Ева Щерева,  учител в НУ „Васил Друмев“ – Пазарджик : Щастлива съм, че когато застана пред децата, аз им вдъхвам доверие и те ми вярват

В месеца на духовността и просвещението Радио „Фокус“ – Пазарджик потърси отговор на въпросите как се работи с деца, лесно ли се възпитават подрастващите, какви са техните тревоги и стремежи, как се учат на трудолюбие, патриотизъм и толерантност. Отговор дава началният учител от НУ „Васил Друмев“ Ева Щерева, класен ръководител на 2″б“ клас. 

 

Фокус: Прието е схващането, че работа с деца е удоволствие, отговорност,  ангажимент и разбира се, призвание. Какъв е вашият прочит за професията на учителя?

Ева Щерева: Учител не е само призвание, но и предизвикателство, и изпитание. Учителят  трябва да е в крак с времето, да е упорит и постоянен. Но най-вече тази професия изисква голяма любов към децата. Тя ме мотивира, тя ме окуражава и дори, когато ми е най-тежко, любовта към децата ми дава сили да се преборя с това, което ми предстои или което ми се е случило.

Фокус: В чисто житейски план възпитанието на децата е най-трудната мисия. Кои са основите на възпитанието, които са Ваш ангажимент и Вие трябва да поставите като учител.

Ева Щерева: Освен учители и педагози, ние  трябва да сме и родители, защото освен да преподаваме, ние трябва и да възпитаваме. Трябва да намираме удовлетворение не само в постиженията на децата в учебен план, но и да сме щастливи, когато виждаме, че възпитаваме добри граждани и добри деца. Много често ние с децата  говорим по тези теми. И ги питам „Как се виждате след 10 години, когато вече сте на прага на реалния живот, какви искате да станете?“ и  отговорът им винаги е, че трябва да бъдем добри хора. Освен, че съм ги научила да четат и  пишат, а аз съм ги научила и да се обичат, да си помагат  и да се уважават един друг.

Фокус: Лесно ли се моделира детското създание?

Ева Щерева: Много трудно се моделира съзнанието на едно дете.  Затова и подходът към всяка едно дете трябва да бъде различен. Често ние освен учители, сме и техни изповедници, на които те всекидневно споделят какво ги тревожи и какво ги радва. За тях ние сме авторитет, какъвто са и техните родители, на които те се възхищават и подражават и затова отговорността ни е голяма.

Фокус: Какви са техните вътрешно личностни терзания във възрастта от 7 до 10 години?

Ева Щерева: На тази възраст те се притесняват, когато родителите им са недоволни от техните резултати в училище, тормозят се, когато не са успели в училище да достигнат максималния успех, които имат другите деца. Интересното е, че всяко от тях иска да е на първо място и това ги мотивира и стимулира да работят допълнително. На този етап от развитието им за тях е важен успехът – дали ще покрият определени критерии. При тях най-важното е да бъдат отличници. Затова много е важно и учителите, и родителите да ги мотивират и поощряват в тази посока.

Фокус: Най-важната роля на учителя обаче е просветителската. Как успявате да скъсите дистанцията между възрожденските просветители от миналото и техния детски свят?

Ева Щерева: По повод будителите е важно да подчертая, че няма друг народ, който да празнува два празника, посветени на народните будители – 24 май и 1 ноември. Говорим в часовете как още в миналото тези просветители са посели  зрънце по зрънце, за да стигнем до днешните народни будите в сферите на литературата, музиката и изкуството и така ние ги възпитаваме да се прекланят пред техния труд. Независимо че казваме колко тежка и отговорна е тази професия, когато попитам дадено дете какъв иска да станеш – отговорът им е учител. Дори родители им споделят, че вкъщи най-чести си играят на учители. Те усещат, че да бъдеш учител, трябва да бъдеш и отговорен човек.

Фокус: Кои са техните съвременни авторитети, хората или нещата, на които те се възхищават и подражават?

Ева Щерева: Преди всичко те подражават и се възхищават на техните родите, защото ние ги учим че родителите са най-важните хора в живота на детето. Възпитаваме ги, че нещата, които говорят и правят родителите за тях са ценни. След това ги учим, че важен е и учителят. И затова нашата роля е огромна. Благодаря на родителите на моите възпитаници, че те вървят ръка за ръка с мен. Аз имам тяхната подкрепа и винаги мога да споделя и да се опра на тях. Благодарение на тях в този колектив, които съм създала, всички се уважаваме. Ние сме един отбор –  един за всички и всички за един и учим се от грешките си и се подкрепяме и радваме на успехите заедно.

Фокус: За децата е все по-трудно да бъдат толерантни. Как възпитавате това качество у тях?

Ева Щерева: Във връзка с толерантността в училище са създадени правила, които ученикът трябва да спазва. Проведоха се и различни инициативи, една от които бе среща със слепи хора, на която те разбраха как преминава ежедневието на тези хора и с какво ние можем да им бъдем полезни. Освен това, в няколко поредни часа по български и литература децата изучаваха текстове, свързани с доброто и приятелството. Посветихме ги на Деня на толерантността. По този повод и всяко дете поради на своя родител саморъчно изработено сърце, с което показа своята любов към мама и татко, но и обичта си към всичко, което ни заобикаля. Старая се да помагам на децата максимално да се научат да бъдат добри, услужливи, любезни и поучителни, да си помагат и да не се обиждат и нараняват.

Фокус: Кое е най-милото нещо, което учениците Ви са правили за Вас или възхитителен начин, по който са показали любовта си?

Ева Щерева: Ние се стараем поне веднъж дневно да си кажем колко много се обичаме и колко сме важни един за друг. Всеки ден те се навеждат над мен, прегръщат ме и ми казват колко ме обичат. На всички рисунки съм нарисувана като най-красивата, най-умната и най-усмихнатата учителка на света. Щастлива съм, че когато застана пред децата, аз им вдъхвам доверие и те ми вярват.

Албена ЖИЛЕКОВА