Д-р Сотир Иванов, ИМ – Петрич: Събитията, свързани с битката в Ключката клисура от 1014 г. са изключително добре описани във византийски извори

Благоевград.  Събитията, свързани с битката в Ключката клисура от 1014 г. са изключително добре описани във византийски извори. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин д-р Сотир Иванов, директор на Исторически музей – Петрич по повод 1005-годишнина от фаталната битка в Ключката клисура. По думите му основно полазваме Йоан Скилица, Кекавмен и Йоан Зонара. „Дълго време сериозен проблем за правилната интерпретация на събитието е това, че чисто археологически не е правилно определено трасето на бойните действия. За щастие през 1916 година това прави проф. Богдан Филов. И аз не случайно ви насочвам към археологическите основания за правилната интерпретация на събитията от 1014 година, защото в съвременната изключително информационна епоха опасността идва не от липсата на знания, а от илюзията за знания“, каза още д-р Иванов. Той добави, че много често в интернет, особено след отбелязването на 1000-годишнината от битката при Самуилова крепост и управлението на цар Самуил, е имало изключително много информация, публикации, конференция, а също така е излял един страхотен труд на Българската академия на науките (БАН). „За съжаление през последните 5 години виждаме, че повечето потребители в интернет пространството „взимат“ някаква информация, но я изваждат от контекста на цялата и правят изводи. Точно оттук започва и съвсем новата политика на Исторически музей – Петрич, според която ние не само трябва да даваме информация, но и да откроим автентичната такава, показвайки реалната географска и материална среда, в която е станала тази битка“, подчерта д-р Иванов. Той допълни, че също така трябва да покажат къде точно се е случила и както посочва Йоан Скилица – къде Самуил е преградил Ключката клисура с огради и ровове; къде са станали битките; от къде са минали византийските войници. „Освен това отново трябва да „вкараме в обръщение“ географски понятия и термини, които почти изчезнаха като ориентири. В тази връзка като пример мога да дам Демир Капия. Между другото тук виждаме и значението на географските места, защото Демир Капия е не само място, през което Никифор Ксифий минава в гръб на българската армия, но Демир Капия е и мястото, където по-късно ще започне Петричкия инцидент от 1925 година“, отбеляза д-р Иванов. Според него е очевидно, че това са стратегически места, които както през средновековието, така и в по-новото време, а вероятно и през античността,  са били ключови за опазването на българската държава в региона.

Ливия НИНОВА