Евродепутатът Петър Витанов: За България най-важно е да бъде запазена кохезионната политика, общата селскостопанска политика и социалните фондове

ГС на БСП - София

Петър Витанов – ръководител на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент (ЕП), в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Членовете на Европейския парламент (ЕП) ще гласуват резолюция, определяща техните приоритети относно ролята на Европейската централна банка (ЕЦБ) за подпомагане на икономиката на Европейския съюз (ЕС) и зеленият преход. Как България ще синхронизира своите политики с европейските зелени тенденции, коментираме с Петър Витанов – ръководител на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент (ЕП). Г-н Витанов, кои са приоритетите, залегнали в тази резолюция, свързана с ролята на ЕЦБ за подпомагане на икономиката на Съюза?

Петър Витанов: Вижте, аз бих погледнал въпроса през малко по-различен ъгъл, защото както вие обявихте зелената политика на ЕС не се изчерпва с една резолюция. Т. нар. зелена сделка, аз даже не бих я нарекъл сделка, тъй като тя е един процес, ще ангажира самия ЕС през следващите 5-10-15 години. Зелени политики ще има във всяка една сфера, включително в устойчивия транспорт, включително и в енергийната ефективност, включително и в трансформация на европейската икономика. Така че България трябва да побърза. И тук се обръщам по-скоро към националното ни правителство, защото то е онзи компонент и елемент, който трябва да даде тласък на подготовката на България за последователно, постепенно преминаване към една по-екосъобразна икономика.

Водещ: Като казахте трансформация, лесна ли ще бъде тя за българската икономика в посока нисковъглеродна икономика? И печели или губи страната ни? Как се вписваме в екологизацията?

Петър Витанов: Всяка страна ще бъде засегната по-различен начин. От една страна България е облагодетелствана, защото целите, които ще бъдат преследвани, това е намаляване на въглеродните емисии с 55% до 2030 година спрямо 1990 г. и въглеродно неутрална икономика до 2050 година. По мои данни България вече е намалила своите въглеродни емисии спрямо 1990 година над 40%. Т.е. от тази страна, от тази гледна точка, нашите планове не би следвало да бъдат чак толкова амбициозни. От друга страна обаче, България ще бъде засегната силно, тъй като една голяма част от нейната икономика все още съставлява индустрията. А част от тази индустрия е промишленост, която е свързана с много енергоемки производства, включително стоманодобив, включително производство на азотни торове, включително и най-различни енергоемки производства. Те ще бъдат най-силно засегнати, защото тази продукция се определя най-вече от цената на електроенергията. Има производства, както примерно производството на азотни торове 80% от себестойността е природния газ. Производството на цинк, да речем, 50% от стойността на продукта е цената на електроенергията. Така че тези производства са най-застрашени. Тук българската държава трябва да предприеме действия, така че да гарантира ниските цени на електроенергията. Но това е един процес, който продължава десетилетия. Аз все още не виждам държавата да прави нещо по този въпрос.

Водещ: Господин Витанов, още един бърз въпрос, предстои обсъждане на многогодишната финансова рамка. На какво залага бюджетът на ЕС за новия период? И кои са ключовите за България фондове?

Петър Витанов: Все още няма разбирателство по отношение на средствата в многогодишната финансова рамка. Знаете, че парламентът настоява за 1,3% вноска на всяка държава членка, комисията 1,1, съветът в лицето на правителствените и държавни ръководители настояват за не повече от 1%. Ако искаме да изпълним тази амбициозна програма, безспорно трябват пари. Какво е най-важно за България? Три са нещата, които трябва да бъдат съхранени. От една страна, социалните фондове, от друга – кохезионните фондове, и разбира се общата селскостопанска политика, за да ги съхраниш, това е предизвикателство. Защото Великобритания напусна, а това е нетен донор от около 10 млрд. на година. Тези средства първо трябва да бъдат компенсирани, големият въпрос е – по какъв начин ще бъдат компенсирани. И второ, трябва да бъдат осигурени финансови средства именно за тази зелена политика, която ще бъде водеща през следващите години. Така че за България най-важно е да бъдат запазени размерът на кохезионната политика, на общата селскостопанска политика и на социалните фондове.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА