Д-р Сотир Иванов, ИМ – Петрич: Станчинарските игри представляват огромен фестивал на българската култура

Петрич. Станчинарските игри представляват огромен фестивал на българската култура. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин д-р Сотир Иванов, директор на Исторически музей – Петрич. Той обясни, че в миналото обичаят е заточавал с обикаляне на домовете на хората от рано сутрин. „Тръгването се е известявало с биенето на барабани, но често и с пушки. След това продължават по улиците, булката, която всъщност е била ерген преоблечен по този начин, влиза в къщата на стопаните, където мете и чисти, срещу което получава дарове. В същото време дяволът се опитва да направи някаква беля, защото такава е неговата роля. Цялата тази структура, свързана с персонажите, които и днес се разиграват там, където е определено да се проведат Станчинарските игри, винаги се повтарят тези ритуали“, каза още директорът на Исторически музей – Петрич.

Д-р Сотир Иванов допълни, че е имало и една традиция, която започва преди около 100 години. „Ако в миналото всичките тези персонажи, обединени в група обикалят цялата махала, влизайки във всяка една къща, то преди това отново са се събирали на площада, където разигравали ритуали. Специално за русалиите, то там също има една традиции, които в момента са доста разширени от гледна точка на това, че самите групи са доста по-големи. В миналото всяка една русалииска група е била между 20 – 40 души, а в момента има групи, които са с численост от над 100 човека. И нещо, което е малко известно – ръководителите на самата русалииска група се избирали от църковните настоятелства. Тук виждаме тясна връзка между обичая, духовната култура и начина, по който българите се самоуправлявали през Възраждането“, посочи той.

Според директорът на Исторически музей – Петрич се е виждало, че всичко това е представлявало голямо единство между българската общност в съответното село или град. „Друг интересен момент е какви ръководители са били избирани от църковното настоятелство. Винаги са били избирани двама души, които са имали по двама помощници – кефеджии, които са имали много важна роля. Те са заставали от двете страни на ръководителите, като са внимавали да се спазва реда и стъпката. Освен това групите са имали патрули, които са наблюдавали да не се сблъскат с друга русалииска група“, посочи той.

Д-р Иванов заяви, че имало също гайдари или пък зурнаджии. „Русалиите винаги са носили сабии, които са държали с дясната си ръка. Само балтаджията е била със секира. Всичко това, за което говорим – и станчинарите, и русалиите са един огромен фестивал на българската култура. Аз се радвам, че в продължение на столетия този обичай е запазен, ставайки все по-популярен“, подчерта д-р Иванов.

Ливия НИНОВА