Д-р Сотир Иванов, ИМ – Петрич: Иван Тодоров Ангов е личност, за която трудно можем да кажем дали е бил повече учител, духовен деец, революционер, политически или икономически деец

Д-р Сотир Иванов, директор на Исторически музей – Петрич, в интервю за предаването „Петрич – древен и вековечен“ по повод 137-годишнина от рождението на Иван Тодоров Ангов.

Фокус: Д-р Иванов, какво трябва да знаем за личността и делото на Иван Тодоров Ангов?

Д-р Сотир Иванов: Иван Тодоров Ангов е от онези дейци, които символизират Българското възраждане. Това всъщност е епоха, в която личности с огромен авторитет в обществото успяват да наложат своите идеи в икономиката, политиката, образованието и революционната дейност. Същите тези хора успяват да „пренесат“ българското общество от средновековието в новото време. Те са били космополитни личности, които оказват влияние в почти всяка сфера в общуването със своите граждани. Трудно бихме могли да кажем дали Иван Тодоров Ангов има по-значимо отношение към образованието, към културата, към икономиката или политиката. Всъщност неговата личност е била водеща в редица сфери, по същия начин, по който е и онази цялата плеяда българи, с които той живее като Михо Попов, Януш Стойчев и много други, за които сме говорили. Иван Тодоров Ангов е роден на 12 февруари 1872 година. Завършва българското педагогическо училище в Сяр през 1900 година. По това време трябва да се пренесем и в една по-различна среда. Петричката кааза, чийто наследник днес е Община Петрич, всъщност е обхващала една много голяма територия, която е обхващала границите на север до Кресненското дефиле, десния бряг на река Струма и преминава дори на юг от планината Беласица. На запад пък е обхващала селища, които днес се намират в Р Северна Македония. Правя това уточнение, защото след завършването на педагогическото училище в Сяр, Иван Ангов открива училище в село Смолари, което днес се намира в Северна Македония, но в миналото е било в Петричката кааза. Там той е учител, но влиза в конфликт с патриаршеските власти, заради което е преследван и затварян.

Фокус: Защо е имал проблеми с патриаршеските власти?

Д-р Сотир Иванов: Защото на територията на Македония е имало едно голямо противопоставяне, което е било не само политическо, но и между българите и старата османска административна система. Освен това е имало едно духовно противопоставяне между Българската екзархия създадена с ферман през 1872 година, която олицетворява желанието на българите за духовна еманципация и Вселенската патриаршия, която е наследена от средновековието. В много отношения тя е била пазител на християнството, но и на едни чисто политически традиции, които по-скоро са свързани с Византия и едно средновековие, което в крайна сметка по никакъв начин не е било синхронизирано с новото време на XIX век. Чрез Цариградската патриаршия, гръцката държава се опитва да наложи едно асимилиране на населението в Македония и прокарване на чисто гръцки интереси. Тоест личности като Иван Тодоров Ангов и въобще българските просветители от региона е трябвало да се борят не само с политическата дискриминация, наложена от Османската империя, но и срещу дискриминацията наложена от гръцкото фанариотско духовенство и Цариградската патриаршия. Тук не говорим за отказ от християнство, а за опит християнството да бъде ползвано за гърцизиране на населението. Това е нещо, което българското население и Българската екзархия не позволяват. След излизането си от затвора през 1901 година, Иван Тодоров Ангов влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Неговото битие като просветител, като духовен деец и като революционер са дълбоко свързани.

Фокус: Може ли да поясните какво точно имате предвид и защо?

Д-р Сотир Иванов: Защото всички те олицетворяват желанието на българите за еманципация, тоест за самостоятелно съществуване. А що се отнася до членството му във ВМОРО, то следва да кажем, че там той е бил свързан по родова линия. Баща му, както и двамата му братя са свързани с организацията и в крайна сметка с борбите за революционно освобождение. Техният хан – Тодоровия хан, който е разположен близо до патричката река в квартал „Виздол“ е много често мястото, където се срещат революционните дейци в Петрич. Неговата революционна дейност не остава незабелязана от турските власти и през 1905 година е арестуван. Така до 1908 година, тоест до времето на Младотурската революция лежи в Солунския затвор. През 1910 година, той открива училище в село Никудин. В същата година влиза и в Петричкото околийско учителско дружество. Както казах тези възрожденци, обединени от идеята за еманципация на  българската общност имат както политически, така и духовен, революционен, но и образователен опит. След освобождението на Петрич през 1912 година Ангов влиза в Околийското управление на Петрич, а от 1914 година е секретар – бирник на петричката община. Оттук може би възникват и неговите интереси в сферата на икономиката. Тук не трябва да разглеждаме дейността му като частна икономическа. Иван Тодоров Ангов и като цяло българското възрожденско общество разглеждат икономическата дейност и като индивидуална, и като колективна, защото тази общност оставена в рамките на Османската империя трябва да се грижи за общите си интереси. Така между членовете на българската община възникват особени връзки на солидарност и те търсят възможности, независимо от трудните ситуации, за оцеляване и икономически просперитет на цялата общност. Тази негова икономическа дейност по-късно през годините е тясно свързана със създаването на Тютюневата кооперация „Самуилова крепост“. Това е така, защото след освобождението основният икономически ресурс е отглеждането на тютюн, както и неговата продажба. С цел да се спасят от големите играчи на пазара, българите се обединяват в кооперации, които осигуряват изкупуването на тютюна на дребните производители. През 1925 година Ангов е и един от учредителите на водния синдикат „Струмешница“, който се стреми да осигури адекватното и ефективно обработване на земеделските площи. Естествено, че малки производители с имоти от 10 – 15 дка трудно биха могли да финансират едно адекватно напояване. Но когато всички производители се обединят, то техните усилия дават възможност за изграждането на добре регулирана система за напояване, която позволява да се отглежда добро качество и количество на продукция. Икономическата дейност обаче не пречи и на културната. Така през 1914 година Иван Тодоров Ангов е един от създателите, от основателите на читалище „Братя Миладинови“ в Петрич. Много често е свързван с различни видове културна дейност. Важна част от живота му винаги е била и образователната дейност, затова и доста дълго време е учител на различни места. Ангов умира през 1937 година в София, но всъщност винаги остава един от символите на онова възраждане, което успява да пренесе Петрич от средновековието към по-ново време. Една личност, за която трудно можем да кажем дали е повече учител, духовен деец, революционер, политически или икономически деец. Неговата комплексна дейност е символ на огромната енергия на едно общество, което иска, бори се и в крайна сметка успява да се утвърди като самостоятелно, адекватно на европейската действителност и справящо се с всички трудности, които съдбата му поднася.

Ливия НИНОВА