Европейски избори 2019: Проф. Анна Кръстева, политолог: Интересен и бурен беше дебатът на водещите кандидати за поста председател на ЕК, откроиха се лидерите Франс Тимерманс и Ска Келер

Проф. Анна Кръстева, политолог и експерт по европейски политики, в интервю за сутрешния „Добро утро, Българи“ на Радио „Фокус“

Водещ: В Брюксел се срещнаха шестимата водещи кандидати за председател на следващата Европейска комисия (ЕК) – Манфред Вебер – Европейската народна партия, Франс Тимерманс – Партията на европейските социалисти, Ян Захрадил – Европейските консерватори и реформисти, Маргрете Вестагер – Алианс на либералите и демократите за Европа, Ска Келер – Европейската зелена партия и Нико Куе – Европейска левица. Всички те дебатираха по ключови теми като миграцията, младежката безработица, околната среда и изменението на климата, данъците в ЕС и държавите, които са данъчни убежища, външната политика на ЕС и търговските отношения със САЩ и Китай, както и за бъдещето на Европа и засилващия се евроскептицизъм и напускането, разбира се на Великобритания от ЕС. Какви визии за бъдещето на Европа видяхме в дебата на водещите кандидати за поста на Жан-Клод Юнкер, кои бяха открояващи се коментари и различия между участниците? Гост в ефира и е професор Анна Кръстева – политолог и експерт по европейските политики, с която ще анализираме 90-минутния дебат от вчера

Анна Кръстева: Наистина интензивен, интересен, бурен дебат, макар и по-консенсусен отколкото се очакваше. Летяха искри, но не през цялото време, така че гражданите наистина можеха да се концентрират върху различните визии за Европа. Видяхме една палитра от предложения, както и една палитра от лидерски профили. Нека да кажа, може би, няколко думи за самите участници.

Водещ: Точно така, да, да започнем първо с кого, с Манфред Вебер?

Анна Кръстева: Манфред Вебер бихме започнали с най-големи, но далеч, далеч не гарантирани шансове да бъде бъдещия председател на ЕК. Но от гледна точка на харизма, критиката е, че не е достатъчно харизматичен, че не успява достатъчно да грабне публиката. Вчера много ясно се видяха и се откроиха и от гледна точка наистина на комуникативен талант, на способност и със страст и с аргументи да грабнеш зрителите, гражданите. Бих посочила два лидера, които вчера се откроиха – Франс Тимерманс ми се струва безспорния и Ска Келер. Хубаво е, че един мъж и една жена имаха това излъчване, тази енергия, която съвсем директно пряко въздействащо се предаваше. Манфред Вебер е много аргументиран, но доста премерен, така опитва се да бъде по-комуникативен, но сравнително по-малко му се отдава. Доста бледа бих казала като присъствие е представителката на либералите и демократите Маргрете Вестагер, трудно успяваме да откроим нейните позиции. Представителят на консерваторите и реформистите, чехът Ян Захрадил, не е от най-ярките говорители. Трябва да кажем, че евроскептицизмът в най-ярките му прояви не присъстваше, нямаше нито Салвини, нито Фараж, нито Марин льо Пен, както и Захрадил въобще, въобще няма тяхното излъчване, тяхната харизма. Нико Куе, който е с интересен произход и белгийски гражданин, но с испански произход, испано-белгиец, така един типичен представител бих казала, на класическата левица, работническа от скромен произход, мигрантски в неговия случай, който комуникира, по-скоро със своята аудитория. Така че много различни профили, които също има значение, защото гражданите се повлияват и от личността на лидерите, както и от техните идеи, беше интересен сблъсъкът по ключовите проблеми на Европа.

Водещ: И нека сега с вас да се опитаме да ги разгледаме с коментарите им, аз ще ви ги припомням, естествено.  Манфред Вебер имаше интересно изказване по точката „миграция“, първата точка в дебата, той каза, че е необходим план „Маршал“ за Африка, а пък Ска Келер обясни, че Европа трябва да организира някаква операция. Тук двамата бяха активни, какво е вашето мнение, как ви се струва този план „Маршал“ за Африка и предложената операцията?

