Д-р Сотир Иванов, ИМ – Петрич: Дончо Сойтариев – Даскала е част от плеядата български революционери, просветители и политически дейци, свързани с историята на Петрич

Д-р Сотир Иванов, директор на Исторически музей – Петрич в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Д-р Иванов, на 25 януари се навършат 70 години от смъртта на Дончо Лазаров Сойтариев, който е бил един от кметовете в историята на Петрич. Какво според Вас трябва да знаем за неговата личност и дело?

Д-р Сотир Иванов: По-известния с прозвището „Даскала“ – Андон/ Дончо Лазаров Сойтариев е част от плеядата български революционери, просветители и политически дейци, свързани с историята на Петрич. Той не е роден в град Петрич, но въпреки това има принос в развитието на общината. Мога да Ви кажа, че в края на XIX началото на XX век, както Вътрешната македоно – одринска революционна организация, така и Българската екзархия се стремят да направят цялото това етническо поле, населено с българи в Македония и Одринска Тракия, една цялостна територия. Затова независимо от рожденото си място, когато един човек показва заложби, той може да бъде поставен в по-важен политически или образователен център. Въпросът е цялата тази общност да се чувства едно цяло, да има онази солидарност, която се формира около големите лидери.

Фокус: А от къде започва неговият житейски път, след като казвате, че не е от Петрич?

Д-р Сотир Иванов: Дончо Лазаров Сойтариев е от село Ваташа, Тиквешко. По отношение биографията му може да добави, че е завършил Българското педагогическо училище в Скопие. Първоначално е учител в родния си край,  а от лятото на 1903 година, тоест той е бил съвсем млад, защото е роден на 30 януари 1878 година, участва в организирането на „Работилница за облекло“, и не къде да е, а в училището във Ваташа. През септември 1903 година участва и в акция, която е свързана с ограничаване на турското земевладение в района на село Моклище. Тогава участва в нападение на чифлика на Азис Ага.  Между другото това е много характерна акция, защото горе-долу по това време Коста Тодоров, който по-късно е и външен министър на България, участва в подобни акции срещу чифликчиите в района на Петрич. През 1904 година Лазаров напуска учителстването си в село Ресава и заедно с Михайл Шкартов влиза в четата на Добри Даскалов. В края на 1905 година на базата на показаните си възможности е назначен за районен войвода в Тиквеш и остава на този пост с малки прекъсвания до Хуриета през 1908 година.

Фокус: След 1908 година какво се случва с Дончо Лазаров Сойтариев и с какво той се е различавал от останалите кметове в историята на Петрич?

Д-р Сотир Иванов: Разликата между Даскала, както са го наричали хората, и останалите кметове на Петрич е че Лазаров е бил от лявото политическо течение на Вътрешната македоно – одринска революционна организация. Той е бил противник на основателите и активистите на Народно федеративната партия, докато предшествениците му са участвали в Съюза на българските конституционни клубове. А по отношение на това какво се случва с него след Хуриета, то през юни 1913 година Дончо Лазаров е един от ръководителите на Тиквешкото въстание, което е  срещу сръбските власти, защото както се оказва един поробител е сменен с друг, но по-жесток, който също притиска българското национално освобождение и самосъзнание. През 1920 година Дончо Лазаров се заселва в Петрич и на базата на своето образование е назначаван на редица административни длъжности, а през 1921 година за кратко е кмет на град Петрич. През октомври 1925 година участва в Петричкия инцидент, участва в защитата на Петрич от гръцкото нашествие, а от 1930 година е председател на Македонското благотворително братство „Христо Матов“, в града. Със своята дейност  Дончо Лазаров Сойтариев, се оформя като един от онези хора, които петричката общественост нарича „Нотабили“ и които независимо от това дали заемат обществен пост или не, са били уважавани от обществото.

Ливия НИНОВА