Ева Божурова, НАОП-Варна: Някой от жените астрономи никога не са получавали научни степени и професионално признание

Снимка: pixabay.com

Някой от жените астрономи никога не са получавали необходими научни степени  и професионално признание. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Варна Ева Божурова, астроном, автор на лекцията „Жените в астрономията“ и старши учител в Народна Астрономическа обсерватория и планетаруим „Николай Коперник“ във Варна (НАОП). Тя каза, че колкото по-назад във времето се връщаме, толкова по-трудно е бил оценяван техния принос. „Едва към края на живота си жените, а сферата на астрономията са получили необходимото уважение от колеги“, допълни Ева Божурова. Стана ясно, че за жените в астрономията и в науката като цяло не е било лесно.“Едни от най-знаменитите от тях са група от около 20 жени, наречени „компютри”. Те са работели в Харвардската обсерватория в края на 19 в“, каза още специалистът. Тя допълни, че  „компютър“ тогава е било название на длъжност и е означавало, че са били изчислители. „Тези жени са вършили най-рутинната и трудна работа. Обработвали са хиляди фотографии на участъци от звездното небе, хиляди спектри и са правели всички изчисления на ръка, тъй като не е имало нито калкулатори, нито компютри“, коментира Ева Божурова. По думите й някой от тях са стигнали до знаменити открития. Тя допълни, че в лекцията освен препятствията, през които са преминали жените  в астрономията, ще бъде обърнато и внимание и на техните открития. Оказва се, че историята с „жените-компютри” продължава чак до 70-те години на 20 век и следващата героична група жени са били няколко десетки, които са работили към НАСА и са направили главните изчисления на траекториите на  космическите кораби, включително и полета до луната и полетите на космическите сувалки. „Най-известните жени в сферата на астрономията са Ани Кенън и Хенриета Ливит. Ани Кенън е поставила основите на съвременната спектралната класификация на звезди и е определила спектрите на над 300 000 звезди. Хенриета Ливит е открила една забележителна зависимост между периода на изменение на блясъка на един вид пулсиращи звезди наречени цефеиди и тяхната светимост. Тази зависимост е  дала възможност за първи път да се определи разстоянието до други галактики“, каза още астрономът.

Сияна БУХЛАРСКА