Евтим Евтимов, председател на синдиката на служителите на затворите в Пловдив: Картината в затворите ни: лоши условия, ниски заплати, малко надзиратели и много извънреден труд

Протест на надзирателите от Пловдивския затвор

Надзирателят и председател на Синдиката на служителите на затворите в Пловдив Евтим Евтимов в интервю за Радио „Фокус”- Пловдив за истината в затворите у нас – тежките условия на труд, изобретателността на лишените от свобода да вкарат забранени предмети и възможен ли е подкупът.   

Фокус: Какви са трудностите, които срещате като надзиратели в затвора?
Евтим Евтимов: На първо място това, което най-много ни притеснява и безпокои и същевременно ни изморява е намаленият числен състав. Крайно малко сме – един надзирател отговаря за около 100-на лишени от свобода. А имаше години, когато в затвора е имало около 1070 лишени от свобода, при капацитет на нашия затвор  450-470 души. Никога не е била реална бройката на надзирателите, не е била такава, каквато трябва да бъде. За да се обходи един пост и да имаме наблюдение поне на 50% са необходими поне по 3-ма надзиратели, или до 4-ма. Защото има мероприятия през целия работен ден. Това са престой на открито, храна, адвокатски, църква, занятия, къпане, лавка. Между затворниците трябва да има постоянно надзиратели. Това всичкото ние го правим с от един до двама колеги. Какъв поглед може да имаш по стаите и още много други места? Проверяваме ги на влизане от работа-правим им обиск. Но това всичко го прави 1 колега на 70 лишени от свобода. Ето един пример: вчера сме имали 77 затворника, които са работещи и на които трябва да им провериш джобове, крачолите, обувките, ластиците. За да ги проверя тези 77 души основно ще са ми нужни поне 5 часа.
Другото нещо, което ни притеснява, е остарялата техника. Ние имаме едни радиостанции, които ги подменят през 10 години. А при тях на втората година вече не може да се разбере нищо. Наскоро имахме пожар в нашия затвор. Говори се по станцията, не може да се разбере какво казва колегата, другият само чува някакви звуци, от които се разбира, че нещо не е наред и той бегом се качва на втория етаж. Вижда, че има пожар. И въпреки всичко, с умаления състав, за 4 часа се локализира пожара, изчисти се, изми се и се прибраха всички затворници – проверени и обискирани. Всичко това се извърши от двама-трима души, защото другите са по постове, които също трябва да контролират. Нямаме и подходящи металотърсачи, остаряла е техниката. Другото, което е много важно, това е извънредният труд, който даваме. Този наш труд се изчислява на тримесечие, заплаща ни се на четвъртия месец. Ние само от нарядите правим извънреден труд около 92 часа. Без да смятаме болниците, които също са извънредно. Между другото, в Пловдивския затвор ние почти не оставяме без охрана на болница. Все има някой, който е изведен в болница и се охранява. Има и такива, които са с доживотни присъди. За тях са нужни по двама души охрана. Това всичко е извънреден труд. Имало е моменти, при изкарваме по три–четири болници и сме през ден на работа. В къщи само се разминаваме като сенки.
Фокус: Разкажете за условията вътре в затворите.
Евтим Евтимов: Това са затвори по на 100-на години. И повече. Каквито и ремонти да правят, няма да станат по-добри. Затворът в Пловдив не отговаря за предназначението си, той е като училище. Софийският и Пазарджишкият са с кръгли карета, с мрежи, един върху друг са етажите. Така един колега може да охранява два поста едновременно. При нас всеки пост си е отделно. Това е огромна пречка. И въпреки това, ни водят втора категория затвор. А сме най-неподходящият, той е като училище. Мисля, че Плевенският е подобен.  Освен това, затворът ни е почти в центъра на жилищния квартал Кючюк Париж, в населено място. Оградени сме от блокове, те са на около 30-40 метра от вишките и стените на затвора. Това е недопустимо! Представете си какво ще се случи, ако се стреля.
Фокус: Имало ли е бягства от затвора през годините?
Евтим Евтимов: За последните 20-тина години бягство от корпуса, от вътрешността на затвора нямаме. Такива, които са в Затворнически общежития и са на лек режим, и не се връщат от работа, това не е бягство. Имаме един единствен случай за избягал затворник от болница, от преди 15-16 години. Не е бил тежък рецидивист.
