Евдокия Манева: Не се налага никакъв мораториум за вноса на боклук, а отговорните контролни органи трябва да си вършат работата

Евдокия Манева, министър на околната среда и водите в периода 1997 – 2001 г., в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: След като в началото на декември миланските власти заловиха влакова композиция с 815 тона, предназначени за България и транспортирани от мафията боклуци, у нас последва оглушително мълчание. След което изригнаха информациите за нерегламентирани сметища, незаконни товари и безразборно горене на боклуците из цялата страна. Премиерът Бойко Борисов нареди министрите му да проучат възможностите за временен мораториум върху вноса на боклук, който да бъде въведен още тази сряда. Представители пък на рециклиращата индустрия се възпротивиха на идеята за всеобхватен мораториум и предупредиха, че по този начин ще бъде ударен техният бизнес, който е съвсем законен и почива на международни и европейски директиви. И сякаш с това приключи сагата на поредната криза – кризата   за боклука, възникнала или вървяща паралелно с водната криза. Има ли разрешение и докога циклично ще гледаме и ще се вълнуваме от случващото се в екологията и в околната среда. Обърнах се за анализ към бившия министър на околната среда и водите в периода 1997 – 2001 г., зам.-министър в три правителства – Евдокия Манева. По-страшна ли е от кризата с водата кризата с боклука?

Евдокия Манева: В никакъв случай. Даже не бих я нарекла криза. Защото това са по мащаб проблеми, които са много по-малки от водната криза и много по-лесно решими. Абсолютно не се налага никакъв мораториум на вноса на боклук, нито ограничаване на пунктовете, през които се извършва вноса. А просто трябва органите, които са отговорни за контролиране на този процес, да си вършат работата. Ако прочетете закона за отпадъците, който е доста подробен, обемен закон, наредбите към него, регламентите, които директно се прилагат, европейските регламенти, които директно се прилагат в България и които са едни доста подробни документи, ще видите, че нормативната база е много подробно разработена, много стриктно са предвидени различни ситуации, които могат да бъдат свързани с отклонение от правилата и са предвидени мерки за целта. Просто у нас, както обикновено, някой не си върши работата. Това се знае, дълго време се мълчи и в някакъв момент по някаква причина данните се появяват и започва шумотевицата, обявява се и криза, след това всичко заглъхва и я караме по старому. Това е за съжаление сериозен проблем. Така че в момента аз не мисля, че това, което се появи като информация, е нещо ново. Знае се, че в ТЕЦ-овете на Ковачки се горят отпадъци, а той има разрешително да гори биомаса и RDF само експериментално, тоест няма постоянно разрешително. Разрешително имат циментовите заводи, казано е, какво могат да правят. Очевидно е, че в ТЕЦ-овете се правят нарушения и това е било известно, най-вече на местните власти. Защото управлението на отпадъци независимо, че има процедури, които се регламентират на национално равнище, в крайна сметка цялата конкретика, цялата информация е на местно ниво. Не може това да се случва без знанието на кметовете, без знанието на районните инспекции, без знанието на областните управители. Вносът им не може да се осъществи без знанието на контролните органи – на Митниците, на Гранична полиция, на тези агенции, които извършват превоза; автомобилната агенция, морската администрация, железопътната администрация. Това са органите, които отговарят за контрола на вноса, за да не се осъществява внос, който не съответства на документите, които придружават съответните возила, които возят отпадък в България. Там трябва да се знае, къде отива и много лесно може да се контролира всичко. Тоест в областта на отпадъците има много по-стриктна координация, много по-ясни отговорности. Просто нишката се къса на нивото на контрола, което значи, че ако някой иска да въведе стриктен ред в тази област, трябва да активизира контролните органи и всичко ще застане на място. От тази гледна точка кризата в областта на отпадъците, както се обявява в момента, е много по-лесно решима, много по-лесно може да бъде овладяна от кризата в областта на водите.

Водещ: Госпожо Манева, казвате има стриктна регламентация. А защо се оказва, че у нас и в момента не може да се даде точен отговор на въпроса: какво количество боклук е внесено, все едно – легално, нелегално, с лиценз или без лиценз, както и къде е този боклук. Даже катастрофическите анализи стигат до 800 хиляди внесени тона?