Анна Кръстева: Да, първо в контекста, че на първо място в дебата ключовата тема, която беше поставена е миграцията. Това кореспондира и с нагласите на гражданите в много страни, не на всички. В една Германия на първо място сред предпочитанията на гражданите са климатичните промени, но в немалко страни е на първо място миграцията и затова водещите бяха решили с нея да започне дебата. Най-амбициозната политика беше формулирана от Мамфред Вебер с две предложения, едното го споменахте планът „Маршал“, той каза „Бъдещето на Африка е бъдеще на Европа, ние имаме отговорност и към собственото си бъдеще и затова трябва да съдействаме за бъдещето на Африка“, и второто му предложение е да има  комисар, който да има ресор Африка. Наистина беше доста глобална неговата визия, защото той още два стълба открои, едното е Фронтекс – много силният акцент върху опазване на границите и в същото време вече така добави и принципът на солидарността. Съвсем хубаво и ясно казахте „на другия полюс“, категорично на другия полюс е Ска Келер от „Зелените“, която категорично заяви, че „Не може, днес в 21 век хора да се давят така масово в Средиземноморието, неприемливо е това, трябва солидарна политика“. Тук беше наистина интересно свидетелството на Нико Куе, който е син на мигрант и обобщавайки опита на своето семейство, своя личен опит каза, че мигарацията е възможност, както за самите мигранти, както е в неговия случай, така и за обществата, където са, ето той даде пример, че е политически лидер.

Водещ: Да, той даде пример със самия себе си.

Анна Кръстева: От син на мигрант до евопейски политически лидер, това в неговата позитивна интерпретация показва, че наистина миграцията е възможност, която е хубаво да бъде усвоена и от страните, и от самите мигранти. И разбира се консерваторите и реформистите Ян Захрадил отново подчератха своята позиция, че миграционната политика трябва да бъде предмет на суверенните държави, да не се решава в Брюксел, а във всяка национална столица.

Водещ: Сега да преминем и към другата тема – младежката безработица. Ян Захрадил, който вие дадохте сега последно за пример, заяви че ЕК създава среда, т.е. специално изготвени решения за всяка една държава, чрез насърчаване на добри програми, а според Франс Тимермас програмата „Еразъм“ трябва пък да се развива.  Той каза също така, че 16-годишните трябва да имат право да гласуват.

Анна Кръстева: Да, много пъстри предложения, но тук бих казала един голям консенсус от страна на всички, че младежката безработица, че правото на по-добър живот е отговорност на политиките, така че всички даваха предложения. Отново няколко полюса се откроиха. Тимерманс най-ясно формулира първия със силното искане за минимална заплата, която той съвсем конкретно определи 60% от средната и много хубавото, наистина като лозунг убедителен „Еразъм за всички“. За момента самата програма стартира за студентите, след това започна да се разширява, но той съвсем конкретно каза – всеки младеж трябва да има право да получи, да има право и да има възможности да получи европейски опит. И това съвсем политическо предложение за снемане на възрастта на гласуване, знаем като наближат избори винаги има такива призиви. Манфред Вебер беше на противоположния полюс, който призоваваше и за реализъм, той каза, че за да се получат по-високи заплати трябва и икономиката да се развива, така че първо трябва да се инвестира в икономиката и след това да се мисли или паралелно с това в заплатите. По отношение на този дебат имаше една малко престрелка, която беше симпатична, когато Ян Захрадил отново, както обикновено казва, „Европа трябва да задава правилата“, която казвате, а пък всяка национална страна да си решава и Манфред Вебер му казва, „Ако този принцип беше приложен, по отношение на структурните фондове, Чехия нямаше да е днес там, където е“. И като един зелен полюс Ска Келер отново подчерта, че зелените енергии са бъдещето от една страна и настоя във всяка страна да има програми за младежка заетост. Сега знаем и отчетите на досегашната Комисия, че се полагат много усилия в тази насока, тук отвъд дебата само две щрихи, ако мога да кажа, че има европейски политики за младежта, но 57% от младежите днес в Европа се чувства изключени на социално икономическо и политическо ниво, така че има още много какво да се прави.

Водещ: И минаваме към тема „околна среда и климатични промени“. Маргрете Вестагер заяви, че може да се изградят високоскоростни железопътни линии, както и да се активизира научната дейност. Ска Келер тук беше категорична, че имаме само една планета и сме длъжни да я опазим. Според нея е време да се сложи край на вредните субсидии, а Нико Куе коментира, че трябва да има публична инициатива срещу климата. Вашето мнение, проф. Кръстева за открояващите се коментари, кои ви направиха впечатление на вас?

