Д-р Христо Кузов, археолог от Варна: Пазят мястото на златните монети в Девня с видеонаблюдение, осветление и физическа охрана

снимка: pixabay.com

Археологът от Регионалния исторически музей д-р Христо Кузов, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна

Фокус: Д-р Кузов, преди дни при разкопки в Девня открихте малко монетно съкровище, обяснете повече за находките.

Д-р Христо Кузов: При подновяването на археологическите проучвания в римския град Марцианопол през 2019 година, разкрихме части от жилищна сграда, в която намерихме няколко монетни находки. Една от тях е с наличие на златни монети. Още в четвъртия работен ден разкрихме първите десет монети от съкровището, в следващите дни намерихме още 6. Заедно с бронзовите монети, всички са отсечени по времето на Теодосий Втори, с две изключения – едната монета е на неговата съпруга Елия Евдокия, а друга е на неговия братовчед Валентиан Трети, който е император на Западната Римска империя. На няколко монети Теодосий Втори, също е изобразен с Валент Трети. Всички монети са отсечени в константинополската монетарница.

Фокус: А кога са били укрити тези монети, имате ли предположения?

Д-р Христо Кузов: Монетите са били открити по време на хунското нашествие през 447 година, когато Марцианопол е бил унищожен изцяло. Част от монетите явно са били изгубени при бягството на населението, а част просто са останали погребани в руините на жилищата, разрушени в пожара и не са били прибрани.

Фокус: Това обаче не е първото монетно съкровище, открито в този район. Първото е намерено още през 20-те години на миналия век.

Д-р Христо Кузов: Двете монетни съкровища нямат нищо общо. Другото е от друга епоха, при други обстоятелства е намерено. Монетите в него са отсечени от други императори. Няма връзка между двете находки.

Фокус: Що се отнася до монетите, които Вие открихте, какви са очакванията Ви и доколко значимо е това откритие?

Д-р Христо Кузов: Значимо е доколкото ни дава някакви резултати спрямо стратеграфията на града и хронологически можем да датираме по-прецизно обитанията и другите находки, които са в контекста на монетното съкровище.

Фокус: Кажете няколко думи за Марцианопол, това е бил град по-голям от Одесос.

Д-р Христо Кузов: Марцианопол, заедно с Филипопол са най-големите римски градове на територията на днешна България. Той е основан в началото на втори век от император Траян, по времето на готските войни, които той води. В началото градът е бил по-голям, но с течение на времето се е разраснал и е станал по-значим център от Одесос като административен център. Разположен е на място, което е на кръстопът между главни пътища, които водят от изток на запад, от Одесос към Никополис ад Иструм, и от север на юг, от Доросторум към Анхиало и Константинопол. Затова придобива стратегическо значение, защото от тук има много движение на стоки и на хора.

Фокус: А има ли достатъчно средства да продължите проучванията си? По какъв начин ще успеете да запазите този обект от иманярите, които се интересуват от подобни открития?

Д-р Христо Кузов: Средствата не са много, досега сме финансирани с 19 000 лева от Министерството на културата. Ще се надяваме да дофинансират с някаква сума, за да може да допроучим периметъра около находката. Ако не получим финансиране ще се надяваме да продължим през следващата година. Иначе за охрана на мястото са взети адекватни мерки. Има и видеонаблюдение, осветление и физическа охрана. То се намира в непосредствена близост до РПУ Девня.

Фокус: Т.е. това е допълнителна гаранция, че няма да посмеят иманярите да посегнат? А ще продължите ли работа?

Д-р Христо Кузов: Продължаваме още десетина дни, ако има допълнително финансиране, може би, още около 2 седмици.

Фокус: А има ли идея това място също да бъде социализирано, за да се посещава от туристите?

Д-р Христо Кузов: Мястото е удобно тук да бъде обособен един археологически парк. Наоколо има доста зеленина. Могат да се обособят алеи, осветление, информационни табели, беседки и да бъде като една експозиция на открито. Има такава възможност.

Фокус: Обикновено, когато става въпрос за археологически находки, хората се интересуват най-много от монети или златни накити…

Д-р Христо Кузов: Да, златото е по-атрактивно за широката общественост, но в науката и други открития имат висока научна стойност, не само то.

Фокус: През изминалия сезон имахте ли такова друго откритие, от гледна точка на науката?

Д-р Христо Кузов: В края на лятото правихме археологически разкопки край Шкорпиловци, където излезе един епиграфски паметник – фрагментирана мраморна плоча, върху която е изсечен гръцки надпис. Той е почти от времето на девненското съкровище, само че от управлението на следващия император – Маркиан. Този надпис има по-висока научна стойност от златните монети. Но тогава не се вдигна достатъчно шум. Медиите и те явно предпочитат блясъка на златото.

Фокус: Припомнете повече, ставаше въпрос за надпис, посветен на Божията майка.

Д-р Христо Кузов: Да, към нея е посвещението, отправено е от дъщерята на император Маркиан, Ефемия. Може би зад този надпис са се съхранявали мощи на Света Ефемия. В центъра надписът е доста изтрит. Предполага се, че поклонници са се допирали там до плочата и с течение на времето се е изтрил надписът. Има една постройка до раннохристиянската базилика, която досега се смяташе, че е баптистерий, но най-вероятно там е бил мартирий, където се съхранявали мощите и е било място за поклонение.

Фокус: В района на Шкорпиловци тепърва ще има проучвания, от Общината също обещаха да подпомогнат дейностите.

Д-р Христо Кузов: Да, точно така. Имат желание и нагласа да подпомогнат за догодина проучванията да са в по-голям мащаб.

Фокус: Към какво е насочен Вашият интерес като археолози там?

Д-р Христо Кузов: Ние първо започнахме да проучваме и разкриваме фортификацията, защото това е един римски кастел, квадрибург. Като проучим фортификационните съоръжения и постепенно целия план вътре на укреплението и селището, което в по-късно време се е образувало във и около укреплението.

Диана СТОЕВА