува всички, които проявят някакъв интерес по темата с детокс режимите – има ли някаква полза от тях?

Д-р Светлана Моминска: Всички тези т.нар. „прочистващи режими“, както и балнеолечението, спа процедурите и дейностите от този тип, могат да се разглеждат като съпътстваща терапия при лечението на даден проблем, но подчертавам съпътстваща. Много важно е и те да не се започват без консултация с лекар. Първо трябва да се установи какви са медицинските показания за евентуално лечение. Те са помощни средства и не могат да се считат за основно лечение при даден проблем. И нещо друго – нека не си втълпяваме, че  т.нар. „очистителни терапии“ ни помагат изключително много, защото организмът на човек е достатъчно чист. Природата не търпи мръсни неща. Аз в никакъв случай не мога да си позволя да кажа, че моят организъм е мръсен, че се нуждае от прочистване. Това не е почистването, което всекидневно прилагаме на кожата. Организмът, самият той, си има своите очистителни функции. Затова имаме жлъчка, бъбреци и стомашно-чревен тракт, които функционират, а ако не го правят си има определени терапии, за да заработят. Много често това са само търговски трикове, неща, които заблуждават хората и не са основни методи на лечение.

Фокус: А могат ли те да са вредни?

Д-р Светлана Моминска: Да, аз твърдя, че могат и ще подкрепя това с пример. Ако има някакъв злокачествен процес на дебелото черво, импровизирам, и не се знае в този случай колко е тънко то, има ли някакви фисури, а ние започнем да му се подаваме високо налягане на вода може да се стигне до роптура. Затова всяко нещо трябва да се прави под контрол, лекарски контрол. Никой не е застрахован, затова всичко трябва да се провери. Навсякъде има риск и затова специалистите обобщават рискови фактори, които са най-често срещани и ние трябва да се борим с тях.

Фокус: В този ред на мисли, преди броени дни приключиха Коледните пости. Како е мнението Ви за тях и за постите като цяло?

Д-р Светлана Моминска: Това е изконна философия на нашата религия, тази, която по-голяма част от населението на България изповядва. Можем да я отнесем към т.нар. съвременни детокс терапии. Нашите предци са го решили много мъдро. Преди Коледа, когато се заколи прасето и когато от него се изхвърлят само копитата и костите, ще има натоварване стабилно от мазнини и протеини, хората подготвят организма си. Но кога го правят – есента, когато има много плодове, зеленчуци и все още има и слънце. По-тежки са Великденските пости, защото са в края на зимата. Тогава организмът обеднява, но идват зелените продукти, които доставят минерали и витамини. Не на празно се казва, че всеки благочестив християнин трябва да пости, но децата, бременните и болните са освободени от това задължение. Това дори църквата го забранява. Затова казваме, че децата не трябва да се подлагат на диети. Дори детето да е по-пухкаво, нека тренира, но никакви хранителни рестрикции от мама. Те отново трябва да са от специалист, защото този организъм расте. Бременната трябва да си набавя минерали, витамини, протеини и за себе си и за организма на бебето. При болните на организма е достатъчно тежко да се справят със заболяването, за да го натоварваме и хранителни лишения. В тези три  случая не трябва и не бива да се пости. Иначе няма нищо лошо в поста. Напоследък българите започнахме да консумираме прекалено много месо, затова и в детските градини и училищата се въвежда по един постен ден, според наредбите на Министерство на здравеопазването. Моля родителите на не претендират, че плащат, а хранят децата им с боб и леща, защото това се прави за здравето им. Месото не е показател за здравословно хранене. В седмичното меню на всеки един човек, дори и на децата, трябва да има поне по два постни дни.

Фокус: Друга изконна традиция на българите е зимнината. За нея също има противоречиви мнения. Какво казват специалистите за компотите, туршиите, киселото зеле?

Д-р Светлана Моминска: За компотите съм съгласна, че трябва да се избягват. При положение, че в нашата страна има целогодишно пресни плодове, няма защо да се правят. Най-голямото недоразумение в момента е да правим компот от ябълки, тъй като ги има целогодишно. Има други методи за запазване – консервиране, замразяване, без добавяне на рафинирана захар. Повелите на здравословното хранене са по-малко мазнини, по-малко захар, по –малко сол и по-близко до природата. Нека хората, които искат да имат домашен сок, правят плодовете си на нектари, защото там има по-голяма концентрация на плодове.

По отношение на туршиите – те са си наш български специалитет. Независимо, че имат захар, сол и оцет, е доказано, че витамин C се запазва почти в същото количество както в пресните зеленчуци. При киселото зеле дори, въпреки, че не са установени механизмите, има покачване на витамин С, макар и не толкова високо. При квасеното, нашето зеле, както го правим по нашите земи, млечно-киселите бактерии, които са в армеената чорба имат много добро действие върху храносмилателната система. Голяма част от имунитета в организма е в червата. Затова има много публикации на хора, които твърдят, че са се излекували от рак с армеена чорба. Те не са се излекували само с нея. Ако няма хирургическа намеса, лъче и химиотерапия, няма как да се победи заболяването, но това е помощно средство. Колкото по-назад се върнем към рецептите и колкото повече се придържаме към стария начин на хранене, ще сме толкова по-здрави. Сланината например също е полезна, но в ограничени количества, разбира се. Дневната и доза не трябва да надвишава количество голямо колкото кибритена кутийка и то не всеки ден.

Луиза ТРАНЧЕВА