Анна Кръстева: Много интересни предложения имаше за климатичните промени, разбира се Ска Келер каза –„Другите говорят и ги вижте как гласуват, те гласуват против нашите зелени предложния“. С други думи, едните говорят за зелена политика, а ние я правим. И тук на другия полюс отново този призив за реализъм на Манфред Вебер, който много ясно и откровено бих казала, подчерта голямото противоречие, защото когато се говори за зелени енергии има политическо напрежение между синдикатите, той съвсем ясно ги назова, синдикатите от една страна, които се борят за повече работни места и императивите на зелената енергия. Така че има това напрежение между работни места със силните актьори синдикатите и зелената енергия. Нико Куе формулира една от силните идеи, че трябват еко данъци, но с тях не трябва да се товарят обикновените граждани, той даде за пример Макрон, а трябва да се облагат големите замърсители. Така че това, бих казала, са трите стълба на климатичните промени и на идеите за тяхното прилагане.

Водещ: И още две теми имаше за данъчното облагане, данъците и засилващия се евроскептицизъм, тук какви са вашите коментари?

Анна Кръстева: Фискалната политна от протеста на зелените жилетки, които тръгнаха точно с тези идея, в центъра на дебатите, този дебат резонира с една мощна тема, тя никога така не е звучала, както при тези избори. И тук пак няколко полюса, първият е за фискалната справедливост, най-близък и идентичен с исканията на „жълтите жилетки“, съвсем ясно беше формулиран от Ска Келер и на противоположния полюс Манфред Вебер, който каза, че той лично е за призива на фискалната конкуренция, но се съгласи, имаше една тема около, която почти всички се съгласиха, че трябва да се намали огромната несправедливост, големите компании, особено високотехнологичните в дигиталната сфера да плащат от нищо до 4-5%, а гражданите да плащат около 20%. Така че доста единодушно беше прието големите, дигиталните гиганти да дадат своя дял във фискалната политика.

Водещ: Тук Куе подчерта, че 800 милиарда биват укривани, само да съобщим на нашите слушатели.

Анна Кръстева: Да, това е другата тема за страните, където е много изгодно да се държат или направо да се укриват данъци. Тимерманс имаше много интересно предложение 18% да е минимумът данъци, държавите да могат да си ги увеличават, но да не ги намалят.

Водещ: Т.е. долна граница 18%.

Анна Кръстева: Да, да има такава долна граница, за да няма такива данъчни убежища, които да дърпат, да няма данъчен дъмпинг, което Куе много категорично подчерта.

Водещ: И последната тема евроскептицизъм, какво ви направи впечатление на вас?

Анна Кръстева: Тимерманс каза, че ако има толкова евроскептични граждани, то е защото ние политиците сме пропуснали някои неща. Интересно беше, че един еврооптимистичен аргумент беше даден от един най-големият евроскептик на дебата – Ян Захрадил, той каза че 90% процента от чехите, то дори не е така, но той го каза, че 90% от чехите са „за“ Европа, но 75% от тях са „против“ еврото. С други думи гражданите имат съвсем конкретни визии за различните европейски политики, против остеритета Нико Куе направи много интересния коментар, как една Португалия рязко замени политиката на „остеритет“ с политиката на създаване на работни места и резултатът е впечатляващ, това всички го признават не само на този дебат. И ако мога да обобщя и тази тема и дебата ясно се каза, че има различни визии за Европа, едни искат повече Европа, други искат по-малко Европа, но това, което обедини всички е че всички искат една по-добра Европа.

Водещ: Точно така, дебат на взаимното уважение, както го определиха повече анализатори. Последен въпрос към вас с кратък отговор, в интернет се появи информация през последните дни, че лидерите на ЕС обсъждат възможността председател на ЕК да бъде главният изпълнителен директор на Световната банка Кристална Георгиева. Отправих вчера запитване към Световната банка, след което получих отговор, късно снощи от говорителя, че той не се ангажира да коментира подобни спекулации, като ключовата дума тук е спекулации, смятате ли проф. Кръстева, че подобна информация е спекулативна?

Анна Кръстева: Някои медии информират за визити на Кристалина Георгиева, не съм проверила тази информация, просто я прочетох в уважавани медии, че има нещо като тур в европейски столици, това вероятно се тълкува като опипване на почвата. Нека да кажем от две страни, България би била и е изключително заинтересована от такава хипотеза. От друга страна, чисто прагматично, някои казват – такъв пост е малко вероятно да бъде даден на България. Но демократичната перспектива е, че ако вчера наблюдавахме сблъсък на визии, на евентуални, възможни кандидати, това е демокрацията в действие, а всичко друго, ако едни дебатират пред очите на всички ни и всеки имаше правото да задава въпроси, а решението ще се вземе зад кулисите, това наистина би бил един не много демократичен и не много обърнат към гражданите жест, колкото и на нас, като българи да ни би ни се искало едно подобно решение.

Йоланда ПЕЛОВА