Елвира Христова, зам.-директор: Националната Априловска гимназия може да се похвали с дълголетни традиции и няколко поколения априловци

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Днес, на 14 януари, Националната Априловска гимназия в Габрово отбелязва своята 185-та годишнина. В далечната 1835 година габровецът Васил Априлов, който е проспериращ търговец, живеещ и работещ в Одеса, решава да организира подписка за събиране на средства за построяването на светско училище в неговото родно село. Училището първоначално се е намирало в друга сграда, различна от тази, в която се помещава към момента учебното заведение. Практически, това е и първата новобългарска гимназия в нашите земи, защото Болградската в Бесарабия е малко по-ранна. Повече за историята и програмата на празника, в интервю за Радио „Фокус“-Велико Търново, ни разказва със заместник-директорът на гимназията Елвира Христова.

Фокус: Г-жо Христова, тази година се отбелязват 185 години от създаването на първото светско училище в България – Априловската гимназия. Нека се върнем назад в историята и да разкажем как е започнало всичко.

Елвира Христова: В наистина много далечната 1835 година, когато България още няма нито църковна, нито духовна, нито социална свобода, в Габрово се открива първото училище с даренията на Васил Априлов, Никола Палаузов и Васил Рашеев, което е показателно към днешните тълкувания за стойностите на образованието и за това как само образованият човек може да поиска своята политическа свобода и да я отвоюва. През 1872 г. училището се превръща в гимназия, като към тази дата сме още поробени. През 1875 г. се дипломира първият випуск на гимназията, а четири години след Съединението – през 1889 г. гимназията приема името на своя благодетел и от тази година започва да се нарича Априловска.

Фокус: Как ще отбележите годишнината днес?

Елвира Христова: Годишнината ще я отбележим по малко по-авангарден начин. Ние традиционно правим своя тържествен ритуал в средата на деня, винаги в 12.00 ч. пред паметника на централния, параден вход на гимназията и в центъра на града, но сега сме решили с по-артистични събития и с по-различен час да отбележим датата. Интересно звучи това, че събитията започват в нехарактерно време –на 15, 35 или 45 минути. Идеята е по този начин да сме в съзвучие с годишнината – 185, тоест часът да завършва не на кръгла цифра, а на 5. В 14.45 ч. се проведе тържественият ритуал, но по традиция в последните 8 години провеждаме една интелектуална, вътрешноучилищна игра, която го предшества и е свързана с участието на малко на брой ученици – по един представител от всеки клас. Много сме горди с това, че тази игра всъщност е дело на наш ученик, завършил отдавна. Той я създаде и от 8 години я провеждаме. Казва се „Шифърът на Априлов“ като намигване към бестселъра на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“. Десетокласниците от хуманитарния клас подготвят задачи и отговарят за подготовката и провеждането на играта. Участниците търсят из цялото училище по кодове и шифровани послания скрити интелектуални задачи, решават ги и първият отбор, който достигне до завета на Априлов, под формата на свитък, печели играта.

 

Фокус: Доста интересно звучи в програмата ви и арт инсталацията „185 птици в полет“, както и тази с предмети, свързани с историята на гимназията. Какво точно ще представляват те?

Елвира Христова: Училището ни от 2011 г. има и нов корпус и със стъклена връзка са свързани двете крила на сградата. Ние сме предвидили тези арт инсталации да бъдат в едно прекрасно фоайе с бяло, стъклено стълбище в новата сграда, което се обитава от учениците всекидневно, но то е подходящо за такива по-модерни решения. „185 птици в полет“ са едни книжни творения, които учениците подготвяха в продължение на няколко седмици. Те ще бъдат окачени в спираловидна форма, ще висят от тавана на сградата и ще се спускат в окото на едно спираловидно стълбище. Всъщност това ще пресъздаде идеята за 185 години в полета на училището. Другата арт инсталация е свързана с предмети от историята на училището. Идеята беше да съживим вещи, албуми, значки, удостоверения, картички, кой каквото намери в дома си. Искам да се похваля, че повечето ни ученици са потомствени априловци и имат родители, баби и дядовци, които са оставили следа в училището и то е оставило следа у тях. Ще бъдат подредени доста интересни находки. По този начин ангажирахме и самите ученици да надникнат назад във времето и да свържат семейната история с историята на училището.

 

Фокус: Тези арт инсталации завинаги ли ще останат в училището?

Елвира Христова: Не сме решили точно какъв ще е срокът, но няма да е завинаги. Част от предметите ще бъдат дарени, но друга част ще се върнат отново в домовете на учениците. Идеята е да ги покажем и не задължаваме никого да ги предоставят трайно на училището. Може би до две седмици ще бъдат на видно място в гимназията.

Фокус: Друг интересен акцент в програмата е „Стълба на времето“. Може ли да разкажем повече и за нея?

Елвира Христова: „Стълба на времето“ нарекохме едно наше хрумване, което представлява стъпалата на това ново модерно крило на гимназията да бъдат изписани с послания, които отново са много дълбоко свързани с гимназията и са част от клетвата на априловеца или са перифрази на клетвата. Всъщност клетвата като дълголетна традиция ни задължава да бъде отговорни и да бъдем възпитатели на нашите ученици още минути преди да прекрачат прага на новото за тях училище. Затова част от ритуала ни на всеки 15 септември е да поканим новите си ученици, осмокласници, да изпълнят хорово клетвата на новопостъпилия априловец. Та, стапалата ще бъдат изписани с думи от тази клетва. Ако трябва да завърша така, че да се проследи каква е идеята на изричането на тази клетва, трябва да спомена, че 5 години по-късно след изричането на клетвата, осмокласниците вече са зрелостници и напускат официално на 24 май своя духовен дом – Априловска гимназия и тогава с цялата пищност на церемонията, те отново стават прави и изричат хорово клетва, свързана с напускането на училището, в която се съдържа и задължението да пазят ценността на знанието и да презират духовната леност.

Фокус: 185 години всъщност са много време. В духа на целия ни разговор и на факта, че в гимназията има приемственост и второ и трето поколение априловци, точно заради това този празник, който отбелязвате днес ще завърши много грандиозно. Може ли да издадем малко?

Елвира Христова: Аз загатнах в началото на разговора ни, че става въпрос за нещо, което ще бъде изненада за голяма част от нашите ученици, които са извън пряката организация на този празник. Последното организирано събитие, формулирано в програмата като „Дивният огън“ ще представлява един огнен спектакъл при свечеряване в двора на гимназията, който ще бъде отново артистично решение, с което ще финализираме. Изпълнителите в този спектакъл отново са наши ученици. Ние можем да се похвалим с това, че приветстваме идеите на възпитаниците си и в никакъв смисъл не ги цензурираме. Помагаме им и завършваме техните идеи, но почти всички интересни събития в гимназията са тяхна хрумна и организация, партньори сме.

Рени АТАНАСОВА