Евдокия Манева: Защото този внос е станал с участие, вероятно, на някой от контролните органи. Някои от контролните органи са си мълчали. Просто няма как това да не е известно. Не може да се внесе нещо, което да не се знае какво е. Тъй като дали вносът ще бъде с кораб, дали ще бъде с автомобили, дали ще бъде по железен път – вносът, включително и на зелените отпадъци, тоест тези отпадъци, за които няма изискване да получават разрешително за внос, това са практически суровини, това са метали различни, хартия, пластмаси, които са от така неречения зелен списък – всички те се придружават с документи и в документите е описано точно кой изпраща отпадъка, кой е получателят на отпадъка, какво е количеството, какво съдържа този транспорт, какъв вид пластмаса. Така че ако контролните органи са на място и те трябва да събират информация. Всички тези администрации, за които споменах – те са длъжни ежегодно да предоставят информация за видовете отпадъци, които са преминали през техните пунктове, за които те са извършили съответната проверка и са разрешили фактически, те не правят разрешение, но те са констатирали, че това, което е внесено отговаря на документите. Така че за този внос има документи и не би трябвало да не е известно какво е внесено. Отново се връщаме към това, че контролните органи не са си свършили работата, а пък на входа, това са Митниците, Гранична полиция, това са Морска администрация – те не са си свършили работата. А пък районните инспекции и местните органи екологични на общините не са проверили площадките, където тези отпадъци са били складирани, за да видят какво е това, какво е предназначението им, законни ли са, незаконни ли са, ще ги рециклират ли, ще ги изгарят ли, за какво става дума.

Водещ: Вие представяте ли си, че сега тепърва се правят догадки и се търси евентуалното им решение, дали покрай тези отпадъци не е внесено и нещо друго, например наркотици?

Евдокия Манева: Напълно е възможно. Напълно е възможно.

Водещ: Кой е могъл да мотивира толкова дълга и насложена с чиновници верига? Там тази мотивировка трябва да е доста тлъста, имам предвид финансово.

Евдокия Манева: Вижте, съвсем не е сложна веригата. Не е и толкова дълга веригата. Пряка отговорност за вноса, за евентуален нелегален внос на отпадъци носят митническите служби, носи гранична полиция и носят транспортните администрации –това е автомобилната, железопътната и морската структура, които возят товари. Те носят пряката отговорност. Тук отговорност министерството като Министерство на околната среда няма. Защото е казано как се извършва, как се контролира, и ако тези органи са имали най-малкото съмнение, а тяхно задължение е да проверят има ли съответствие между това, което е описано в документите и това, което се поддържа в превоза, и най-малкото съмнение – те винаги могат да получат експертиза на районните инспекции. Ако е имало случаи, когато те са поканили такива инспектори и не са получили надлежна консултация, това е друг въпрос. Но очевидно не са. Вие виждате ли, в Бургас контейнери стоят шест месеца на пристанището. Никой не ги получава, те си стоят там и никой не сигнализира. Трябваше да се разшуми за отпадъка, за да отидат да проверят какво има там. На площадката на Перник на ТЕЦ-а са намерили отпадъци, които нито са RDF, нито са биомаса. Очевидно в нарушение на изискванията са горили някакви отпадъци, които не са отговаряли на изискванията. Откъде са дошли тези отпадъци? Там трябва да има документи, да се провери кой ги е внесъл, от къде са. Това български отпадъци ли са, от Италия ли са, от къде са? За съжаление този контрол отсъства.

Водещ: Да, но ето – някои от тези отпадъци са складирвани, разхвърляни в последствие без да се усвоят или докато се усвоят около населени места. Тези места имат жители, имат кметове, имат областни управи, имат местни медии?

Евдокия Манева: Да, ето права сте. Значи вижте…

Водещ: Всички мълчат. Не мога да разбера това мълчание.

