Д-р Сотир Караниколов, управител на КОЦ- Шумен: Комплексният онкологичен център лекува пациенти от няколко области или регион с обхват от близо 500 000 души

Снимка:Радио "Фокус"- Шумен

Д-р Сотир Караниколов, управител на Комплексен онкологичен център- Шумен, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Д-р Караниколов, вече 60 години Шумен е пример за добра организация на комплексното лечение и проследяване на болните с онкологични заболявания. Какъв беше пътят до превръщането ви във високотехнологичната болница на региона?

Д-р Сотир Караниколов: Онкологичният диспансер в Шумен е създаден на 1 февруари 1952 година и съществува като такъв до 1990 година когато е влиза в рамките на тогавашния обединен районен болничен комплекс. През 2000 година е възстановен като ново юридическо лице. Това, което наследихме бяха стари бараки, стари сгради, които не бяха адаптирани към съвременните изисквания за лечение на тежко болни онко пациенти. Бяхме изправени пред много сериозни задачи- от една страна ресурса от сгради, от друга- липсата на каквато и да било апаратура. Разполагахме с един компютър Правец 16, базиран в Отделението по нуклеарна диагностика и съкратен наполовина персонал. В резултат на предприети от наша страна действия, работа по програми, през 2004 година вече имахме нова сграда и  това е старото родилно, както знаят шуменци, а през 2014 година беше построена и настоящата сграда, с което сградовият проблем беше решен. Постепенно във времето персоналът на лечебното заведение от 117 души нарасна до близо 300 към момента. Беше набавена и липсващата апаратура. Създаде се Отделение по образна диагностика,  с рентген за графии, скопии, ехографи, компютърен томограф към Отделението по нуклеарна диагностика. Беше набавена гама камера, която успяхме да използваме над 10 години. Сега, съвсем наскоро беше закупена нова, от хибриден тип, която съчетава възможностите, както на гама камерата, така и на компютърен томограф. И всичко това е направено със собствени средства, тъй като дружество има тази възможност. Бяха оборудвани нови модерни операционни зали, със съответна съвременна апаратура. Технологичното ниво на диспансера се повиши, особено след доставянето на линейните ускорители и апаратурата за брахитерапия.

Фокус: Успявате ли да поддържате тази техника?

Д-р Сотир Караниколов: Непосредствената задача, която стои пред лечебното заведение в момента е организиране и доставка на нов линеен ускорител. Наличните два такива апарата са преминали над 50% от  експлоатационния си живот и сега е момента да направим нова инвестиция, за да можем чрез работата с настоящите два и евентуално новия, да изплатим третия ускорител, който е на стойност 8 милиона лева. Това е задължително условие за нас, тъй като след 4 години двата линейни ускорителя на практика приключват своя живот. Ако ние нямаме налична и вече работеща апаратура, това означава клиниката по лъчетерапия да престане да работи, а оттам и срив във високите технологии. Освен това е нужно да се направи замяна на рентгеновите апарати, на скопията, на графията, на мамографа. Например, мамографът е единствен за областта, изключително натоварен и за съжаление, вече почти амортизиран. Бяхме успели чрез договор да доставим една от най- високите диагностики в онкологията- позитронно-емисионния томограф.  За съжаление, по финансови причини, след успешна работа в продължение на две години и половина, се наложи да прекратим договора с фирмата и да го върнем. А това е апаратура, която задължително трябва да съществува в онкологичните центрове, но поради високата и себестойност все още не е базирана навсякъде. Такава има в София, Варна и Пловдив. За в бъдеще трябва да се стремим и към доставянето на тази апаратура. Разработен е проект, имаме готовност в архитектурен план, но става въпрос за финанси и това ще бъде изтеглено по- назад в програмите за развитие на Комплексния онкологичен център. Във връзка с доставката на нов линеен ускорител обявихме дарителска сметка. Публикувана е вече на сайта на дружеството. Засега се е отзовал един дарител и това е Регионалният център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование- Шумен. Благодаря на тази организация за дарението и се надяваме, че ще има и други благородни жестове.

Фокус: Каква е сумата, която е необходима за закупуването на трети линеен ускорител?

Д-р Сотир Караниколов: КОЦ поема ангажимента да покрие разход от 4 милиона лева от необходимата сума в следващите десет години. Разчетите ни сочат, че това можем да покрием за десетгодишен период, но все още стои неразрешен въпросът с останалите 4 милиона лева.

