Д-р Светлин Митев, Сдружение на семейните лекари във Варна: Препоръчвам, работещите в големи учреждения или офиси да си слагат противогрипна ваксина

Д-р Светлин Митев, председател на Сдружение на семейните лекари във Варна, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна.

Фокус: Д-р Митев, какви са най-честите оплаквания на пациентите през зимните месеци?

Д-р Светлин Митев: Най-често идват в кабинетите с хрема, с кашлица, общо неразположение. Често има болки в корема, по-рядко разстройство. Понякога има главоболие. Това са неща, които съпътстват обикновено основното вирусно заболяване. Това са най-честите симптоми.

Фокус: Какви са най-често начините, по които хората пропускат да се предпазят от по-сериозно разболяване?

Д-р Светлин Митев: Първата грешка, е че тези, които са изложени на по-сериозна експозиция на вируси – да кажем работят на гише с хора или са по-възрастни, или пък имат спомени, че често боледуват есенно зимно време, трябва да направят ваксина за грип в края на септември или началото на ноември. Това е нещото, което задължително да имат предвид. Иначе, когато започнат симптомите се вземат общи мерки, които са най-често топли напитки, парацетамол, витамин C. За да не се допусне по-лесно разболяване, трябва да се избегне простудния момент. Краката трябва да са топли, особено когато се работи върху студена повърхност и трябва да се пазят от течения. Това са нещата, които би трябвало всеки да знае. Иначе в затворени помещения ареозолите на кихащи и кашлящи, съдържат вируси и се случва по този начин някои хора да се разболеят.

Фокус: Казахте, че хората в офиси  с много хора са в риск. Какви са Вашите препоръки за предпазване от това заразяване по въздушно-капков път?

Д-р Светлин Митев: Различни. По начало хората имат различна имунна система. Има един повърхностен имуноглобулин А. Този имуноглобулин, при някои хора е добре се отделя и ги прави по устойчиви. Други обаче са с по-лесно разболяване. Те си знаят кои са. По-лесно хващат хреми през зимата. Те трябва да имат маска – по този начин могат да се предпазят. Всъщност могат да вземат и други мерки – да има стъкло, да спазват дистанция. Добрата храна и добрите общи условия за организма също водят до по-добър имунитет.

Фокус: Какво могат да направят хората , за да подсилят имунитета си?

Д-р Светлин Митев: Той е генетично детерминиран имунитета. И да му влияем и да не му влияем… нямаме големи измерители върху на това как влияем на имунитета. Въпреки, че в аптечната мрежа се предлагат изобилие имуномодулатори и имуностимулатори. Едва ли само взимането на тези препарати може да доведе до сигурност в добрата имунна защита, но по-добре от нищото. Докато стреса, стресовите условия, те са влошаващи имунитета. За подобряване на имунитета, би трябвало човек да се храни разнообразно, да бъде в добър психо-емоционален тонус и да бъде физически добре поддържан. Да не е някой, който примерно води екстремен и неправилен начин на хранене и на движение живот.

Фокус: Коя е групата, която е най-податлива на настинки, грип и вируси през зимата?

Д-р Светлин Митев: Тези, които са със специфично лечение, което може да отслаби имунната система. Те са малко хора. Също така хората с хронични заболявания, възрастните и малките деца. Особено най-малките около 4 гадинки нямат изграден имунитет и затова боледуват по-често. Те са в затворени помещения , като детски ясли и детски градини, и там аерозолите се разпространяват. По начало, в началото на януари ретроспективно погледнато се обявява и грипна епидемия във Варна. Има комисия, която следи заболеваемостта, особено в затворените колективи и се гледа като процент заболеваемост как се движи. Когато се вдигне този процент до определено ниво, се взима решение от областната комисия за такава епидемична обстановка. Така, че не случайно е това нещо – когато са затворени помещения, учениците също имат податливост.

Фокус: Съвети за хората в следващите месеци, в които се очаква грипната епидемия?

Д-р Светлин Митев: Те си знаят какво да правят и какво да избягват. Просто, когато се разболеят може би не трябва се избързва с антибиотиците. Трябва да се изчаква, иначе общите мерки са: антиперетици, аналгетици, витамин C. Също така симптоматичните лекарства като капки, сиропи, хапчета, това са началните действия, които могат да предприемат. Общият тонус като спадне, организма като чувства, че вече не е в комфорт, тогава се отива на лекар за евентуално спиране от работа или по-агресивно лечение.

Бояна АТАНАСОВА