Д-р Светла Петрова, НАИМ: Проучването на раннохристиянската базилика край село Червен брег ни даде възможност да определим древното име на селището

Д-р Светла Петрова от Национален археологически институт с музей – БАН и ръководител на проучването на обект „Раннохристиянска базилика” край село Червен брег, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

Фокус: Д-р Петрова, в Дупница бяха представени резултатите от археологическото проучване на раннохристиянската базилика край църквата „Свети Спас” в село Червен брег, какво представлява този обект?

Д-р Светла Петрова: Самата базилика е един изключително интересен археологически обект, защото тя е част от един комплекс , в който през Средновековието нашите предци, във времето на Втората българска държава и непосредствено след освобождението от византийско иго, решават да построят върху останките от раннохристиянския си храм средновековна църква. Интересно е това, че там се получава едно наслагване на култово строителство близо 2 000 години. Ако приемем, че базиликата е построена във времето около 330 година, за каквито податки имаме нумизматични и археологически, то това християнско място съществува почти 17 века, а ако не и повече.

Фокус: Как е изглеждала базиликата?

Д-р Светла Петрова: Самата базилика е била, както показват и самите разрушения, била е трикорабна, с един голям наос, разделена от колонада на три помещения, с интересна абсида и с прилежащ двор. Това което виждаме като археологически данни от нашето проучване, че за нейното строителство са били използвани големи гранитни блокове, вероятно донесени от по-ранни култови места свързани с езическия период от съществуващото в близост селище.

Фокус: За кой пореден път извършвате проучване на това място и какво успяхте да свършите през последния сезон?

Д-р Светла Петрова: Първо ние направихме археологически теренни обхождания, това беше през 2012 година, а това като цяло ни е трети археологически сезон. В него ние успяхме да разчистим част от падналия зид на базиликата, той е паднал в резултат на земетресение и е доста добре запазил се северен зид. Успяхме да слезем и под нивото на времето на земетръса, достигнахме до основите на базиликата. Интересно е това, че основите са копани, камъните са споявани с кал, а нагоре външните части на стените са правени с хоросан. Попаднахме на едно калдъръмено помещение, което явно е оформяло северен вход с постройка или навесно съоръжение, свързано с опазване на носените в базиликата дарове. Това са съдове със зехтин и съдове с храна. Възможно е това помещение да е изпълнявало и кухненско предназначение. Това успяхме да разкрием, но най-важното е това, че проучената керамика, монетните находки и самото богатство на тези находки, разбираме че селището е било доста икономически стабилно. Хората са били заможни, позволявали са си покупката на накити от слонова кост и от сребро. Количеството монети и керамиката ни показват, че се касае за голямо по територия и икономически силно селище. Ние проучихме и четири погребения от средновековната епоха, които ни дадоха възможност да преценим облеклото на жената и на мъжа. Успоредно с това, в резултат на всички натрупани данни от добитите археологически културни ценности, изградихме и хипотезата за името на селището.

Фокус: Какво е то?

Д-р Светла Петрова: То индиректно се свързва с името на сегашното селище. В турските регистри селището фигурира като Цървени брег. Думата на брега не изчезва от името на селището повече от 600 години. Самата дума бряг е свързана и с релефа, който обгражда селището, защото на север е локализирано едно хилядолетно свличане на терена. Дори през 1970 година северната част на селото е изселено заради това свличане. Винаги в селището е стоял един бряг, който е застрашавал сигурността на населението. В нашата летописна памет, говоря за епиграфските паметници от античната епоха, има едно посвещение на селяните от Болбабрия. Това посвещение е направено през 2 век от селяните към широко почитания тракийски бог в района на Пауталия. Неговият храм се е намирал някъде около село Шатрово. Това посвещение е поставено от селяните от Болбабрия. Думата „брия” от тракийски език отговаря на нашата дума бряг. „Болба” се тълкува от езиковедите с нещо, което предизвиква застрашаващ шум. Тоест болбабрийците са селяните от онова селище където има бряг, който непрекъснато шуми и бълбука. В разговори с местното население сме разбрали, че под селото, а и геолозите го потвърждават, има голяма подземна река която предизвиква свлачището и се чува самият шум.

Фокус: Как може да се запази самият обект?

Д-р Светла Петрова: Обектът ще се съхрани и ще се консервира, след като бъде проучен. Етапите на проучване и времето, необходимо за проучването, са една относителна векторна величина. Това зависи от наличието на средства. След проучването на обекта следва и самата консервация. Паметникът е изключително благодатен за културно-исторически туризъм.

Венцеслав ИЛЧЕВ