Фокус:Водени ли са разговори с община Шумен за финансова подкрепа?

Д-р Сотир Караниколов: Всички за запознати, тъй като в хода на предизборната кампания на място в КОЦ дойдоха почти всички политически сили и сме разговаряли за този наш проект. Ще внеса и докладна с искане за помощ в тази посока до новия Общински съвет.

Фокус:Рядко сте се обръщали за помощ към общината, а разполагате със съвременна апаратура. Какви собствени средства сте вложили през годините в техника?

Д-р Сотир Караниколов: От 2004 година сме закупили висококачествен ехограф, апаратура за горна и долна ендоскопия, с видеосистема за такава, изцяло ново оборудване на операционни зали с аргон плазмени коагулатори и ултразвукови скалпели, нови маси и лампи, апаратура за хирургия, гинекология, за ендоскопски операции. Първата закупена през 2006 година гама камера също е с изцяло наши средства. Рентгеновите апарати, които получихме като дарение от общината бяха от старата военна болница. Бяха амортизирани, работиха около 3-4 години, след което набавихме други. Непрекъснато сме поддържали сградовия фонд. При строежа на настоящата сграда общината отпусна помощ от 2,4 милиона лева. Но самата сграда струва 6,5 милиона лева, останалите 4 са изплатени от КОЦ. Ние теглихме заем, от който към момента са останали за изплащане около 400 000 лв, което като месечна вноска не представлява тежест за дружеството. След като беше построена сградата, тя е изцяло оборудвана от нас. Имаме две сериозни дарения от страна на нашия съгражданин Фикрет Индже- ехограф на стойност 63 000 лв и част от ендоскопска апаратура, за близо същата сума.

Фокус:Защо е важно да поддържате това високотехнологично ниво?

Д-р Сотир Караниколов: Изключително важно е, тъй като  Комплексните онкологични центрове са болници на няколко области едновременно. При нас се лекуват пациенти от Сливенска и Търговищка област, Разград, Дулово, Исперих, Добрич, Силистра, частично от Русенска и Варненска област или един регион от около 500 000 души. Ракът е изключително социално значимо заболяване. Ако на първо място смъртните случаи в Българи и света са от сърдечно- съдови инциденти, то на второ място са раковите заболявания. Основната идея за тяхното успешно лечение е в профилактиката. За съжаление, тя все още чака своето реализирани в по- големи мащаби, в скринингови програми, в специализирани профилактики, каквито биха могли да извършват КОЦ-овете при условие че имат повече персонал. Ракът изисква наличието на такава болница, която трябва да бъде на ниво, за да отговаря на нуждите на обществото, за да може да решава този социално значим проблем. Това, което трябва да знаят всички, че има устойчива тенденция, която от  десетилетие не се променя и раковите случаи  нарастват всяка година с 3,5%. Само за три години имаме 10% натрупване. И ако през 2000 година имахме 7800 досиета на онкоболни, при население приблизително 380 000 на двете области- Шуменска и Търговищка, към момента това население е спаднало приблизително на 270 000, а досиетата вече са 11 000 досиета, т.е. имаме увеличаване на регистрираните пациенти. Например, при рака на млечната жлеза, през 2000 година регистрирахме около 80 случая годишно, а сега- 130-140. Имаме ръст на заболеваемостта, което не може да бъде подценявано. Нашата пряка задача е да решаваме този проблем, но това става със съвременна апаратура. Просто условията ни го налагат- след като сме достигнали едно ниво, да не го съсипваме. Ние сме една от клиниките у нас, в която непрекъснато броят на пациентите се увеличава. Имаме и най- големият стационар в България- 65 легла е нашата радиологична клиника. За закупуването на трети линеен ускорител ще направим съответни постъпки и за помощ от държавата. Длъжни сме да подсигурим бъдещето на клиниката. Още  повече, ме софтуерът на настоящите линейни ускорители е гарантиран до края на тази година, следващата година обслужването му отпада и осъвременяването му ще ни струва 1,5 милиона лева. Ако обаче съумеем да закупим новия линеен ускорител, с базирането на неговия нов софтуер,  ще бъде осъвременен и наличният и ще спестим 1,5 милиона лева разход за софтуер. Това е битка, която не е само моя, а на всички нас и се надявам, че ще срещнем подкрепа.

Ивелина ИВАНОВА