Д-р Сотир Иванов, ИМ – Петрич: Личността на общественика, просветен деец, революционер и свещеник, деец на ВМОРО Христо Филипов е особено интересна, но и важна за историята на Петрич

Д-р Сотир Иванов, директор на Исторически музей – Петрич, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Д-р Иванов, днес се навършват 55 години от смъртта на общественика, просветен деец, революционер и свещеник, деец на ВМОРО Христо Филипов. Как той е свързан с Петрич?

Д-р Сотир Иванов: Личността на Христо Филипов е особено интересна. Той е свързан, както с управлението на Петрич, така и с развитието на образователното дело в района. Освен това е важно да споменем, че той е част от фамилия, която десетилетия наред е била важна за общината. Христо Филипов е роден през 1880 г. Получава изключително добро за времето си образование в Серското педагогическо училище, а по-късно учи в българската духовна семинария в Цариград. Между другото той е роден на датата, която е особено важна за българската история – 19 февруари. Казвам това, защото в Петрич споменът за Левски има особено голямо значение, тъй като тук, неговите идеи биват превъплътени в идеите на ВМОРО и Гоце Делчев. След завършване на своето образование – от 1903 г.  Христо Филипов преподава в класното училище, а по-късно, подобно на много други видни общественици, се присъединява към ВМОРО и е избран в ръководството на местния комитет на организацията. Тук бих искал да отворя една скоба и да кажа, че по-голяма част от кметовете в историята на Петрич всъщност са се познавали, защото те са били част от революционното движение и са се борили за освобождението на този край.

Фокус: Има ли и други общи неща между тях?

Д-р Сотир Иванов: Да, повечето от тях са получили педагогическо образование и в по-малка или по-голяма степен са били водачи на петричани, но не само в политически аспект, а и в просветен, културен и икономически.

Фокус: Какво друго според Вас е важно да знаят нашите слушатели и читатели за личността на Христо Филипов?

Д-р Сотир Иванов: Подобно на друг от кметовете в историята на Петрич – Анастас Тасев Антикаджиев, Христо Филипов е бил преследван от турските власти. Дори през 1907 година е арестуван и прекарва с баща си 6 месеца в затвора Еди куле в Солун. Точно тук идва и един много интересен момент – след като е освободен от затвора, Филипов заминава за Сан Франциско, САЩ и записва философия в местния университет. През 1911 година решава да се завърне в България, където се посвещава на учителската професия. Неговото американско образование му позволява през Балканската война да бъде секретар и преводач на Фредерик Палмър, който отразява военните събития у нас като кореспондент на „Ню Йорк Таймс“. Малко след Междусъюзническата война и по-конкретно в годините 1913 – 1914 г. е кмет на Петрич. Важно е да отбележим, че през 1914 г., заедно с Анастас Тасев Антикаджиев и цяла плеяда възрожденци е сред основателите на местното читалище „Братя Миладинови“ и член на първото му настоятелство. Между другото зад основаването на читалището стоят все хора, които залагат в идеята за културната институция всички онези ценности, които ще осигурят пълноценен културен живот като се започне от библиотека, през музикални школи до запазването на всички важни детайли за една култура. В същото време са се търсили и модерните тенденции. От 1914 до 1919 г. Христо Филипов е член на Окръжната постоянна комисия в Струмица, тъй като тогава Петрич е попадал под обхвата на Окръг Струмица. След приключването на войните за национално обединение и подписването на Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 г., Филипов се завръща в Петрич, където се занимава с една от любимите си професии. Тук е мястото да кажем, че той всъщност е имал две страсти – едната е образованието, другата духовния живот, свързан с Българската православна църква. През  1928 година завършва своето философско образование в Софийския университет. След това продължава своята активост, като заедно със своя приятел Анастас Тасев Антикаджиев се включват активно в дейността на Червенокръстката здравна организация, създава ученически лагер, свързани с туризма в местността Вършилото в Беласица. Между другото те и до ден днешен имат своите последователи в лицето на организацията на българският туристически съюз. През 1931 г. Христо Филипов е ръкоположен за свещеник в старата българска църква „Свети Николай“ в Петрич, където служи до 1946 година. Доживява и новото време, като умира през 1964 година в София, когато е на 84 години. Всъщност най-важното нещо, което трябва да кажем за личността на Христо Филипов е, че той и до ден днешен има своите последователи, а сред наследниците му има хора, които продължават да са част от обществения и културни живот в полза на българската нация.

Ливия НИНОВА