Д-р Сотир Иванов, ИМ- Петрич: Силните страни на Самуил са неговата връзка с българския народ и онова, което той прави за изграждане на солидарност между отделните социални групи и усещането, че всички са едно цяло

Д-р Сотир Иванов, директор на Исторически музей- Петрич в интервю за Радио „Фокус“- Пирин.

 

Фокус: Г-н Иванов, днес се навършват 1004 години от битката при село Ключ. Какво е значението й?

Сотир Иванов: Аз мисля, че събитие като битката при Ключката клисура е особено важно, защото е една история написана със славната си история и тежките си поражения и  е важна с емоцията и духовната връзка между управляващи и управлявани, които позволяват едно общество да се превърне в народ. С превземането на Велики Преслав през 971 година се поставя началото на един 50-годишен период, който приключва с превземането на последната столица на първото българско царство- Охрид, през 1018 година. Цялата тази епоха се символизира от едно име- името на Самуил, като ние говорим за Самуил в България и за Самуиловата епоха. Тя е много важна за създаването на средновековната българска народност, защото създава духовните връзки между управляващи и управлявани и от едно общество, което до този момент безспорно има своето място на Балканския полуостров и в Европа, създава народ, който все повече съзнава своите духовни принципи, политически, икономически, културни сфери на влияние и неслучайно днес я има България, а не Византия. Началото на Самуилова България е поставено от комитопулите Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Това се случва в един много труден период, като синовете на комит Никола се противопоставят на византийските войски за съхраняване на независимостта на българското царство. Това е много добре описано от Йоан Скилица, който дава прекрасно обяснение на борбите на българите и солидарността и организацията  на западнобългарските земи, които в един момент успяват да възстановят целостта на българската държава. За съжаление тази битка е изключително тежка, а най- големият брат Давид намира смъртта си в местността „Хубавите дъбове“ , което днес е в Албания, погубен от скитащи се власи, които са се опитвали да преминат българската граница, вероятно запознати с трудностите на българската държава. Самият Мойсей умира при обсадата на Сяр. Основна фигура в тази съпротива остава Самуил, който Йоан Скилица описва като войнствен човек, който никога не е знаел покой с бойните си действия на юг в земите на Солун. Самуил се превръща в продължител на политиката на цар Симеон Велики и възвръща надеждата в българите да запазят своята независимост.

Фокус: Битката при Ключката клисура е събитие, което характеризира управлението на цар Самуил по доста интересен начин като във фокуса се хващат неговите и силни и слаби страни. Кои според Вас са те?

Д-р Сотир Иванов: Времето на Самуил е изключително сложно. Неслучайно намира дори образ в произведенията на Шекспир, защото тук имаме не само военна стратегия, любов, емоция, енергия на много хора, които макар и движени от различни подбуди се опитват да запазят независимостта на българското царство, разбира се търсейки възможности за политическа кариера. Силните страни на Самуил са неговата връзка с българския народ и онова, което той прави за изграждане на солидарност между отделните социални групи и усещането, че всички са едно цяло. Едно цяло, което за да има бъдеще трябва да опази своята независимост. Слабите страни на Самуил са в това, че българската държава не случайно е изпаднала в криза и в продължение на десетилетия е принудена да се отбранява от различни нашественици- унгарци, печенези и др. Българското общество се нуждае от реформа- вътрешна и външна, промяна в политиката. Може би това е фаза много сходна с тази, в, която попада хан Крум когато прави своята вътрешна и външно- политическа реформа в началото на 9 век, превръщайки  България от една държава с наследени, вероятно номадски традиции, но със сигурност традиции от рода Дуло, традиции свързани от едни по- ранни векове, в една централизирана средновековна монархия, която много бързо реализира своя потенциал. Времето на Самуил не успява да намери тези решения и вероятно това предопределя вътрешната му слабост. В историята не всичко е черно и бяло. Неспособността да извърши реформи, съчетани обаче с онази солидарност, която се изгражда в българското общество, дава възможност на българите да вземат въздух и макар десетилетия по- късно да намерят своя път в сферата на Балканския полуостров и Европейския континент. При битката при Ключката клисура ние виждаме от една страна големите цели, а от друга тактиката и стратегията на местно ниво. Със сигурност тук няма големи военни отряди, а ако трябва да се спрем конкретно на чисто археологическите данни, които имаме още от Димка Серафимова, съоръжението, което днес всеки може да посети- Самуилова крепост, съдържа 41 землянки, с площ от около 30 на 6 метра, като във всяка една землянка биха могли да се поберат максимално межди 5 или 10 човека. Ние говорим за военен пост, за ограничен военен ресурс, но той е стъпка към реализиране на голямата политика, която през тази епоха за цар Самуил е да вземе въздух и да направи отсрочка чрез пасивни действия, да запази сигурност в тези макар и ограничени територии на българската държава, за да може тя макар и в бъдеще да има възможността да възстанови своите пълни граници и да запази ресурса на българското население, да успее да се противопостави на силния натиск на византийската империя.

