Еврокомисарят Мария Габриел: Европа се намира в момент, в който трябва да направи мъдър избор за цифровата трансформация

ПП ГЕРБ

 

 

Председателят на ЕК Жан Клод-Юнкер представи през вчерашния ден в Брюксел визията около Многогодишната финансова рамка на ЕС, свързана основно с неговите приоритети след 2020 година. Какви са предизвикателствата, които трябва да се имат предвид за по-нататъшното развитие на Общността и как те ще намерят отражение в разчетите на финансите? Какво е мястото на България при справянето с тях и как ще се справи страната ни с поетите ангажименти към страните от Балканския регион? Тези и още теми коментираме с еврокомисаря по цифрова икономика и общество Мария Габриел в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Г-жо Габриел, безспорно финансовата рамка на ЕС за годините след 2020-та е особено важна тема. Кои обаче са факторите и обстоятелствата, които неизменно оказват влияние при нейното формиране и как ще се промени Европа след 2020-та, съответно и разпределението на средства?

Мария Габриел: Ще започна с това, че съобщението на ЕК си поставя за цел да послужи като документ за размисъл за бъдещето. Днес сме изправени пред въпроса какво искаме от ЕС, какви приоритети имаме и как бюджетът на Съюза ще отговори на тях. Несъмнено тръгваме от един факт и това е Брекзит. Имаме нов контекст, в който годишно от бюджета няма между 12 и 15 милиарда евро. Целта на комисар Йотингер е една- да се направи така, че 50 % от тези средства да бъдат чрез намаляване на сегашни политики и инструменти, други 50 % да бъдат свързани с нови източници на финансиране. Тук идва големият въпрос и трябва да направим мъдър избор. Така да отчетем и поставим приоритетите си, че те да адекватни спрямо финансовата рамка, която имаме и максимално да се доближават до приоритетите на хората. Ето защо, дали ще говорим за миграция и сигурност, за цифрова трансформация, за политика за сближаване или селско стопанство, е важно да знаем, че зад всеки избор стоят финансови измерения. Точно това прави доклада на ЕК. От една страна представя необходимите факти за бюджета на ЕС, ползите от него, добавената стойност- това е ключовата дима. Сценариите, които са показани в този документ и много ясно показват финансовите последици от различните възможности за избор на политика. Показваме и колко е важно приемането на бюджета този път да не бъде забавено, защото последиците са за студентите, за изследователите, за инфраструктурните проекти. Нека не повтаряме опита от 2014 година, която беше  нулева и всички видяхме как това доведе до негативни последици. Това е, което искаме да бъде избегнато за следващия бюджет.

Водещ: Имайки предвид преходния период на излизане от Общността на Великобритания, до каква степен тя ще бъде обхваната в новата финансова рамка?

Мария Габриел: Тя е обхваната в новата рамка и ето това е голямото предизвикателства. Нека не говорим за преходен период, защото в този момент дискусиите текат. Това, което за нас е ясно, че следващият бюджет трябва да бъде със Европа на 27 и всяка една от държавите трябва да заяви своя избор. Голямото предизвикателство е, че със сигурност не можем да продължим с досегашната вноска от 1 %. Има приоритети, които досега не бяха такива преди 4-5 години- нека си спомним за миграцията и сигурността. Имаме също така цифровата трансформация. Изключително доволна и обнадеждена съм от положителното послание в този документ, но затова трябва да се произнесат страните членки. Това е приносът на Комисията към този ключове дебат. Оставаме с доверие, че лидерите, Съвета на ЕС, ЕП също ще дадат своя принос, но да направим така че наистина да помислим за хилядите студенти, изследователи и проекти, които са задвижени, за да не се случи забавяне за тях. Говорим за над 100 хиляди проекти.

Водещ: Насочвам вниманието ви към дигитализацията и цифровизацията, които също бяха акцент на вчерашната пресконференция. Какви конкретни действия да очакваме от там?

