Евелина Славкова, „Тренд“: Запазват се традиционните обществени критики към НС и непоносимостта към политическата класа

 

 Броени дни остават до ваканцията на депутатите и събирането на сили за местния вот на есен. Оправдаха ли се обаче обществените очаквания през месеците от началото на годината и повиши ли се доверието към политическите играчи? Отговорите на тези и други въпроси търсим със социолога Евелина Славкова в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ:  Госпожо Славкова, при откриването на новия политически сезон, припомням думите на председателя госпожа Караянчева, тя пожела наситена, резултатна парламентарна дейност. Видяхме ли такава?

Евелина Славкова: Видяхме много скандали, които се случваха в рамките на Народното събрание. Видяхме и доста ползотворни в някаква степен и неползотворни дискусии. За хората, които по-внимателно наблюдават това, което се случва в Народното събрание, защото ако трябва да бъдем съвсем пунктуални, дейността на Народното събрание много често, а особено това, което се случва вътре, от него излизат само някакви скандали и вече взети решения. Най-вече в контекста на законопроекти. Това, което за огромно съжаление важи за Народното събрание е ниското доверие на българското общество към тази институция до достигането на нива до едва 20 % доверие към българското Народно събрание. И това, разбира се, се дължи от една страна на това, че българите имат видна непоносимост към политическата класа. А Народното събрание е събирателен образ на политическата класа. И, разбира се, на това, че много често наистина не се разбира какво точно се случва в Народното събрание.

Водещ: Казвате множество скандали, понякога и ползотворни дебати. Тези неща обаче като че ли ги видяхме след месец май, преди това законодателната инициатива беше малко по-слаба. В тази връзка кога рейтингът на родните политици е по-висок, когато доверието е по-високо? Когато има дебати, скандали или напротив, тишината помага.

Евелина Славкова: Всъщност рейтингът на Народното събрание най-често е висок при започването на нов политически мандат, тоест при ново правителство. И просто Народното събрание в този момент се възползва от кредита на доверие, което българското общество, избирайки дадена политическа сила да управлява, всъщност дават кредит и съответно на народните представители, които формират дадения парламент. В тези моменти е най-видно, че има повишаване на доверието с една по-положителна енергия спрямо Народното събрание. Но в първия, втория, третия месец отново рейтингът се завръща на старите нива, които са между 20-25 %. Това е тенденция, която не е в рамките на това Народно събрание, това е тенденция, която се наблюдава малко след 2000-та г., на намаляване изобщо на доверието към тази институция.

Водещ: Един от ходове, който най-масово беше одобрен от избирателите, беше намаляването на партийната субсидия. Видяхме ли други подобни решения?

Евелина Славкова: Ако говорим за този политически сезон, който сега приключва с ваканцията на депутатите, всъщност няколко неща дадоха отражение и няколко неща, които се коментираха в рамките на залата на Народното събрание излязоха извън нея. Законопроекти и решения, които станаха по-обществено значими. Това са, разбира се, темата за закупуването на военните самолети. Това е дискусия, която излезе извън рамките на Народното събрание. Разбира се, това е темата с намаляването на субсидиите. Тема, която продължава всъщност да бъде по един или друг начин дискутирана. „Тренд“ проведохме проучване по отношение нагласите на българите спрямо намаляването на субсидиите. 69 % от българското общество подкрепят решението за намаляването на партийната субсидия на 1 лев. А 42 % от българското общество са съгласни политическата класа, политическите партии да получават 1 лев субсидия и в същото време 25 % от българското общество смятат, че не трябва получават нито един лев. Тоест нула лева да бъде партийната субсидия. Това само по себе си показва всъщност някаква подкрепа на първоначалните ми думи, че българското общество има видна непоносимост, видни критики спрямо представителите, които сме изпратили в българското Народно събрание.

Водещ: Очевидно последните актуални гръмки теми, свързани със самолетите, машинното гласуване, разбира се, промените в изборния кодекс, затвърждават тези думи. Ще останат ли обаче актуални теми и наесен, до местните избори или тогава ни очакват нови, по-различни?

Евелина Славкова: Това, което наблюдаваме от управлението на правителството на Борисов 3 е, че темите и скандалите са много често и те губят много бързо своята актуалност, защото бързо идват някакви други на хоризонта, върху които обществото се фокусира. Всъщност темата за машинното гласуване ще остане и ще продължи да бъде дискутирана, предполагам след почивките, след започването на новия политически сезон в Народното събрание. Разбира се, темата за F-16 по един или друг начин ще продължи да създава някакви заглавия, но те няма да бъдат вече доминиращи след взетите решения. Предполагаме, че тук вече няма да има промяна в изборното законодателство, защото все още в управляващата партия стои горчивият вкус от решението за премахването на преференциите. Това по един или друг начин създаде доста сериозни негативни реакции спрямо управляващите. Поради тази причина смятам, че освен с машинното гласуване няма да има някакви съществени промени по отношение на изборното законодателство. Всъщност това е друга голяма тема, която е вечен обект на дискусия  и моето мнение е, че промяната на изборното законодателство не трябва да се случва два месеца или три месеца преди дадени избори.

Водещ: По стара традиция обаче това наблюдаваме почти преди всички избори. Очевидно тази година така ще мине, именно под техния знак с два важни вота. Започнаха любопитните моменти около кандидатите на различните формации за кметските места. Ще видим ли малко по-различна кампания, имайки предвид тона, който зададоха европейските избори и инерцията от тях?.

Евелина Славкова: Тези избори ще бъдат интересни на места, където ще има интрига и на места, където някак си се усеща една предрешеност на вота, поради много силната инерция на управляващия в момента кмет. Има такива лица и те са споменавани многократно, които по един или друг начин, провеждайки местни проучвания се виждат едни добри резултати, добра оценка, спрямо тяхното управление. Една от големите интриги ще бъде в София и втората голяма интрига ще бъде в Пловдив, заради ясното артикулиране от страна на г-н Тотев, че няма да се кандидатира за пореден мандат. Т.е. това ще бъдат големите две интриги- София, разбира се в качеството си на столица и Пловдив като голям развиващ се български град.  Много е важно за управляващите да запазят позициите си. Много лошо послание би било евентуална загуба в някой от тези два гарда. В София спецификата, която ще наблюдаваме тук е сериозна битка между Йорданка Фандъкова и Мая Манолова, поне това което знаем към момента, без да е официално обявено, но това са хипотезите, че ще се случи. И забележете, към настоящите пъти, в които Йорданка Фандъкова е участвала в битка, не е имала толкова силен кандидат като Мая Манолова. И това прави интригата сериозна.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА