Д-р Сотир Иванов, ИМ – Петрич: Цар Самуил успява да обедини около себе си българския народ, превръщайки се в символ

Снимка: Исторически музей - Петрич

Д-р Сотир Иванов, директор на Исторически музей – Петрич, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин по повод 1005 година от фаталната битка в Ключката клисура.

Фокус: Д-р Иванов, на днешния ден се навършват 1005 години от фаталната битка в Ключката клисура. Може ли да ни разкажете малко повече за събитията, които се случват през онова далечно лято?

Сотир Иванов: Тези събития са изключително добре описани от византийски извори, като основно полазваме Йоан Скилица, Кекавмен и Йоан Зонара. Дълго време сериозен проблем за правилната интерпретация на събитието е това, че чисто археологически не е правилно определено трасето на бойните действия. За щастие през 1916 година това прави проф. Богдан Филов. И аз не случайно ви насочвам към археологическите основания за правилната интерпретация на събитията от 1014 година, защото в съвременната изключително информационна епоха опасността идва не от липсата на знания, а от илюзията за знания. Много често в интернет, особено след отбелязването на 1000-годишнината от битката при Самуилова крепост и управлението на цар Самуил, имаше изключително много информация, публикации, конференция, а също така излезе един страхотен труд на Българската академия на науките (БАН). За съжаление през последните 5 години виждаме, че повечето потребители в интернет пространството „взимат“ някаква информация, но я изваждат от контекста на цялата и правят изводи. Точно оттук започва и съвсем новата политика на Исторически музей – Петрич, според която ние не само трябва да даваме информация, но и да откроим автентичната такава, показвайки реалната географска и материална среда, в която е станала тази битка. Освен това трябва да покажем къде точно се е случила и както посочва Йоан Скилица – къде Самуил е преградил Ключката клисура с огради и ровове; къде са станали битките; от къде са минали византийските войници. Също така отново трябва да „вкараме в обръщение“ географски понятия и термини, които почти изчезнаха като ориентири. В тази връзка като пример мога да дам Демир Капия. Между другото тук виждаме и значението на географските места, защото Демир Капия е не само място, през което Никифор Ксифий минава в гръб на българската армия, но Демир Капия е и мястото, където по-късно ще започне Петричкия инцидент от 1925 година. Очевидно това са стратегически места, които както през средновековието, така и в по-новото време, а вероятно и през античността са били ключови за опазването на българската държава в региона.

Фокус: Какъв е историческият контекст на самата битка? Какво се случва по време на нея, но и какви са последиците за българската държава, за българската средновековна история?

Сотир Иванов: Първо ще започна с това, че Исторически музей – Петрич и по-конкретно Национален парк-музей „Самуилова крепост“ посрещаме този важен ден от българската история с една специална изложба. Тя включва 24 постера. Всъщност това, което може би е най-важното по отношение на битката е „хванато“ от сър Алън Тойнби в неговото изследване на историята. Двата колоса на православието – българската и византийската империя започват един десетилетен, може би дори братоубийствен конфликт, инициатор на който е Византия. Всичко започва в края на управлението на цар Петър, когато византийският император Никифор II Фока започва една агресивна политика спрямо северния си съсед – България. По-късно тази политика е продължена от Йоан I Цимиски. В контекста на византийската военна политика са включени и руските отряди на княз Светослав, които нападат България от север. Пред тези два изключително мощни политически и военни фактора, България изпитва редица трудности, които водят и до завладяването на източната част на българското царство. По-късно синовете на комит Никола – Давид, Мойсей, Арон и Самуил започват борба за отстояването на българската независимост и за освобождаването на българските земи. Всичко това продължава един изключително дълъг период от време като се започне от края на 60-те години на X век и продължават до 1018 година. Политическият конфликт е наситен и с много християнски провинциализъм, защото на практика между X и XI век преминаваме първото християнско десетилетие, когато започва да се говори за Второто пришествие и хората посрещат тези години със смирение, страх, но и с духовно схващане, че трябва да настъпят промени. В цялата тази сложна, както от политическа, така и от военна, но и чисто култура гледна точка ситуация, цар Самуил успява да обедини около себе си българския народ и за няколко десетилетия да възстанови българската държавност. За съжаление неговия политически опит не успява да се реализира, но като визия, свързана с българската държавност тя надживява времето на цар Самуил, а самият той се превръща в символ за освобождението на средновековната българска държава по времето на цар Калоян, на Петър и Асен. Както знаем от кореспонденцията на цар Калоян с римския папа Инокентий, Самуил заема много достойно място. От чисто историческа гледна точка това ни позволява да направим извода, че за формирането на една народност – нейните цели и способности са важни не само успехите, но и солидарността, която владетел и управляващи могат да проявят към своя народ в трудни моменти, какъвто без съмнение е управлението на цар Самуил. Благодарение на тази солидарност, българският народ успява да надрастен трудностите, да се обедини и въпреки продължилото близо две столетия византийско владичество, да намери сили, политически умения и възможности да възстанови своята независимост. Така, че явно трудностите са точно толкова важни за историята, колкото ѝ успехите.

