Д-р Тодор Бояджиев, Кръвен център – Бургас: Към донацията трябва да се подхожда изключително внимателно, както и със силна информационна дейност

Радио „Фокус“ – Бургас разговаря с д-р Тодор Бояджиев, началник на Отделението по трансфузионна хематология към МБАЛ-Бургас относно провелата се акция по кръводаряване, съвместно с БЧК – Бургас

Фокус: Г-н Бояджиев, наскоро проведохте благотворителна акция за кръводаряване, съвместно с БЧК-Бургас, колко души се включиха в нея?
Д-р Тодор Бояджиев: Офисът на БЧК в Бургас беше посетен от  20 кандидат-кръводарители, от които на петима се наложи да бъде отказано да кръводарят поради медицински причини. Реално дариха 15 души. Все пак, благодарим на всички, които се явиха в този ден. Направи впечатление, че сред тях имаше и ученици. Това не е последната ни подобна акция за годината. На 16 декември ни предстои в Търговската гимназия отново да организираме кръводаряване. Преди това подобни акции проведохме и в груди училища на Бургас –  в Професионалната гимназия по механоелектротехника и електроника, както и в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия.
Фокус: Нееднократно сте казвали, че има недостиг на желаещи да кръводаряват, тези благотворителни акции промениха ли нагласата Ви?
Д-р Тодор Бояджиев: Тези акции по доброволно и безвъзмездно кръводаряване, дори да станат в пъти повече и да бъдат много по-масови, не мога да кажа, че биха могли да задоволят нуждите на региона от кръв и кръвни съставки. Това мога да го кажа от името на всички подобни структури. Няма структура – отделение или център, който да може да осигури на всички свои пациенти кръв само от тези акции. Това се случваше преди години, когато имахме 100-200-хилядна армия, която на всеки 6 месеца пълнеше хладилниците на кръвните центрове. Тогава имаше в излишък, който идваше също така и от големите предприятия, които тогава бяха държавни. Това, за жалост, е истината. Тогава, преди години, по време на една такава благотворителна акция, приемахме по 500 души за един ден. Би трябвало да има хора, които са направили анализ на риска, които да са предвидили този момент и да предприемат контрамерки, за да не изпадне кръводаряването във вакуум, както всъщност се получи. Не знам дали някой е правил такъв анализ, но това реално се случи. Трудно е, но ние не се  отказваме. Според мен лично, липсва система на кръвните центрове, които са с различна собственост. Шест от тях са на държавно подчинение – на Министерството на здравеопазването и отбраната – това са т.нар. центрове по трансфузионна хематология, които се намират в София, в Пловдив, в Стара Загора, в Плевен и във Варна. Останалите са отделения към многопрофилни болници, които са търговски дружества, макар и с превалиращо държавно участие. Собствеността и управлението на тези центрове са различни. Също така считам, че самото кръводаряване е недофинансирано, затова за него се разчита се само на родствениците. Много неправилно на пациентите се казва често: „Намерете си хора, дарете кръв, иначе няма да ви лекуваме“. Искам да кажа, в полза на пациентите, че лекарят е длъжен при определена клинико-лабораторна консталация, да изпрати незабавно искане, за да продължи лечението на пациента с кръв и кръвни съставки. Ние им отговаряме на запитването, а когато нямаме от съответната кръвна група, даваме заместваща, която е съвместима според Закона за кръвта. Ако и това го нямаме, тогава използваме Закона  за кръвта, чл. 27-28, който казва на лекуващия лекар да се свърже с един от 6-те районни кръвни центъра и да обясни клиничните показания, по които е необходимо спешното кръвопреливане. Впоследствие с бърза помощ кръвта се доставя. Считам и че малко се инвестира и в медиите, за да се правят филми и обзорни предавания, за да се информира масовия слушател, зрител и читател какви могат да са последствията от кръводаряването, както и критериите за него.
Фокус: Бихме ли могли да припомним критериите за кръводаряване?

Д-р Тодор Бояджиев: Критериите са много. Най-важните са кандидатът да е навършил 18 години и да не са навършил 65. Вторите са килограмите. Трябва да са не по-малко от 50 килограма телесно тегло. Другото, което правим, е замерването на хемоглобина. Той не трябва да е по нисък от 125 грама на литър при жените и от 135 грама на литър за мъжете. Тогава не е позволено по закон да се дарява кръв. Замерва се и кръвното налягане – ако то е над 180/100 или под 90/60, на кандидата се отказва да кръводари. Освен това, ако пациентът в момента приема активни лекарства за остри или хронични заболявания, също няма да му бъде позволено. Понякога хората крият своите заболявания, а за жалост, нямаме комуникация с останалите регистри.  Правят го, като считат, че това няма да навреди, а всъщност би могло. Кръвта не се изследва за наличие на медикаменти или други токсини. Тя се изследва за други видове вируси. Тя се изследва за 4 вида вируси, както и за антитела срещу човешки кръвногрупови антигени, за кръвна група и за резус фактор. Това е наборът от изследвания. В момента тече пренастройване на цялата система – старите методи, които са косвени, за идентификация на инфекциозните агенти, са заменени със система, която е на принципа на нуклеиновите киселини, т.е. вече кръвта на всеки донор ще се обработва с изключително висок процент на достоверност за наличието на вирус ще е и ще е още по-качествен този продукт, който се предоставя за трансфузия.
Фокус: Има ли хора, които реагират бурно на отказа от кръводаряване?
Д-р Тодор Бояджиев: Обикновено хората, които реагират бурно на отказа от кръводаряване, най-вероятно не правят акта доброволно. По-вероятно е да се касае за възмездна сделка, която те са осъществили някъде извън центровете или болниците. Тук по-скоро има акт на кръвопродаване. Тези хора помрачават алтруистичния акт, но ние веднага ги идентифицираме. Те са опасни за пациентите, защото укривайки, вредите могат да попаднат в кръвообращението на пациента, който се нуждае от лечение. 99 % от хората идат, за да помогнат за свой близък или роднина. Много рядко идват хора, които да помогнат на непознат.
Фокус: Как, според Вас, хората биха започнали да кръводаряват по-често?
Д-р Тодор Бояджиев: Не можем да принудим хората да го направят. Към донацията трябва да се подхожда изключително внимателно, с голяма информационна дейност, която е в оскъдни размери в България. Би трябвало да има ежеседмичен материал, който да информира за това. Това се касае не само за даряването, това е свързано и с възпитанието. Да се обучават младите хора за това да не се притесняват да дойдат и да дарят. Начините хората да дарят хората част от себе си, не са един и два. Не малко държави са правили различни опити за това – САЩ, Русия, държавите от Западна Европа, Индия и Автралия, например. Има много описани от техните акции, но в България не е достатъчно финансирана тази агитация. Можем да ползваме това което е постигнато вече. В съседна Гърция, например, има опашки за кръводаряване през почивните дни, там има изключително висок ръст на кръводаряването. Не желая да се въвежда заплащане срещу кръводаряването. Това е алтруистична дейност и всяко заплащане, би изкривило идеята ѝ. Това може да доведе до моменти, когато човекът, имащ нужда от пари, да спести информация относно състоянието си, която впоследствие да увреди пациенти, а и самият кандидат.

Мария ПОПЧЕВА