Фокус: Преди година от общежитието избяга един затворник. И той беше осъден за убийство.
Евтим Евтимов: Да, но за нас това не е бягство, защото той е бившият кучкар. Той на ден по два пъти е водил кучетата след обяд и на сутринта си ги е взимал сам. Излизал си е в отпуска. Просто го е стреснало да не го спрат от работа може би, тъй като началника е разпоредил да го закарат в приемната да пренощува, за да решат какво да се прави на следващия ден. И така му е хрумнало да изляга и го е направил, докато колегата го е водил към корпуса. Какво бягство е това? Той си е по принцип на лек режим и си стои отвън.
Фокус: Възможно ли е да се внасят забранени неща в затвора и как обикновено става това?
Евтим Евтимов: Знаете ли, по цял свят там, където има затвор е възможно това и се вкарват забранени неща.
Фокус: При вас обаче имаше интересни ситуации през годините. Оказва се, че са доста изобретателни затворниците.
Евтим Евтимов: Да, да, те цял ден само това мислят, да изобретяват начини за вкарване, ние пък сме длъжни да ги улавяме и го правим. По най-различни начини са се опитвали да вкарват забранени неща. На времето се вкарваше в хляба, във фабрично направени консерви. Вкарвали са всякакви неща – и наркотици, и телефони. Половината консерва е с нещо си, а другата половина е двойно дъно със забранената вещ. В маслини, в банани пък са се вкарвали сим карти. Ние не можем да огреем на 100% навсякъде, особено с този намален състав. В затвора се вкарва и хляб, и месо, зарежда се лавка, много са нещата.
Фокус: Подкупи на надзиратели възможни ли са и кое провокира това? Възможно ли е заради ниските заплати някои от колегите ви да приемат такива?
Евтим Евтимов: Да, действително ниските заплати може да са причина за приемане на подкуп. Но аз мисля, че това е въпрос на съзнание. На мен заплатата също не ми стига, но не мисля за това. Има си и податливи хора, във всяко стадо си има мърша. Ние сме 90 души. Предполагам, че в този надзорен състав има трима, четирима такива, но не всички са такива. Всеки отговаря за себе си. Както има такива надзиратели, които се поддават на изкушението, така има и такива началници.
Фокус: Има ли през годините такива случаи? Има ли случаи на дисциплинарно наказани и уволнени за такова нещо?
Евтим Евтимов: Да има три или четири случаи такива. Има и уволнени дори има и в затвора които са били.
Фокус: Как, служители на затвора попаднали в затвора? Колко са тези случаи?
Евтим Евтимов: Да, има три или четири такива случаи. Бяха двама началници от високо ниво. Единият беше началник на затворническо общежитие, другият – началник на охраната и само един колега от надзора.
Фокус: Какво нарушение бяха допуснали те?
Евтим Евтимов: Единият беше взел пари, другият беше допуснал телефони и наркотици.
Фокус: Какво да обобщим – какви са проблемите на надзирателите в затворите?
Евтим Евтимов: Това, което може да обобщим е, че това са лошите условия, ниските заплати, малкото хора и многото извънреден труд. Имаме по 90-100 дни отпуски още от 2015 година, които не сме получили. Ние имаме желание, но практически няма как да се случи. Смятаме, че трябва да се промени и самият Закон за изпълнение на наказанията. Той е стар. Има много неща, които трябва да се пипнат и това трябва да стане с помощта на синдиката.
Искам още да кажа, че не ни е приятно като се казва, че искаме заплати, а пък вижте какво става. Не, ние по-високи заплати не искаме. Искаме да ни ги изравнят с тези на колегите ни от МВР. Давам пример: моята основна заплата като младши инспектор е 718 лева, а на колегата от МВР, който е отвън, е 818 лева. Сто лева са си сто лева. Аз не искам да взимат повече от него, но искам да се изравним, тъй като ние също сме по Закона на МВР. И веднага хората коментират „Ето, допуснаха се бягства, а те искат заплати”. Но то по тази логика лекарите не трябва да взимат заплати, защото всеки ден умират хора-къде с грешки, къде без грешки.
Трябва да се вземат кардинални мерки, за да започне да се оправя нашата система. Но за това си има експерти, министри, които трябва да обърнат внимание на много неща.
Цветана ТОНЧЕВА