Евгени Серафимов, ръководител на школата „Новите майстори”: Проектът „Гайтаните” е продължение на идеите а градско изкуство

Школа "Новите майстори"

Ръководителят на школата „Новите майстори” Евгени Серафимов, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

 

 

Фокус: Господин Серафимов, как се роди идеята за проекта „Гайтаните” ?

Евгени Серафимов: Идеята се роди миналата есен, като едно логично продължение на големите летни арт проекти, които аз и моята школа, пък и всички, които желаят от Кюстендил, се включиха две години подред. Така логично след „Майстора на един декар”, след „Саламандъра на 300 стъпала”, на тези много стъпала, дойде идеята и за трети проект. Идеята беше по покана от Община Кюстендил, при реновирането на коритото на река Банщица и превръщането на един по – хубав парк, северната подпорна стена е изключително голяма, изключително бетонна и много дълга. При мен дойде идеята за тези гайтани, защото това е едно много дълго като изобразителна повърхност място, няколко километра. Така ми хрумна, че на това място могат да се разгърнат едни кюстендилски гайтани. Гайтаните, заради характера си, че са дълги и тънки и могат да покриват безкрайно дълга повърхност, като нещо, което е свързано с Кюстендил, защото аз винаги искам изкуството, с което се занимавам и което правим в такъв голям размер и когато фокусът на внимание пада върху Кюстендил, и фокусът на цялата страна, както и в случая, да има връзка с Кюстендил. Затова гайтаните от кюстендилската сая, от женската фолклорна дреха и целите тези импровизирани композиции в течение на километри, които гайтаните могат да направят.

Фокус: Характерни са и цветовете на самите гайтани, които вие използвахте, кои са те?

Евгени Серафимов: Ние сме се съобразили изключително много с конкретните цветове на кюстендилските гайтани, това са седем основни цвята, като водещите, най – плътните са бялото, синьото и оранжевото и са допълнени от четири цвята и не само от цветовете, всъщност вдъхновението ни дойде от начина по който те са нагънати и подредени на ръкавите и пазвите на кюстендилската женска носия. По един небуквален начин представени, защото би било старомодно и по някакъв начин отегчително на километри една и съща композиция да се повтаря и би било един изключително сериозно хвърлен труд, който да няма дълбок смисъл. Затова гайтаните, които нарисувахме ту очертават характерното нагъване, ту излизат в едни съвсем нови, по – модерни творчески композиции. Както в една съвременна джаз импровизация на фолклорна основа, имаме конкретната тема, имаме конкретната идея, но тя, освен че я има в нейната цялост, става и повод за нови творчески размишления. Затова гайтаните ги представихме по един съвременен начин, без да се лишаваме от оригиналната цветност и от оригиналното движение на гайтаните. Те се вият и чупят така, както се вият и чупят при носията, но сме си позволили да ги интерпретираме и в едни по – свободни форми и след това отново да ги събираме в характерните извивки, както е във фолклора.

Фокус: Колко време  продължихте с изрисуването на тези гайтани и трудно ли беше това?

Евгени Серафимов: Девет дни ни отне, като аз очаквах, че ще бъде много повече време. Много деца от школата си бяха тук и се включиха в работата. Много деца от квартал Запад и от центъра, пък и разбрали от медиите, дойдоха да помагат и благодарение на това, че вече работех с по 30- 40 деца, ние успяхме да напреднем доста бързо ида се справим за девет дни, иначе предвиждах почти цял месец работа, защото наистина мястото е сериозно. Дори човек да го извърви, му трябва едно солидно време, камо ли да се изрисува и то да се изрисува на такава височина с такава ширина на проекта. Дали е било трудно, сигурно е било трудно, както са трудни всички интересни и хубави работи. Когато формата е голям и такъв нетипичен и когато повърхността е толкова сурова и не готова за работа, но това са едни трудности, които така или иначе съпътстват всеки един творчески проект и на които мисля да не отдавам никакво внимание. Важен е резултатът, както казваше един мой професор по живопис : когато оставиш картината на изложбата, никой не пита как си я правил, имал ли си средства, бил ли си уморен, трудно ли ти е било? Гледа се конкретното произведение. И аз така мисля, когато човек се разхожда покрай гайтаните, когато се разхожда по алеите на новия парк, вижда един хубав, весел, празничен ритъм и не бива да си дава сметка или да се навежда на мисъл, че това е било сложно или трудно по никакъв начин. Всяко едно изкуство, особено когато е с голям размер и когато е изкуство сред града, когато е ърбан, изисква определени усилия, но те са необходимата цена, която ние с удоволствие сме дали и която не ни е изненадала, всичко това беше очаквано и от мен, и от децата.

Венцеслав ИЛЧЕВ