Д-р Стефан Кисимов: Опасностите в планината не са за подценяване, те ни дебнат ежедневно и навсякъде, няма безопасна планина  

Д-р Стефан Кисимов – началник на Планински спасителен отряд – Смолян, в интервю за Радио „Фокус” – Смолян.

„Фокус”: Д-р Кисимов, има ли недостиг на спасители в смолянския отряд на Планинската спасителна служба към Българския червен кръст и има ли интерес от страна на млади хора да станат спасители?

Стефан Кисимов: По принцип недостиг няма, дори сега отрядът е с максимален брой. Тази бройка от около 20 човека ни е достатъчна, като 4-ма от тях са щатни спасители и те целогодишно по график дават дежурства на база „Студенец”. От 2-3 години имаме и спасително куче, което е с много добри показатели. Водачът му е наш млад щатен колега Метекса Слепов, а това е много важно за нашата дейност. Кучето се казва Спартак, наречено е така на името  на едно много добро планинско куче, което е имало преди години и е било много известно в цяла България. Кучето е постоянно със своя водач, ежедневно се обучават, тренират и при курсовете са в челните редици, двойката водач – куче са отличници. Има обаче проявен интерес от млади хора да станат спасители.

„Фокус”: А на какви изисквания трябва да отговарят кандидатите за спасители?

Стефан Кисимов: Основното е да могат да карат ски, ако могат да карат, но имат някакви пропуски те могат да се наваксат с тренировки. Да имат свободно време, за да могат да посещават ежеседмичните ни сбирки, както и да се качват на базата на Пампорово и на терен пряко да следят дейността на терен. Също така трябва да имат познания по география, топография, планинарство, да са добронамерени и да са склонни на взаимомомощ.  Ако са постоянни и видим, че имат съответните качества ги обучаваме за спасители. Кандидатите не трябва да са по-възрастни от 30 години, рядко се правят изключения. При лекарите има недостиг, затова там се прави изключение. Аз съм един от лекарите и в Планинската служба съм от 15 години. Хирург съм и се занимавам с хирургия от доста време. На нас се пада малко повече тежест и откъм медицинската част. Водят се лекции, обучения. Имаме си медицински колегиум в Планинската спасителна служба, ежегодно се събираме, вземаме решения  и т.н.  Имаме издаден учебник. Затова пак ще кажа, че за лекарите има известни изключения и лекар може да бъде приет в службата и над 30-годишна възраст.

„Фокус”: Като лекар с 15-годишен стаж в Планинската спасителна служба може ли да кажете кои са били най-тежките Ви и запомнящи случаи?

Стефан Кисимов: Случаите са най-разнообразни – от леки до тежки и всеки случай си прави впечатление, защото е индивидуален, няма два еднакви случая. Разбира се, най-тежки са които завършат  фатално или летално, както казваме ние медиците. Имаме и такива случаи, например челен удар заради висока скорост при скиорите по пистите в дърво или дънер, които на място почиват. На следващо място са коматозните състояния, различните травми и наранявания, но всеки случай си е запомнящ. При нас специално най-много травми се получават при скиорите по пистите и ние трябва да ги обезопасим, да ги обездвижим и да ги свалим до медицинския център където продължават грижите. По-рядко се извършват акции по издирване, за спасяване по скали и т.н.

„Фокус”: Зимният сезон при вас е най-натоварен, нали така?

Стефан Кисимов: Да, зимата. Макар че отскоро, с разрастването на курорта Пампорово и обединяването с Мечи чал, са се увеличили туристите и през летния сезон, особено по байкърските пътеки с организираните състезания. През последните три- четири години имаме доста работа и случаи и лятно време.

„Фокус”: По принцип Родопите са по-мека планина и за нея се говори, че е по-достъпна и по-лесна за ориентиране от другите планини в България, и че е по-малка вероятността човек да се загуби в нея, така ли е, по-малко опасна ли е Родопите от другите планини?

Стефан Кисимов: Няма такова понятие като безопасна планина, било то Родопите или Рила, или Пирин, защото човек може да се загуби дори и в парк. Вярно е, че Родопите е по-мека планина, но виждате, че и тук стават инциденти, дори и фатални. Затова когато човек излиза в планината винаги трябва да има едно наум. Знаете последния случай в Триград, какво се случи с момчето, което познава района. Това може да се дължи на моментно състояние, на слабост от психично гледна точка. Имали сме най-разнообразни случаи на загубени, дори в курорта Пампорово, който е обозначен като град, като улици.  Губят се  деца,  младежи,  психично болни хора, възможно е навсякъде човек да се загуби. В планината ни дебнат опасности ежесезонно, ежедневно и навсякъде, няма безопасна планина.

„Фокус”: Да, планините не са за подценяване. А какви са основните правила, които туристите трябва да спазват когато решат да отидат на излет в планината, за да избегнат непредвидени и неприятни инциденти?

Стефан Кисимов: Трябва винаги да се обаждат на някого когато излизат в планината. Да оставят координати или посока на маршрута, къде  смятат да отидат. По трасето също е желателно да се обаждат, както и когато пристигнат. Винаги да излизат със заредени телефони. Да имат в себе си минимален набор за спешна самопомощ и малко превързочни материали. Да носят винаги вода и да бъдат с подходяща екипировка, съобразена със сезона.

Даниела БОЙКОВА