Евгени Коев, историк: Легендата, че в местността на Трошанския манастир край Велико Търново има златно съкровище е 99.9% неистина

Легенда разказва, че Трошанския манастир край Велико Търново пази от векове съкровище на цар Иван Шишман. Местоположението му обаче още не е известно и е повод за най-разнообразни истории, които съществуват от десетилетия. Според преданието Шишман дарил земи на болярина Трошан, който построил манастир. Щом разбрал за доброто дело, царят дал злато, сребро, скъпоценни камъни и бижута на светата обител. Когато османците приближили Търново, цялата съвкупност от ценности била скрита в тайно подземие. Впоследствие монасите били убити, а манастирът бил разрушен и опожарен. Каква е достоверността на всичко това, къде се намира историческата местност и повече подробности за нея научаваме в интервю на Луиза Транчева от Радио „Фокус“ – Велико Търново с историка Евгени Коев.

 

Фокус: Колко истина има в легендата, според която в Трошанския манастир се пазят съкровища, дарени лично от цар Иван Шишман на болярина Трошан? Според преданието мястото на манастира не е известно, а научните изследвания казват точно обратното.

Евгени Коев: Да, точно така. Знае се къде е бил Трошанския манастир. В момента от манастира в местността Трошана има само руини и да се пазят там някакви съкровища е 99.9% неистина. Така ще го кажа. Винаги има някаква минимална вероятност евентуално да има нещо, което е ценно, но това ще е не повече от някоя монета от Средновековието, която е изпаднала случайно. Вероятно има и артефакти , които са част от манастира. Но да се твърди, че има някакво съкровище, което се пази и съхранява, е нелепо. Голяма част от съкровищата, открити по нашите земи, са намерени на случаен принцип или по някакво стечение на обстоятелствата. Големите съкровища са тези старини, които ние имаме и стоят без да ги използваме. Защото това е нашия капитал от миналото, нашата история. Експонирането на тези паметници, съхраняването на тези, които имаме и са запазени до ден днешен, това са големите ни съкровища, които могат да се използват в бъдеще.

Фокус: В местността Трошана не е имало археологически проучвания, но въпреки това има някои факти от историята й, които са известни. Нека разкажем част от тях, тези, които са свързани с манастира.

Евгени Коев: До колкото знам аз за манастира в местността Трошана се знае, че има запазена преписка в Евангелие, което е писано в него. В него се споменава за манастира „Света Троица“. Това е един от паметниците на Средновековието. Това е ясно, това е известието.

Фокус: Кой е периодът, в който е съществувал?

Евгени Коев: Това е Средновековният царски период, когато Търново е било столица. И този манастир е част от „огърлицата“ от средновековни манастири, които са обикаляли града. Част от нея са съществуващите и днес  „Свето Преображение“, „Света Троица“, Петропавловския манастир, Арбанашкия манастир „Св. Богородица“ и останалите. Та Трошанския манастир също е бил част от търновската Света гора. За жалост обаче днес той не съществува, както не съществуват и други манастири – т.нар. стар Преображенски манастир, който според запазените сведения е манастирът „Свето Богоявление“. Той е бил един от трите манастири в Търновския дервент, от който днес са запазени само руини.Търново се намира в такъв географски регион, в който през определен период от време се случва някаква природна катастрофа, говоря за земетресения. Локализирани са такива още през Средновековието и за това също има сведения днес. В ново време знаем и за Горнооряховското, и за Стражишкото земетресение, които също повлияват. Но голямото бедствие за нашите средновековни паметници е Кърджалийското време, дори не толкова Османското робство. По-пагубно е Кърджалийското безвремие, от 18-ти век, когато в Северна България голяма част от старините ни, които са запазени, са унищожени. Тогава са разграбени всички светини, монашеските братства, които не са избягали, са избити. Не не сме правили специално проучване за манастира в района на Трошана, но той вероятно спира съществуването си по време на Османското нашествие и обсадата на средновековната ни столица Търновград, преди падането й. Или пък е унищожен най-късно по време на Кърджалийските размирици, когато дори самото Търново има изградена защитна система срещу тях, за да не влязат в града. Знаем и, че селища като Арбанаси, Лясковец, Елена са разрушени изцяло, а какво да говорим за манастир, който е с минимално монашеско братство.

Фокус: От вашите разкази става ясно, че буквално във всеки един квадратен метър от Великотърновски регион има някаква реликва, някаква светиня, нещо, което пази историята ни жива. Смятате ли, че легенди като тази за Трошанския манастир помагат за запазването на културно-историческото ни наследство или точно обратното – те влияят негативно?

Евгени Коев: Още при възстановяването на Българската държава нашите предци са положили своите безценни усилия за събирането на такива легенди и предания. Голяма част от тях са запазени в томовете на българските народни умотворения. Това, което мога да споделя от личен опит е, че преданията за такива съкровища в някои случаи не са стари легенди, а са плод на съвременни измислици и и въображения. Аз лично съм чувал и са ми споделяли за златния трон на цар Иван Шишман, който бил някъде из пещерите в района на Търново. Чувал съм и за това, че се търси библиотеката на патриарх Евтимий, въпреки, че има достатъчно сведения за това, че тя се е съхранявала в църквата „Св. Св. Петър и Павел“ и как е унищожена. Има още много такива съвременни измислици, които се доокрасяват от въображението на хората. Те нямат никаква стойност – нито историческа, нито литературна, към настоящия момент. По-скоро това са вредни слухове, които спомагат хора без ангажименти, с болно въображение, да насочват усилията си за разрушаването на малкото старини, които са останали в нашата страна.

Луиза ТРАНЧЕВА