Евдокия Манева: Въвеждането на задължителния ОВОС е гузен реверанс с прехвърляне на отговорността от администрацията към обществеността

снимка: pixabay.com

Евдокия Манева, министър на околната среда и водите в периода 1997 г. – 2001 г. и зам.-министър в три правителства, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: От ГЕРБ внасят законови промени, с които се утежнява режимът по издаване на решение за инсталации за изгаряне на отпадъци. Поправките предвиждат задължителна процедура по ОВОС при такива разрешения. ОВОС е оценка на въздействието върху околната среда. Промените целят да не се замърсява околната среда, твърдят от вносителите. Въпросът е: ще разрешат ли задължителните процедури по ОВОС проблемите с нерегламентираното горене на отпадъците? Потърсих за анализ министърът на околната среда и водите в периода 1997 г. – 2001 г. и зам.-министър в три правителства Евдокия Манева. Г-жо Манева, панацея за боклука ли са процедурите по ОВОС?

Евдокия Манева: Предложението, което е направено, е изключително глупаво и изразява пълна управленска немощ. Тъй като идва в момент, в които има достатъчно надежден инструментариум, ако има нарушения, те да бъдат санкционирани и преустановени. В момента се прилага европейската процедура, която е регламентирана със Закона за опазване на околната среда и тя предвижда в случай, че инвеститор, който предвижда да изгражда инсталация изгаряща по-малко от 100 тона отпадъци на ден. Само в скоба ще кажа, че София произвежда  на ден между 1200 и 1500 тона отпадък – очевидно става дума за малка инсталация, ако вие искате да направите такава малка инсталация съгласно закона, трябва да представите в районната инспекция доста подробна информация за технологията, за RDF съоръжения с всички параметри и инспекторите от районната инспекция трябва да направят преценка има ли рискове за околната среда и да разрешат или да не разрешат тази инсталация да бъде изградена. Могат да поискат допълнителна информация. Освен това, това инвестиционно предложение трябва да бъде съобщено на общината, то трябва да бъде поставено на видно място, така че, населението в близост до тази инсталация да бъде запознато и ако има възражения да ги изложи и инспекцията да ги вземе предвид. Тоест, имате всички страни на процес, в който имате достатъчно информация, имате необходимост от вземане на компетентно и отговорно решение от органите на Министерството на околната среда и имате участие на обществеността. Ако администрацията си е на място, нищо от това, което се случваше до сега – нямаше да се случи. Следователно, една задължителна оценка на въздействието, да кажа и за такива малки инсталации по своята същност, нищо не би променило. Единственото, което ще направи, е да натовари допълнително инвеститорите с разходи ненужни, туй като те трябва да намерят и да наемат външни инспектори. Тези инспектори трябва да направят доклад, след което започва доста дълга процедура, при която от 6 до 8 месеца  междувременно всеки, който има интерес да ви спре бизнеса, може да настрои така населението в околностите, че вие никога да не започнете да правите нещо полезно за вас. Например, ако сте едно предприятие, което емитира като попътен продукт някакви отпадъци и вие искате на собствената си площадка да оползотворявате този отпадък, да го горите, за да си намалите, примерно, разходите за отопление или да произвеждате електроенергия, за да си намалите издръжката на производството – вие никога няма да затворите цикъла , защото цялата тази процедура ще ви спре в самото начало. Тоест, в момента се въвежда ненужен, рестриктивен режим, при всичките клетви на  ГЕРБ, че той няма да утежнява бизнеса, а ще намали административната тежест. Това всъщност е административна мярка, включително рестриктивна, без никаква полза – мярка, с която фактически Министерство на околната среда с подкрепата на депутати заявяват на обществеността, че нашата администрация не може да се справи, не може да контролира. Тоест: ние си си измиваме ръцете – така че, нека обществеността да решава проблема. Това е истината и аз толкова съм удивена, че се взима подобна мярка и при това с такъв патос се защитава, че е много странно и се чудя – защо бизнесът все още не реагира.

Водещ: А добре, те защо всъщност я въвеждат тази мярка? Едва ли си мислят, че могат да заблудят някого, че си измиват с нея ръцете? Може би, имат добри намерения?