Мария Габриел: Вярвам, че Европа се намира в момент, в който тя трябва да направи мъдър избор, що се отнася до цифровата трансформация. Днес всичко това се променя вследствие на цифровата трансформация. Затова отделяйки не само бюджет като глава в общия бюджет на Съюза, но и предлагайки да се увеличат двойно инвестициите, ние заявяваме, че Европа иска да отправи ясно послание към своите граждани, защото искаме те да имат необходимите цифрови умения. Днес само 37% от работната сила на ЕС, притежава основни цифрови умения, а знаем, че след 2020 г. 90% от работните места ще изискват такива. Искаме да инвестираме в киберсигурност, защото кибератаките не познават граници, като не става въпрос само за личните ни данни, а и за критична инфраструктура каквато са енергетиката и транспорта. Искаме да излъчим и много силен сигнал към нашата индустрия, искаме конкурентноспособни предприятия. Искаме своите европейски шампиони. Междувременно и излъчваме много силен международен сигнал-Европа лидер, в супекомпютри, в обработка на данни, в изкуствен интелект. Ето това означава тази голяма новост в европейския бюджет. Радвам се, че колегите подкрепиха идеята ми и, че на този етап тя среща сътрудничество и подкрепа. Надявам се, че и лидерите, и ЕП ще осъзнаят, че цифровата трансформация е възможност за Европа, за нейното лидерство, но и за нейната грижа към хората.

Водещ: Казвате мъдър избор предстои на Европа. Вие поехте поста в ключов момент както за страната ни, така и за Европа, конкретно за секторите дигитализация и цифровизация, каква роля може да изиграе страната ни? Какво можем да свършим за тези шест месеца председателство около темите за фалшиви новини, защита на личните данни, киберсигурност?

Мария Габриел: България е регионален лидер- дали говорим за суперкомпютрите или за брой сертифицирани IT специалисти спрямо Европа и света, ние имам своите невероятни предимства. По време на Българското европредседателство това, което виждам и за което поздравява екипите за прекрасното справяне, е че част от преговорите могат да бъдат ускорени. Днес това е и основното ни послание- нека ускорим ритъма, цифровите технологии се развиват със скорост, на която ние трябва да отговорим подобаващо. Това означава по-бързо приемане на ключови законодателни предложения от ЕК. Дали става въпрос за кофа за електронните съобщения с радиочестотния спектър, защото ако нямаме общо управление на радиочестотния спектър трудно можем да говорим за 5G и свързани автоматични коли. Трябва да говорим за кода за електронните съобщения, а също така и за авторските права –днес искаме да дадем на нашите творци инструменти, които да им позволят да разполагат с конкурентоспособност в този толкова цифровизиран свят на дигиталните платформи. Киберсигурността е също толкова важна – искаме силна Европейска агенция по мрежова и информационна сигурност „ЕНИСА“, която да има материален и човешки ресурс и да позволява да има един общ европейски координационен механизъм в случай на широкомащабна атака. Освен това в сферата на свободното движение на данните предложението ни за свободата на неличните данни е също толкова важна. Говорим за икономика на данните и за невероятен потенциал от 739 млрд. евро – а за да се развие свободата на движение на данните, тази икономика трябва да бъде осигурена. Тази икономика, за да се развие- свободата на движение на данните, трябва да бъде осигурена. Това е, което излъчва като послание Българското председателство- че се дава приоритет на тези теми, като не мога да не спомена и още две, които са и мои приоритети. От една страна суперкомпютрите. Знаете, че само преди месец обявихме своята инвестиция от 1 милиард евро, за това за първи път да бъде създаден наш европейски суперкомпютър, за съжаление през 2012 година четири от десетте първи в света са европейски, днес ние не сме в Топ 10. Имаме ясно поставена цел в нея България е активен участник. Другият ми приоритет са цифровите умения. Аз искрено вярвам в това, че каквито и финансови инструменти, достатъчно гъвкави и модернизирани да предложим, каквито и законодателни предложения каквито максимално бързо да осигуряват прокарване на реформи, ако не инвестираме в хората, ако не ги придружим в този цифров преход, никога няма да постигнем целите си. Машините никога няма да заменят хората- в креативността, в иновацията, в социалните отношения. Поздравления и за този акцент, който се вижда много ясно по време на Българското европредседателство.

