Евгени Коев, организатор: Над 200 души се включиха в подготовката и реализацията на инициативата „Светият път“, съпричастните бяха около 3000

Над 200 души се включиха в подготовката и реализацията на инициативата „Светият път“. Поклонниците бяха около 3000, като 15 от тях преминаха през целия маршрут „по стъпките на мощите на св. Иван Рилски“. Това разказа в предаването „Царевград Търнов – славата и величието на България“ на Радио „Фокус“ Евгени Коев, един от главните организатори на проявата. Той припомни, че походът тръгна на 1 юли от Велико Търново и приключи в края на месеца в Рилския манастир, а повече за това как премина прочетете в пълния текст на интервюто.

Фокус: Г-н Коев, нека обобщим за нашите читатели как премина самата инициатива, каква е Вашата оценка за нея?

Евгени Коев: Първо за моята оценка, искам да кажа, че с времето вероятно ще има да премислям много от нещата, но най-важното е, че една огромна идея, която зрееше толкова много години, вече е факт. Можем с гордост да кажем, че България вече има своя голям поклоннически маршрут, своя голям поклоннически поход – „Светият път“, който не е някакъв илюзорен маршрут. Това е път, който е исторически обоснован, пътят, по който е преминала монашеската процесия, върнала мощите на св. Йоан Рилски от Велико Търново, през Никопол, Плевен, Луковит, Враца, София, Дупница до Рилския манастир. Написахме история, заедно с всички хора, от цяла България, които ни съдействаха. Над 200 човека се включиха в организацията, за което можем единствено безкрайно да благодарим. Направихме над 3000 души съпричастни към отбелязването на 550-годишнината от връщането на мощите в Рилската света обител.

Фокус: Всъщност събитието, което само по себе си е чудо, бе белязано и от друго такова. Нека разкажем на нашите читатели за детето, което е проговорило по време на похода.

Евгени Коев: Такива трудно обясними неща, които можем да наречем и чудеса, имаше няколко. За това, което може би е станало най-известно – за детето, което е проговорило са информирали неговите родители. Лично ние не сме го разказвали, но бяхме изключително приятно изненадани, че наистина хора, които с вяра, със своя позитивизъм и положителната си нагласа към Бог и св. Йоан Рилски, са получили нещо, от което са останали наистина удовлетворени. Но в същото време имахме и други, такива, съпътстващи случаи по нашия път. Всеки един от тези 15 души, които изминахме целият маршрут и над 90-те, които се включиха в по-голямата част от прехода, имаха своите преживявания и всеки може да сподели различни неща, които са се случили с него или, на които е станал свидетел.

Фокус: Кои са нещата, които впечатлиха Вас, на които Вие станахте свидетел?

Евгени Коев: В село Батак, например, където трябваше да бъде свалена плащеницата, в един от най-старите храмове, който носи името на св. Иван Рилски, колата, която ни съпътстваше през цялото време, отказа да потегли. Нашите приятели, които я караха са се пробвали да я запалят повече от два часа, докато ние с останалите поклонници пристигнем на мястото, но безуспешно. И, след като стигнахме, отслужихме богослужение и върнахме плащеницата, въпреки, че вече бяхме намерили помощ, тя запали. Друго чудо бе самата благословия, която получихме от небето преди Рилския манастир. Това беше една роса, дори не бих го нарекъл дъжд, която ни валя около 10-15 минути преди да влезем в Рилската света обител. По-голямата част от хората, които бяхме в похода, приехме това като благословия към българския народ.

Фокус: Какво показва обратната ви връзка с участниците, какво казаха те, след като приключи инициативата?

Евгени Коев: Мога да кажа, че всички отзиви бяха различни, но в същото време те бяха обединени от едно голямо въодушевление, с което инициативата бе посрещната не само от участниците в нея, но и от хората от населените места, през които минавахме. Чувството да видиш как в малко населено място си посрещнат от 40-50 човека, някои от които облечени в народни носии, хора, които те гощават с хляб и сол, е неописуемо. Те се присъединяваха към нас, макар и за малко – до храма в даденото село или град, където отслужвахме заедно света литургия и всичко това беше изключително зареждащо. Това ни поддържаше и особено в първите дни ни даваше вяра, че ще успеем, защото предизвикателството беше наистина огромно. Въпреки, че не сме го споделяли с хората, ние организаторите на няколко пъти виждахме как може да не продължим и да не успеем да осъществим тази идея. Слава на Бога, че всички завърши успешно. Ние успяхме да установим, че това не е желанието на няколко търновци, а родолюбци, краеведи е имало и в Плевен, Враца, Дупница. В един момент ние си дадохме сметка, че реализираме дългогодишната мечта на много хора – да бъде осъществен този поход и да бъде начертан българският свети път. Мога да заявява категорично, че инициативата ще бъде продължена и в следващите години, макар и не в толкова голям мащаб.

Луиза ТРАНЧЕВА