Евгения Найденова, директор на Исторически музей-Оряхово: 42 години Дико Илиев живее в Оряхово, тук написва прочутото си Дунавско хоро

Евгения Найденова, директор на Исторически музей Оряхово в интервю в предаването „Чудесата на Северозапада“  по Радио „Фокус“

Радио „Фокус“: Защо Оряхово винаги се свързва с Дико Илиев?

Евгения Найденова: Дико Илиев е определян като уникално явление в българската музикална култура. Той пристига в Оряхово през 1931 година, има едно прекъсване за две години през 1936-та до 1938-а г. когато отива в Софийския военен оркестър, но след това се връща отново в Оряхово. 42 години живее Дико Илиев в Оряхово и има хора, които още пазят спомени за него. Тук Дико Илиев създава една голяма част от своето творчество.

Радио „Фокус“: Защо се определя като уникално явление в българската музика Дико Илиев?

Евгения Найденова: Заради творчеството си, писал е хора за духови оркестри и те са получили много голяма популярност. В цяла България обичат хората на Дико Илиев. пТази година отбелязваме 120 години от рождението на Дико Илиев . Роден е през 1898 г. в Карлуково, Луковитско. 13-годишен родителите му го изпращат да учи музика в Орханийския военен духов оркестър. 14-годишен тръгва по пътищата на започналата Балканска война, а след това – на Първата световна война. Като войник от 16-ти Ловчански полк на Първа българска армия участва  в сраженията на Сереския фронт, нотите научава  на фронта. Именно на фронта младият Дико Илиев  написва своето първо произведение – “Искърско хоро” , това е неговият пръв  опит като композитор. През 1919 г. постъпва на работа във Военното училище в София. След като се задомява през 1931 г. пристига в Оряхово, свири в новосъздадения военен духов оркестър в Оряхово.  Започва активният му творчески период, в който създава хората “Зиг-заг”, “Селски въздишки”, “Варненско хоро”, “Оряховска идилия” и др. За около 1 година през 1936 г. отива отново в София и пак са връща в Оряхово като  щаб-тръбач на 36-ти Козлодуйски полк.  Тогава вече създава популярните “Дайчово хоро”, “Селски празник”, правото хоро “Александрийка”, “Добруджанско право хоро”,“Пайдушкото хоро “Народна душа” и др. През 1937 година на 18 април пише прочутото си „Дунавско хоро“.

Радио „Фокус“: Той популяризира духовата музика сред местното население.

Евгения Найденова: В новооткрития музей „Дико Илиев“ отделихме място и на тази негова дейност.  Дико Илиев популяризира духовата музика сред местното население. Той ръководи  оркестри в  селата – Букьовци, Хайредин, Ботево, Рогозен, Мадан, и още много села във Врачанско, Плевенско и Монтанско. Дори е написал един валс – „Над Букьовци“. Обучил е над 200 музиканти и това е големият му принос в музикалното дело.  Дико Илиев участва в първата фаза на Отечествената война ,  връща се в Оряхово и създава  Оряховското околийско професионално дружество на музикантите.  19 професионални музикални групи в околията са организирани и ръководени от него.  За диригент на военния оркестър в Оряхово е назначен през 1947 г. и тогава е удостен  с офицерско звание. След 1947 година пише  правото хоро “Веселото Санче”, “Елено моме”, “Рипай Гано” и др.  Шест десетилетия Дико Илиев свири и композира, дирижира и обучава млади музиканти, композира над 70 хора и маршове, китки и песни, една рапсодия. Дико Илиев почива през 1984 г. в Монтана при дъщеря си.

Радио „Фокус“: Пазят ли спомена за Дико Илиев в Оряхово?

Евгения Найденова: Да, площадът в града носи неговото име, на Дико Илиев.  През месеца август всяка година в Оряхово се провеждат Панаирните дни, които в програмата си включват изпълнения на духови оркестри и творби на Дико Илиев. Тази година открихме и музей на Дико Илиев. По повод 120-годишнината на Дико Илиев неговите внуци подариха на Историческия музей в Оряхово нотна тетрадка с оригинални партитури на композитора.

Анна ЛОЗАНОВА