Водещ: Сериозни са посланията, които отправяме, какво обаче ще бъде отражението на работата, която тече към момента след като предадем щафетата след тези шест месеца. Ще успеем ли да насочим вниманието към постиженията ни, така че те да станат видими за света и дори след европредседателството ние да запазим ролята и мястото си в Общността?

Мария Габриел: На този етап, това което е много важно е да си вършим работата както досега. Имаме доверието на своите партньори, доверието на Брюксел- а това става с много работа и последователни политики, сега имам и резултати и теми, които преди години не са били високо в дневния ред, днес са такива. Конкретно Западните Балкани, благодарение и на усилията на премиера Бойко Борисов, Българското председателство и последните положителни послания, които излъчихме към тях с публикуваната стратегия само от преди две седмици, това е което трябва да продължим. Отговорна работа, свързана с много трудни преговори по време на, които ясно се вижда способността на екипите да търсят компромис. Предстои и много работа, свързана с бюджета- нека не забравяме, че за него се изисква единодушие. По този начин това е дългосрочната за мен инвестиция, максимално дълго време след това да се виждат резултатите от председателството. Повече работа, експертиза и последователност в проевропейските убеждения и в защита на общия европейски подход. Това прави много силно впечатление.

Водещ: Насочвам вниманието ви и към стратегията за Западните Балкани. До колкото разбираме от документите ЕС дава зелена светлина на страните от региона, стига обаче да се положат необходимите усилия от правителствата на страните. Не е ли обаче закъсняла тази стратегия и не се ли пренебрегваше дълго време региона?

Мария Габриел: Не мисля, че е закъсняла. Стратегията излъчва много ясен полити1ески сигнал- отворена е вратата ни за региона, искаме обаче този процес да продължи да бъде основа на реформи, на заслуги, на качества. Нека не забравяме, че това е добрият подход. Хората са тези, които трябва да почувстват европейската интеграция. Подходът отгоре надолу или от вън навътре никога в дългосрочен план не дава добри резултати. Всяка една от държавите има своите предизвикателства. Бихме искали да дадем своето доверие на региона, казвайки му „Вие можете да сте източник на стабилност и сигурност за ЕС. От вас зависи да направите така, че европейската интеграция да върви по своя път и максимално да се ускори“. Лично за мен, в моята област и цифровата икономика и общество, за които отговарям съм изключително удовлетворена от това, че за първи път в стратегията за Западните Балкани е включен цифров дневен ред. Вярвам в това, че цифровизацията може да ускори перспективите пред Западните Балкани- за това трябва свързаност, подкрепа, сигурност. Нека не забравяме, че перспективите пред младите хора, за малките и средни фирми, по-голямата свързаност, киберсигурност- това означава да се даде възможност на региона да върви с ускорени крачки към тази интеграция.

Водещ: Казвате, по-голяма свързаност. Искам да акцентираме на думите на председателят на ЕК Жан Клод-Юнкер. Той беше категоричен, че европейските граждани не са достатъчно ангажирани с развитието на институциите в общността, като изрази идеята председателите на ЕК и на Съвета на ЕС да бъдат директно избирани от европейските граждани. До колко би сработила тази идея?

Мария Габриел: Тепърва по тази идея предстоя още много дебати, тя не е нова, нереалистично е да се приложи за следващите европейски избори. Зад идеята стои обаче много силен аргумент. Искаме хората да чувстват Европа като своя. Европейският дневен ред да е дневен ред и на гражданите. Затова и предложенията, свързани не само с директния избор, но и с продължаването на гражданските диалози, с това политическите партии да излъчат максимално бързо своя кандидат, така че той да бъде познат в отделните държави членки, върви в тази поска. През 2014 година с процедурата за „шпицен кандидат“ сами по себе си успяхме да придобием опит. Днес предизвикателството е да видим как можем да надградим този опит и да направим така наистина, че европейският дебат да е такъв, провеждащ се във всяка държава членка и то на всяко ниво, не само на национално, на и регионално и местно.

Виктория МЕСРОБОВИЧ