Евдокия Манева: Да, тук абсолютно сте права. Значи, за да се случват тези неща, разбира се по веригата различни чиновници могат да носят отговорност. Но преди всичко ние като общество носим отговорност. Защото погледнете, какво се случва в Перник – язовирът е под носа на перничани, той е в зоната, в която те се разхождат, там си почиват. Пред носа им се източва язовирът. Той се превръща лунен пейзаж и на тях това не им прави впечатление. Всякакви зелени организации, неправителствени организации, какви ли не структури има и в Перник, и в София, никой не казва дума. В момента, в който спира водата в чешмите, тогава вече започват да протестират. По същия начин – виждат например в някакъв склад или някакво малко предприятие, около него натрупани бали с отпадъци – това може да съдържа нещо, което да носи риск за населението. Добре е населението да знае, какво е то това нещо. Всички мълчат. Когато някъде някой се обади, тогава вече чорапът започва да се разплита и тогава започваме да вдигаме шум и тогава започват най-различни апокалиптични сценарии. Някои казват, че имало радиоактивни отпадъци, друг казва, че има наркотици, трети казва, че безразборно се горят и едва ли не е толкова страшно. Вече няколко пъти се повтаря, че когато се гори в инсталации, които имат очистни съоръжения, това е напълно нормално. Но не се гори отпадъка, който се събира от улицата без да се сепарира, без да се отдели от него всичко, което може да се оползотвори, гори се остатъка, който няма за какво друго да се прави. Това е така наречения обикновено RDF. И за това е получил той разрешение, и то само експериментално. Но ето на – някой дреме, включително и всички ние сме безразлични към това, което става около нас. И от време на време, на пристъпи нашата съвест започва да работи, обявяваме криза, след това отново заспиваме летаргичен сън. Което очевидно няма да ни доведе до нищо добро.

Водещ: С какво си обяснявате това перманентно мълчание? То мълчанието на агнетата ли е, какво ли е? Заколение ли чакаме?

Евдокия Манева: Мисля, че това е елемент на българската народопсихология. Ние сме абсолютно незаинтересовани към обществените дела. У нас няма това гражданско общество, в пълния смисъл на думата хората да са съпричастни към обществените проблеми, към проблемите на обществото. Да не търпим, когато нещо, което не ни засяга непосредствено в този момент, но в крайна сметка, ако се замислим, то засяга и нас, то засяга нас през данъците, през неправилното изразходване на обществените средства, през това, че към някого се проявява несправедливост, ето, както сега към Нено Димов. Представяте ли си, и гневът на хората, и цялата репресивна машина, стовари всичко възможно като ужасно унижение на човека върху неговата глава за нещо, което е само една брънка в огромния проблем и не негова е отговорността. Има отговорност, разбира се, и той. Но хората, които са отговорни за кризата в Перник, си ходят на свобода. Или ако някой търси някаква вина в тях, във всеки случай не ги е сложил в ареста и не ги е унижил докрай, както това се случи с него. И всички си мълчим. Което значи, че на всеки от нас може да се случи такава несправедливост, да бъде унижено човешкото му достойнство, и всички ще мълчим. Нещо повече, не само ще мълчим, ами ще изливаме гнева си, насъбран по неизвестни причини, върху невинния човек. Това се случва, за съжаление. Което е много лошо, защото ние не можем навреме да си решаваме проблемите, не можем да адресираме по същество своето желание да се решават проблемите системно, постепенно, да има резултат от това, което се прави.

Водещ: Знаете ли, търсила съм преводи на български поговорки и съществуващи на тях аналози в други езици – езиците, които говоря, и никъде не намерих „Преклонена главица сабя не сече“ или „Който кон хванат, той вършее“. Не можах да намеря такъв аналог нито във френския, нито в английския, нито в руския – никъде.

Евдокия Манева: Аз мисля, че това, което казвате, е отговор на въпроса, който ми зададохте. Това е в синтезиран вид нашата народопсихология, с което не можем да очакваме, че ще ни се случат хубави неща.

Водещ: Имаме ли решение и къде да го търсим?

Евдокия Манева: Има решение, разбира се. Има компетентни хора. Има хора, които милеят за това, което се случва около тях. Не гледат само до нивото на носа си, а се интересуват от обществените дела. И аз мисля, че на такива хора трябва да се дава път. Нека да ги наречем професионалисти с будна обществена съвест. И би трябвало, когато се решават такива проблеми, да се привличат точно такива хора на възлови позиции, а не непременно хора, които са решили да правят някаква кариера в съответната област.

Цоня Събчева