Фокус: Тъй като споменахте Национален парк-музей „Самуилова крепост“, то няма как да не Ви попитаме и малко повече за самия обект. Ако на днешния ден и въобще целогодишно нашите слушатели и читатели решат да го посетят – какво могат да видят там и какви са основните акценти във Вашите експозиции? Освен това какъв е профилът на туриста, който посещава този обект?

Сотир Иванов: Ако ми позволите ще започна с отговор на последния въпрос, а след това ще „вървя“ и към останалите. Много трудно би било да Ви кажа какъв е профилът на туриста, тъй като ние имаме една увеличаваща се популярност. Само за първите шест месеца на тази година Исторически музей – Петрич е посетен от представители на 57 държави. Обикновено, наред с постоянната аудитория, която е българската и която е свързана с движението „100-те национални туристически обекта“ или „Обичам България, идват и чужденци, привлечени поради различни причини. Може би ще имаме по-сериозен поглед върху техния профил, когато преминем посещения от порядъка на 100 000 души годишно. В момента има много голяма динамика и ние може да правим анализ само на отделните групи, но не и като цяло на туристите. От друга страна това е радостно, защото тази нарастваща популярност означава, че Национален парк-музей „Самуилова крепост“, но и нашата средновековна история притежава своята харизма не само за българската народност, а също така има общоевропейско значение. По отношение следващите Ви въпроси, свързани с това какво можем да покажем, то тази година, защото се навършват 5 години от голямото отбелязване на 1000-годишнината и смятаме, че има достатъчно информация в публичното пространство, е важно да наблегнем на автентичните моменти. Затова имаме специална експозиция, която проследява археологическото проучване, което започва с проф. Богдан Филов през 1916 година, който вижда трасето на укрепителните съоръжения. После Стамен Михайлов от тогавашния Археологически институт с музей към Българската академия на науките, който през 1968 година започва отново археологически проучвания, по-късно Димка Стоянова Серафимова, както и Исторически музей – Петрич, заедно с Пловдивския университет правиха проучвания, особено в района на Демир Капия и местността Чуката над село Коларово. Всичко това е обединено и може да се види при нас. Става дума за автентичните ровове, автентичните валове, местата, където са били землянките и където са били разположени българските войници. Също така могат да се видят основите от крепостната кула, от която българските военачалници са наблюдавали придвижването на византийската армия, както и укрепителните съоръжения. За нас е важно – виждайки тези укрепителни съоръжения и виждайки материалните останки от онова време, туриста да може да „съпреживее“ и да си представи значението на онзи сблъсък, но и на героизма. Въпреки, че през 1014 година той не успява да постигне искания резултат, неговият отглас е много пряко свързан с търсенето на свобода и възстановяването на средновековната българска държава. Тоест, обръщаме се към археологията и към чисто материалните останки от времето на цар Самуил. Разбира се имаме и достатъчно средства за визуализация. В Национален парк-музей „Самуилова крепост“ постоянно е експонирана изложбата, направена от Методи Златков и Албена Миланова – Ненадминат по сила и ненадминат по храброст“ Българският цар Самуил († 1014). Тя проследява като документи, като места, като история, като особености десетилетната битка на България срещу Византия като една допълнителна много важна подробност за нашия профил на туризма е това, че изложбата е двуезична – на български и английски. Това е особено важно, защото около 48 % от туристите са чужденци. Затова ползването на чужд език е особено важно, за да може нашата култура да достигне и до тях. Освен това Национален парк-музей „Самуилова крепост“ е един мемориален комплекс, където винаги може да отидем и сред страхотната природа, в долината на река Струмешница, да отдадем почит към онези български войници, които дадоха най-ценното – живота си, за да я има България.

Ливия НИНОВА