Фокус: Около цар Самуил има доста легенди и предания и разкази. Един от тях е за ослепените над 14 000 български войници. В момента сещате ли се за някоя интересна история за цар Самуил?

Д-р Сотир Иванов: Те са много, а легендата и историята много често се преплитат в тези кръстопътни югозападни земи и на съвременната българска държава. Дълго време основно  легендите са подържали спомена за историческото минало. Богдан Филов по време на Първата световна война обикаля района и маркира трасето на самуиловите укрепителни съоръжения, той се опира именно на легендата на местностите като Градището, спомена на българското население в региона, което казва, че тук са ослепени част от българските войници. Голяма част от армията, а и самият Самуил са се намирали в Струмица, манастира Вадиоч, но по- скоро аз бих поканил всички, които искат да се докоснат до тази част от историята, да посетят Самуилова крепост, защото тези легенди трябва да се чуят тук край река Струмешница, под яворите и дърветата около реката, по укрепителните съоръжения, за да почувстват почти материално този спомен и отглас от миналото.

Фокус: В края на нашия разговор ще се върна отново на Самуилова крепост, тъй като съвсем наскоро там поставихте едни доста интересни табели, какво точно включват те?

Д-р Сотир Иванов: Самуилова крепост е свързана със съкровена част от българската история, защото обикновено ние се свързваме и правим обекти когато има славна победа, или искаме да се похвалим с нещо, което безспорно е постижение. Самуилова крепост е свързана с една специфична духовна връзка между владетел и народ. Това е много важно и е уникално в средновековната история, не само българската, но и европейската. По тази причина ние искаме Самуилова крепост да бъде отворена, експонирана и да бъде разбрана не само от българските туристи. Хубаво е тя да бъде наша визитна картичка за чужденците, независимо откъде идват те, защото представлява много емоционална част от нашата история и е като притча, защото показва, че не трябва да се предаваш, независимо колко е тежко в даден момент, защото твоя подвиг или действие може да се превърне в самочувствие, във вяра на възможностите на този народ, за да постигне своята независимост, макар и на по- късен етап. Можем да говорим не само за независимост, а и за други чисто духовни ценности и принципи. Самуилова крепост е показателна част от историята на българите и трябва да бъде разбрана, като може да бъде визитна картичка. Може да бъде интересна за чужденци, независимо откъде идват. Самуил е не по- малко важен, защото показва силата на духа в труден момент и обединението у една личност в името на държавата и нейното оцеляване. На Самуилова крепост ние ще се стремим в бъдеще да предложим и други варианти за докосване до историята- интерактивни, когато говорим за по- малко посетители чрез игра, независимо от възраст и ценз да търсим образователен ефект от гледна точка на това, че ние се учим не от опита, а от осмисляне  на опита и бихме могли в тази паркова среда, чрез различни програми свързани със средновековието, да дадем възможност да се докоснем и да осмислим тази час от средновековната българска история.

Лора КАЛЧЕВА