Евдокия Манева: Първо, сигурна им минава през ум, че това е една ПР-акция, с която казват на обществеността – ето, вижте гори се навсякъде и то в ТЕЦ-овете основно, разбира се, се гори от няколко години, ние знаем, затваряхме си очите, ама ето сега ще въведем ОВОС, вие ще си кажете мнението и повече това няма да се случва. Тоест, някакъв такъв гузен реверанс, че най-накрая „уж“ се взимат мерки и то това е прехвърляне на отговорността от администрацията към обществеността. Защото този, който трябва да взима компетентно решение, този, който трябва да има знанията да прецени има ли или няма риск, който има отговорността да контролира дали се спазват всички изисквания в инвестиционното намерение, фактически е абдикирал от своите задължения по закон. Да не говорим, че абсолютно нелепо е, че при всеки проблем, който се повява във всекидневието ние веднага сме готови да изменим закона. Тези списъци, по които се уточнява, кои производства подлежат на задължителен ОВОС и кои подлежат на преценка – дали трябва да има или да няма, са списъци, които са внимателно изготвени с участие на специалисти от всичките страни-членки на Европейския съюз (ЕС). Всяка страна е воювала в тези списъци да има по-малко ограничения, за да не си спират развитието на бизнеса. Тоест, това са добре премислени списъци. Ние, при първият случай, при който сами не сме се справили, затваряли сме си очите по различни причини, да не ги коментираме, защото това се знаеше за тези ТЕЦ–ове, с просто око се виждаше, значи някой съзнателно си е затварял очите, или ги е затварял под нечие въздействие, се втурваме и какво правим – изменяме законите. Ами, нашето законодателство става наистина „варта в полето“, защото вече никой не знае, колко пъти всеки от законите се променя поради ей такива хрумвания случайни по някакъв повод. Това са абсолютно недопустими неща. Според мен, вместо да се стегнат, да се стегне администрацията и да си върши работата – ще изменяме закона. Ами даже да се приеме една такава поправка, която аз не приемам категорично като ефективна мярка, ако инспекциите работят както до сега под нечие въздействие, или просто при пълно безхаберие и ОВОС да имате, пак нищо няма да се случи, пак ще има нерегламентиран внос, пак ще има нерегламентирано изгаряне на отпадъци, защото всъщност тази процедура ще утежнява нормалните хора, нормалните бизнесмени, които ще минат по реда на утвърдената процедура. За този, който е заобикалял закона, не създавате абсолютно никакви пречки това и в бъдеще да се случва.

Водещ: Г-жо Манева, разбра се, чак сега официално, че повечето инсталации за горене на отпадъци у нас са получили разрешение за това от държавата без да е направена оценка за въздействието върху околната среда и по този ред са минали, забележете, дори големите централи, като тези в Бобов Дол и Сливен, за които се говори, че зад тях стои бизнесмена Христо Ковачки. Как се преценява, кои инвестиции и инвестиционни предложения за оползотворяване на отпадъци нямат нужда от ОВОС. Как е правено това до сега?

Евдокия Манева: Сега, аз мисля, че това, което е правено за тези ТЕЦ-ове, това не е постоянно разрешение, това е разрешение за експериментално изгаряне на отпадъци. Има една „вратичка“ в закона, която дава възможност до 500 тона да бъдат експериментално изгорени, тоест, да се проверят наличните очистни съоръжения и технологията на изгаряне, за да се види наистина дали това, което възнамерява да направи инвеститора, е достатъчно надеждно, за да не създава рискове за населението. Именно по този начин, което е пак заобикаляне на закона, са горили до сега. Може би, само ТЕЦ Сливен, за съжаление, това е след като излязох от Министерството, не съм виждала самото разрешение, за да кажа точно, но дали ако има ОВОС, както стана дума вече, това е една доста продължителна и тежка процедура, в случая трябва да има, защото това са инсталации, които ще горят по повече от 100 тона на денонощие. Ако са малки инсталации отново има достатъчно подробна информация, която ще ви каже, какъв трябва да бъде отпадъка, какъв му е съставът, какво е очистното съоръжение – проблемът в момента при тези ТЕЦ-ове не е дали е имало ОВОС, или не, а че те нямат очистно съоръжение. Примерно, той е минал процедурата по ОВОС, разрешено му е при положение, че той е изградил очистното съоръжение, обаче той не изгражда очистното съоръжение, каквито са ТЕЦ-овете на Ковачки. Така беше преди години, когато трябваше да се борим със замърсяването с черни оксиди, тогава имахме и наказателна процедура –  изключително сложни проблеми. Г-н Ковачки твърдеше, че има очистни съоръжения, при проверка установявахме, че няма очистни съоръжения и така с години разправии. Така че ОВОС в случая не помага. Изобщо ОВОС не е панацея. Това е една наистина хубава процедура, която за най-ранен етап отстранява всякакви рискове за околната среда, но няма по-важен момент от компетентния принципен и безкомпромисен контрол. Нещо, което за съжаление липсва. И това, че в момента имаме в цялата страна, не само изгаряне на нерегламентирани отпадъци, има нерегламентирано депониране на отпадъци – на промишления площад и на стари депа, които трябваше да бъдат рекултивирани, които създават не по-малко риск за околната среда. Има, изобщо, невероятни нарушения в областта на отпадъците, но това означава отсъствие на управление в нея. И тук виновните хора трябва да си понесат отговорността, съответно да им бъде потърсена отговорност, защото в Министерството има зам.-министър, който е ресорен и отговаря за тази дейност, има цяла дирекция, която се занимава с тези дейности и има 16 инспекции, на които работата е да контролират тези неща. Те са абдикирали отдавна.

Водещ: И едвам сега това се видя, така ли?

Евдокия Манева: Ами просто започна да се „разплита чорапа“ , а аз мисля, че стана доста случайно – първо, със сигнала, който се получи от италианските власти и второ, вероятно вътре в системата бизнесът, който се занимава нерегламентирано с подобни дейности, сами си раздадоха „удари под кръста“ и това стана известно на обществеността. Ако чакахме ресорните служби на Министерството да си свършат работата, сигурно още дълго нямаше да знаем нищо.

Цоня Събчева